По какво си приличат българите и французите? И двата народа обичат да си похапват хляб с ястията. Разликата, разбира се, е в качеството на брашната, с които е приготвен, и... в количеството му.
Така или иначе, хлябът е неизменна част от френското меню, но поради спад в потреблението на франзели, Френската асоциация на пекарите поде кампания, която да стимулира хората да консумират повече багети.
От юни насам може да видите слогана на кампанията: "Coucou, tu as pris le pain?" ("Хей, взе ли си хляба?") на билбордове и по витрини и прозорци на пекарни в цялата страна, в опит да накарат французите да пазаруват франзели на път за вкъщи привечер.
Намаленото потребление на хляб би могло да се обясни и с промяната в хранителните навици на хората, които предпочитат да похапват в движение, вместо да седнат традиционно на маса (в заведение или в къщи).
Наред с това все по-малко пекарни правят франзелите по традиционния начин, разчитайки на готово замразено, за да спестят разходи. Такова предпочитат и повечето производители на закуски и тестени изделия и в България.
Така че, когато се отправите към Франция, най-добрата гаранция, че ще получите автентичен хляб, е на витрината на магазина да го има надписът Boulangerie - това означава, че хлябът се приготвя на място.
Добрите пекарни предлагат голямо разнообразие от хляб, включително традиционната франзела - ръчно направен хляб, който съдържа само четири съставки - брашно, вода, мая, сол, без никакви добавки и консерванти.
Всяка година във френската столица се провежда конкурсът "Най-добра багета на Париж". Победителят получава правото да пече по 25 багети на ден за Елисейския дворец (президентството) в течение на една година.
Победителите в този конкурс се радват на добри обороти - например Sébastien Mauvieux (159 Rue Ordener, Монмартър), или Left Bank bakery Au Paradis Du Gourmand (156 Rue Raymond Losserand).
Въпреки че е верига, пекарните на Ерик Кайзер също може да се похвалят с богат асортимент от превъзходни франзели, с допълнения като маково семе или сусам. Но има и доста модерни разновидности на багетата, предложени от Гонтран Шерие, една от звездите на френското телевизионно шоу La Meilleure Boulangerie дьо Франс (Най-добрият пекар на Франция) - с привкус на френска класика: черни като мастило калмари и багети с жълто къри, които продава в пекарната си.
По какво разпознавате добрата франзела
Задължително хлебчето трябва да бъде дълго и тънко, със златист цвят, хрупкава коричка и пухкава и фина вътрешност.
Според една от най-популярните версии, франзелата се появява във Франция през 1830 г., когато в страната се появява и австрийският хляб, който бил с удължена форма и се приготвял с бирена мая, а не с хлебна.
Тази версия изглежда правдоподобна, но според друга багегата била измислена от хлебарите на армията на Наполеон. Идеята била да се изпече дълъг и тънък хляб, който да се побира в джоба на войнишкия шинел, по цялата му дължина.
Доста по-късно, на 13 септември 1993 г. правителството на Едуард Баладюр издава т.нар. хлебна наредба, с която налага понятието "традиционна френска багета" и постановява, че при производството й се използват брашно, вода, сол и мая.
Едва ли са си представяли в какво ще я превърнат супермаркетите с техните евтини сурогати по-късно. Като всяка класика, багетата също има определени размери: дължина 65 см, ширина - 5-6 см, дебелина - 3-4 см и тегло от 200-250 грама.
Лесно е да проверите качеството на багетата, като я натиснете с палец - хлябът трябва да възвърне първоначалната си форма.
В опит да увеличат потреблението, френските хлебари пускат на пазара много разновидности: селска багета, багета с мак, багета със сусам, традиционна, багета "тако" и др. Някои от тях са по-къси от класическата, други - по-дебели, но като цяло вкусът се съхранява.
В днешно време багетата няма такова значение за французите, каквото й се приписва. Макар че преди е била един от символите на френския народ, изразявайки стила му на живот, своеобразен сертификат на френския дух.
