Мило дневниче, и аз тръгнах към морето!
Най-после ... Ут-яди-ми-се! Чух един човек да казва тази дума в едно гъзарско кафене на Витошка и я заех :)
Значи, тръгвам аз към морето. То гърми, трещи, вали, но аз знам - на плажа слънцето грее нон-стоп, как иначе ги снимат ония реклами с красивите усмихнати жени. Взела съм си най-готиния бански, прави бедрата ми слаби, а циците ми по-големи, за да ме забележи някой агент. Цуцито им вика „гларуси", не знам защо.
Може би защото отначало кръжат около теб, знам ли... Ама те, гларусите нали после те изяждат!? Както и да е. Не го обсъдихме това подробно. Та, като заговорих за Цуцито, аз й викам: „Тръгвам към морето", а тя: „Стой си тука, лято тая година няма да има". Ама тя като иска да си ходи „на село". Не й го казах, де, нали сме съквартирантки. Аз отивам на Sany Bitch (така ли се пишеше).
И така. Стягам си аз багажа.
Цуцито ми помага. Не мога да затворя куфара. Двете започваме да се чудим какво да махнем. Ми, нищо не ми е излишно. Искам да съм подготвена за всяка ситуация, все пак. Тя ми вика: „Махни обувките". Ха! Как ли пък не. Сандали на ток - за вечерта. Джапанки на ток - за плажа. Пантофки на ток - за бара на плажа. Вечерни пантофки на ток - за стаята в хотела. Кецове на ток (многооо стилни и чисто нови) - за по-спортни занимания.
Обяснявам. Тя приема. Мислим. Отнема ни повече време, отколкото го смятахме. Накрая стигаме до решение. Ще махнем или ютията, или пресата за коса. Ама пък без ютията как ще си нося памучните шалварки и ленената рокля с леопардов кант!? Цуцито обаче знае. Е, за това ми е съквартирантка. Показва ми как тя си гладила дрехите като била студентка в Пазарджик - притискала ги на пода с нещо тежко, използвала учебниците, които в момента не ползвала. Винаги съм знаела, че има причина Цуцито да чете толкова много. Умно момиче. Значи, отървавам се от ютията.
Затварям куфара. Готова съм за тръгване. Звъня на Пешо, Манекена и Валката. Много свестни момчета, запознахме се в Найт Флай. (Не го пиша на английски, че да се сетят хората кое е мястото. Споко, иначе го знам.) Значи, те ми предложиха да ходя с тях към морето, аз приех и затова така бързо-бързо си стегнах багажа....
Тъпо. Валката ми каза, че ме били забравили и тръгнали още сутринта без мен. Пфффф... тъпаци. Цуцито ми вика да си хвана автобуса, най-бързо било. Ма, как ще ходя аз с автобуса, тя не вижда ли как съм се облякла? Не мога да се кача с новия ми тоалет в автобус. Тая рокля с гол гръб струва майка си и баща си. Да не говорим за обувките ми тип „зебра".
Цуцито обаче казва, че ако искам да стигна до плажа тая година, да хващам автобуса.
Примирявам се. Отиваме на гарата. Ужасно е. Хората са потни и се бутат. Хубаво, че си нося парфюма. От време на време пръскам около себе си тайно, за да не усещам миризмата. Купуваме билет, докато чакам автобуса, някакъв тип ме пита дали не искам да пътувам с него до морето. Прекалено съм била лъскава за тоя раздрънкан автобус. Така ми казва. Е, поне за едно е прав! Оглеждам го. Може пък да отида с него. Ама после виждам, че кара Фолксваген. Абсурд. С Цуцито си имаме приказка - в кола под 30 000 евро не се качваме. Освен това, сега като се заглеждам май има шкембе и се поти. Любезно отказвам. Ще си пътувам с автобуса и толкоз.
След дълго чакане автобусът най-после тръгва. Пътуването е дълго и ужасно. Седя до един чичко, който непрекъснато ме оглежда. Опитва се да ме заговори, но аз си пускам най-тъжната песен на Анелия на Айфона и се правя на заспала.
Най-накрая пристигаме. Чичкото ми иска телефона. Боже! Той не вижда ли на колко различно ниво сме? Не му казвам нищо. Отдръпвам се по надалеч, не искам никой да види, че съм дошла с автобус.
На Sany Bitch сме. Студено е и вали. Лошо.
Не съм си взела само чадър. Все пак звъня на Пешо, Манекена и Валката. Те не могат да ми обяснят къде са, но около тях звучи силна музика. Големи тъпаци! А бяха така мили оная вече в Найт Флай. Все тая. Оттук нататък съм си сама.
Тръгвам да си търся хотела. Някакви хора ми обясняват, че бил висок, син, на плажната ивица, отдолу имало клуб. Ми, че то тука всичките са такива. Обикалям известно време. Един мъж (може би гларус) ми казва, че ще ми покаже хотела. Вече съм питала сто човека и никой не го знае. Освен това говорят на някакъв ужасен български, кой ги знае от коя провинция са. Мъжът е леко смотан. Но не ми пука. Уморена съм и искам да се прибера.
Ама не вкъщи, а в хотела. Много си обичам обувките тип „зебра", но краката вече много ме болят. Не го показвам. Трябва да съм силна и да продължавам напред, така казва Цуцито.
Най-накрая! Виждам хотела си - и наистина е син с нощен клуб долу. Може Пешо, Манекена и Валката да са там! Офффф, няма да им се обаждам. Да си гледат работата. От радост прегръщам мъжа, дето ме доведе. Очевидно и той се радва. Само веднъж да си вляза в стаята. И той идва. Може би пък трябва да му отблагодаря по някакъв начин? Хммм... ще го измисля до горе. На Sany Bitch-а съм. Супер е. Утре ще пиша пак.
Xо-хо
Кифличка!
