Дондурмата е чудновата гледка.
Разтяга се като разтопен кашкавал пред очите на изумените клиенти, чакащи своя сладолед. В същото време в родината си - Турция - е известна и като "сладоледа, който не се топи на слънцето".
През топлите месеци турците го консумират с тонове, а туристите смело се опитват да ги догонят, като се редят за вкусния и плътен сладолед и изтърпяват стоически игрите с фунийката и сладоледа, които продавачите правят.
Дондурмата в никакъв случай не е "сладолед като другите сладоледи". Не е и като италианското джелато.
Най-устойчивата легенда около дондурма е за турчин на име Осман ага, който продавал напитката салеп.
Тя се приготвя от горещо мляко, захар, канела и брашно от едноименното растение салеп, вид дива орхидея от Близкия изток и Османската империя.
Било зима, но въпреки това един ден останало огромно количество салеп, който Осман ага не успял да продаде и решил да зарови в снега, за да не се развали. На другия ден турчинът имал готов апетитен сладолед.
В началото рецептата се приготвяла почти задължително с козе мляко.
Съставката, която обаче прави сладоледът наистина уникален, е салепът и по-точно - брашното от салеп. То придава еластичната, почти гумена структура, по подобен начин, по който нишестето сгъстява ястията и ги прави плътни и кадифени.
Дондурмата придобива уникалната си текстура и заради силното енергично бъркане и месене.
Въпреки че в Турция вече има машини, които да свършат тази задача, пуританите на тема дондурма са категорични, че тя се прави само и единствено на ръка в старинни съдове.
В голяма част от Турция прибавят и друга невероятна съставка - мастикс, благоуханна смола с дъх на анасон и, да, добре познатата ни мастика. В оригиналната рецепта за турския сладолед обаче често мастиксът не фигурира като продукт, а и не го е имало на територията на цялата страна, че да бъде добавян масово.
Подобни на дондурма рецепти има и в Персия и голяма част от Арабския свят, разказват пред "Лос Анджелис таймс" майстори на сладкиша, които са го пренесли като деликатес от Турция в САЩ.
Някои слагат в сладоледа кардамон, други - канела. Някои приготвят сладоледа изключително сладък, чак нагарчащ, като например персийците.
Общото е, че това не е точно сладоледът, познат и в България, защото дондурма не се топи лесно и се усеща по различен начин върху езика. В редица турски сладкарници дори не я сервират във фунийка, както е по улиците, а в елегантна чинийка и с нож и вилица.
В много от заведенията обаче вече използват краве мляко или смес от козе и краве мляко.
Майсторите на дондурма не се притесняват и да експериментират с шамфъстък, ванилия, ядки, сушени плодове. Най-голямата верига в Турция, наречена Mado и специализирана в правенето на дондурма, има цели 300 обекта из страната, в които се предлагат най-разнообразни вкусове.
Сервирана на чиния, дондурмата запазва формата си прилично дълго време и затова стои много апетитно и красиво.
Какво да кажем за продавачите на сладоледа и техните начини да подмятат сладоледа, преди да го връчат на клиента?
Причината за появата им е, че единствено с дондурма могат да прилагат подобни трикове - другите сладоледи нямат тази текстура и еластичност. И за да демонстрират свойствата на сладоледа, продавачите започват да го разтягат и да "си играят" с формата му.
По този начин показват и колко трудно се топи дондурмата.
А видеата, които се споделят едно през друго, служат за прекрасна реклама както на сладкиша, така и на Турция като туристическа дестинация.
Пък и кой не обича сладолед?
