Като тийнейджърка Грейс Паркър, родом от Шефийлд, си има неприятности със закона и сама признава, че е била на крачка от това да влезе в затвора.
Тогава огромна подкрепа ѝ оказва нейното семейство. Пред The Sun тя обяснява, че майка ѝ е в Кралските военновъздушни сили на Великобритания, докато баща ѝ и тримата ѝ братя също са в армията. Затова на 19 Грейс взима решението също да постъпи при военните.
"Дори и не погледнах назад, а постъпих като сапьор в инженерната рота", уточнява Паркър.
Следват четири години служба като ефрейтор, по-голямата част от които прекарва в Германия и Канада, след което заминава на мисия в Ирак. Там Грейс се представя толкова добре, че получава официално писмо с похвала за заслугите си и е повишена в ранг младши сержант.
Представянето ѝ на фронта след това я отвежда в Афганистан като сапьор, но вече и като боен инженер.
По онова време Паркър вече започва да усеща тежестта, която професията ѝ носи. В размирната държава ротата им е чест обект на атаки от джихадистите и въпреки че Грейс е отличена като един от най-бързо напредващите новобранци, службата започва да ѝ тежи.
"Животът по онова време беше страхотен. Повишиха ме няколко пъти и дори ми дадоха да ръководя военни обучения", разказва тя. Когато се връща във Великобритания, Паркър е повишена в сержант, но усеща, че нещо с нея никак не е наред.
При консултация с психотерапевт Грейс е диагностицирана с депресия и посттравматичен стрес заради мисиите.
Като ветеран от войните тя получава пълен набор от специализирани медицински грижи и не може да се оплаче от липса на внимание. По медицински причини е напълно освободена от военна служба, само че проблемите не спират и бракът ѝ започва да се разпада.
"Има толкова малко жени в британската армия, направих толкова много за военните, а моят живот се разпадаше пред очите ми", разказва Грейс.
След като е финализиран разводът ѝ, тя се мести да живее при майка си и започва работа като камериерка в близкия хотел. Започва и прием на антидепресанти, макар че медикаментите не ѝ помагат особено.
В опит да преодолее стреса Паркър се записва на курс за медицински сестри, само че тогава се разпростира пандемията от коронавирус. Грейс остава не само без доходи, но и без покрив над главата си и прекарва известно време бездомна, само с дрехите на гърба си и смартфона си в ръка.
В един сайт за запознанства мъж ѝ предлага да я наеме като компаньонка и Паркър веднага се съгласява и така започва кариерата ѝ на ескорт.
"Имах нужда от пари и приех на момента", не крие тя. В момента получава по 120 паунда на час за работата си и е категорична, че не изпитва гняв към британската армия за преживяното. Единственото, за което Грейс настоява, е по-добри психологически грижи за ветераните, особено от мисии.
Сега тя дели времето си като компаньонка и като онлайн секс работничка, която показва свои еротични кадри срещу заплащане. Паркър се определя като "любопитна и към двата пола" и не отказва ангажименти и от жени.
Грейс уточнява, че това е просто начин да се прехранва и че не си представя да прави това дълго време. Тя има амбициите да събере достатъчно, за да попътува из Европа, както и за да завърши университет най-накрая.
"Гледам към бъдещето, това е", подчертава Паркър.
