Тя невинаги е била "тя". Армейски полковник е, но решава да стане жена, олицетворявайки начина, по който се променя обществото в Китай,
Водеща е на любимото токшоу на страната си, но има доста необичайна кариера. Джин Ксинг е най-талантливият танцьор в страната, след това става полковник и участва в развлекателната трупа от китайската армия. Печели слава и в Америка, където New York Times го наричат "китайския гений". Обучава танцьори в Париж и Брюксел преди да се завърне за операция за смяна на пола в родината си.
Като жена Джин възобновява кариерата си на балерина и основава първата частна балетна трупа в страната, открива бар в Пекин и се омъжва за немски бизнесмен.
В консервативното китайско общество, в което дори и хомосексуалността среща каменни физиономии (а какво остава за смяна на пола), животът би трябвало да изключи госпожа Джин от скучния местен шоубизнес. Въпреки това Джин, която в момента е на 49 години, е най-популярната телевизионна водеща в момента.
Тя започва от локална версия на "Мислите си, че можете да танцувате", но удря джакпота с "Шоуто на Джин Ксинг" - вариететна програма с разговори със събеседници. Аудиторията й е около 100 млн. зрители. Появява се и в китайската версия на The Amazing Race - предаване, в което двойки се състезават едни с други докато обикалят света. Нейният последен риск е Chinese Dating - предаване за срещи, чийто първи сезон тече.
Историята на Джин показва забележителната промяна в китайското общество, която се е случила през последните десетилетия. Тя се присъединява към армията, когато е само на 9, и изтърпява тренировъчен режим, който по нейни думи на запад ще се смята за тормоз над деца. По време на операцията й недостиг на кислород уврежда толкова лошо левия й крак, че лекарите мислят, че няма да може да проходи отново. Изтощителни тренировки й помагат да се върне на дансинга само година по-късно.
Тези трагедии помагат на Джин да спечели одобрението на по-възрастните китайци - по-консервативна кохорта, която учудващо се оказва и най-голямата й фен база.
Много от тях са преминали през огромни трудности - по време на културната революция от 60-те и 70-те, която идва след големия глад от 50-те, убил милиони. Дори и тези, родени след 80-а година, знаят какво са преживели родителите им.
Криза на личността
Джин е едновременно патриотично настроен китаец и космополитна личност със съпруг чужденец (през януари тя дори присъства на Световния икономически форум в Давос). Тази нейна вътрешна борба среща широко разбиране сред сънародниците й.
Те са най-големите пътешественици на света все пак. Само за миналата година над 100 млн. китайци са получили визи за ваканция в чужбина. Джин се описва като "човек с жажда за запада". Тя пише за мечтите си за Кока-Кола и свободата на Париж или тайничко чете порно списания и обикаля гей баровете в Гринуич Вилидж в Ню Йорк.
В нейните мемоари - "Шанхайско танго" - тя споделя, че в гей обществото на Ню Йорк се е почувствала като двойно по-голям пътешественик - веднъж като мъж в женско тяло и веднъж като китаец в чужбина, който освен това е етнически кореец.
При пътуването си в Белгия се ужасява от китайските думи, които вижда надраскани по табели на улицата. Гледа вазата от династията на Минг, която е купила на пазара в Брюксел, и се чувства засрамена от китайците, които живеят в чужбина и презират древното си наследство.
Китай има няколко културни фигури, които са по-известни на запад, отколкото в страната си. Джин можеше да избере да се присъедини към тях.
Но тя предпочита да се върне у дома за операцията за смяна на пола и то с риск за живота си, тъй като процедурата е почти непозната там. Само че според нея тя е родена в Китай и именно там трябва да се прероди като жена.
Китайският президент Кси Дзинпин представя себе си като верен защитник на традиционализма и предупреждава за нежелана намеса на влияния от запада. Неговите идеи стават още по-ясни от официална директива, в която призовава да бъде съхранена културната безопасност на Китай. Но както много от нейните съотечественици, Джин е готова да черпи еднакво щедро от китайската култура и от запада.
От друга страна тя въплъщава всичко нетрадиционно. Нейният отказ от това да бъде мъж е захвърлена в лицето на културата на Конфуций. Телевизионният маниер, с който е известна - безцеремонна, без никакви увъртания - е далеч от стереотипната женска тактичност. Въпреки това животът й като жена не е просто бунт срещу статуквото.
Осиновявайки три деца и омъжвайки се, макар и за чужденец, тя казва, че е създала истинско китайско семейство.
Ценностите, в които вярва, са старомодни дори и за Китай. В нейната нова игра за срещи състезателите не могат да избират половинка без съгласието на родителите си. Всъщност именно семействата интервюират предполагаемите партньори на състезателите, водейки до необуздан сексизъм, при който жените са питани за деца, а мъжете - за пари. Това е твърде много за някои зрители - онлайн коментаторите оцениха формата като шовинистичен и ретро.
Но популярността на Джин подсказва, че младите хора смятат, че традициите не бива да бъдат изоставени.
В нейните мемоари тя говори за две фигури, които й служат за пример. Едната е Сай Джинуа - проститутка, която става любовница на немския посланик и използва това, че знае езика, за да спаси империята на Пу И. Джин одобрява начина, по който тя се е възпротивила на съдбата си на бедно момиче.
Другата фигура е Дзян Цин или Мадам Мао, една от най-критикуваните по време на Културната революция, която окуражава червените хунвейбини, докато те са измъчвали и убивали противниците й. Според Джин обаче тя е чаровна и изпълнена с интелигентност и създател на огромни шедьоври.
Това е знак как кастата от герои на Китай се променя и вече не е съставена само от героични блудници, но и от транссексуални телевизионни водещи на консервативни шоута.
