Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Укротяването на опърничавите журналисти - пиеса по депутатски

АЕЖ има за какво да изказва притеснения Снимка: БГНЕС
АЕЖ има за какво да изказва притеснения

Когато депутати заговорят за това как журналистите трябва да носят лична отговорност, включително и наказателна, за нещата, които говорят и пишат публично, темата автоматично става пипкава.

А Асоциацията на европейските журналисти в България определено има защо да изразява притесненията си* по темата и желанието си народните представители Тошко Йорданов ("Има такъв народ"), Антония Димитрова ("Продължаваме промяната") и Тома Биков ("ГЕРБ-СДС") да изяснят какво точно имат предвид.

Причината е, че казусът с фалшивите новини и борбата срещу разпространяването им, особено в онлайн среда, е много по-сложен и изпълнен със задънени улици. 

Всичко започва от заседанието на 19 януари на Парламентарната комисия по културата и медиите, председател на която е депутатът Тошко Йорданов от "Има такъв народ", като там е повдигната темата за фалшивите новини и това, че журналистите, които публикуват невярна информация, трябва да носят лична отговорност - теза, застъпена от представителката на ПП Антония Димитрова. 

Самият Йорданов заявява, че има предложение, което ще представи на коалиционен съвет, а Тома Биков от ГЕРБ-СДС изразява скептицизма си по въпроса, тъй като и преди се е занимавал с казуса. 

Въпросното предложение на Йорданов вероятно е същото, което той представи в парламента като пакет от промени в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги в рамките на 46-ото Народно събрание. 

Според въпросните промени се въвежда задължително изискване за медиите да имат главен редактор, който да носи отговорност за публикуваните текстове във въпросната медия, която оглавява. Така, когато там бъде публикувана невярна информация без автор или с автор под псевдоним, именно главният редактор би носил персоналната отговорност, а не само собственикът на медията.

Идеята тук е по този начин да се наложи на медиите да носят отговорност, за да проверяват истинността на информацията, която публикуват, преди да го направят.

Въпросът обаче е, че, както се изказва депутатът от ГЕРБ-СДС Тома Биков, това не решава реалния проблем с фалшивите новини.

А той е, че промяната ще засегне само онези медии, които са регистрирани като такива по въпросния закон, но не и онези сайтове, които на практика разпространяват най-много невярна информация и фалшиви новини.

От 2020 г. насам по силата на гореспоменатия закон към Министерството на културата е създаден специален регистър на медиите, в който са вписани 325 доставчика на медийни услуги, които са собственици на близо 1000 медии. 

Когато говорим обаче за сайтове със съдържание от типа ШОК, БОМБА, СКАНДАЛНО, ЕЙ СЯ СИ..., те в големия процент от случаите не попадат в този регистър, въпреки солените глоби, които се предвиждат от Закона. Това най-често са сайтове, които или изпълняват определена политическа цел, разпространявайки пропаганда и фалшиви новини, или такива, които просто целят кликбейт и превръщат онлайн трафика си в приходи от гугъл реклама. 

По думите на Тома Биков при предишните обсъждания на темата депутатите са стигнали до извода, че единствената възможност за санкция била такива сайтове да се блокират от ГДБОП и то след като са преминали всички възможности за обжалване. 

Причината за това е, че спрямо такива сайтове трудно можеш да предприемеш съдебни действия, тъй като те не обявяват главен редактор, екип, а понякога дори и собствеността им е заровена зад лабиринт от фирми, офшорки или "сламени" хора. Именно затова и си позволяват да публикуват фалшиви новини. 

Както започнахме и в самото начало, темата е пипкава. Не просто защото подобни ограничения не могат да постигнат поставената им цел, но и защото те отварят широко вратата за оказване на политически натиск над медии и конкретни журналисти. 

Прословутото вече ниско място на България в класацията за свободата на словото отдавна говори за това, че именно по този параграф у нас има проблеми, а подобни волни програми на законодателите могат само да засилят слабостите на системата.

Самото отношение на председателя на Парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов към медиите, включително и намека за "дисциплинирането", който се вижда от стенограмата от въпросното заседание**, не говори за достатъчна ангажираност с този аспект от въпроса - гарантирането на свободата на словото. 

Все пак си спомняме как заради един лапсус на репортер, в който той обърка имената на "Изправи се! Мутри вън!" и "Има такъв народ" (и двете тогава все още нови партии със странни имена), Йорданов заговори патетично за Крумови закони и рязане на крайници.

Междувременно продължава у нас да съществува проблемът, че България все още няма законодателство, което да предпазва медии, активисти и граждани от т.нар. SLAPP дела, имащи за цел да ограничат работата на медиите и на конкретни журналисти, като от АЕЖ алармират и за това.

Миналата година вече видяхме как лидерката на БСП Корнелия Нинова, която сега е вицепремиер и министър в новото правителство, съди журналисти за техни текстове, защото по думите ѝ нарушавали съня и ѝ докарвали тревожност, а това доведе до запори на сметки за обвиняемите до изчистване на въпроса. 

От тази гледна точка проектът на ИТН от миналата година за законови промени изглежда по-скоро като "палка", с която да се укротяват "непослушни" журналисти и с която да се оказва политически натиск върху редакциите. 

Разбира се, за момента става дума само за обсъждания, като депутатите тепърва трябва да решат доколко са необходими промени в законовата база, как трябва да изглеждат те и под какъв начин да се поднесат.

Надеждата е, че по темата ще се подходи с повече сериозност и анализ на възможните последствия, за да се потърси наистина решение на проблема с фалшивите новини и липсващата отговорност за тях, но и за да се избегне рискът някой ден, която и да е власт, да може да "наказва" определени хора и медийни организации. Защото в противен случай ще отидем само още по-надолу откъм свобода на словото.

* Позицията на АЕЖ може да прочетете тук.

** Стенограмата от заседанието на комисията може да прочетете тук.

   

Най-четените