Едно от най-големите блаженства е да прекараш късна сутрин в почивен ден с чаша горещо кафе, а за закуска - цяла чиния нежни, топли палачинки.
Ами така си е - почти не се намира никое друго подобно изкушение, което да предизвиква сладка превъзбуда само от изричането на името му. А мирисът... ахх, той винаги дава едно усещане за уют и топлина дори в най-мрачните дни.
Съществуват толкова варианти на така наречената палачинка, че почти всяка държава в Европа, но и не само, има своя вариация - малки и пухкави, големи и тънки, поляти с кленов сироп, мед, шоколад, или както често ги ядем тук - със сладко и сирене. Естествено, да не пропускаме вариациите от палачинкови торти, които всеки път предизвикват фурор.
Днес обаче ще стане въпрос за малко по-изтънчения вариант на този десерт, който въпреки противоречивата си история се е превърнал в класически за френската кухня.
Креп "Сюзет" са известни в целия свят. Отличават се от останалите подобни рецепти с неповторимия портокалов сос, който дава свежестта за едно идеално начало или завършек на деня.
Както при повечето по-известни ястия, историята около създаването на десерта естествено не е една. Оспорваните версии са няколко, но всички звучащи толкова впечатляващо, че всяка от тях можем лесно да допуснем за истина.
Понякога, за да се стигне до някои велики открития, е нужно да се допуснат леки грешки (не нарочно, разбира се) или да се допуснат някои отклонения от основните правила. Точно такава е и едната верския за създаването на Креп "Сюзет".
Действието се развива в Café de Paris - изискано кафене и ресторант в стил Бел епок, което се намира в Монте Карло. Там през далечната 1895 г. четиринадесет годишният Анри Шарпантие приготвя десерт за принца на Уелс и бъдещ крал на Обединеното кралство - Едуард VII. Сред неговите гости присъства и красиво момиче на име Сюзет.
Докато го приготвя, в десерта случайно попада алкохол от бутилка, която Анри бута. В този момент от високата температура сосът в тигана пламва и така младият готвач без да иска фламбира ястието. Анри не знае това и смята, че е съсипал всичко и принцът трябва да изчака, за да направи десерта отначало.
Преди да го направи обаче той решава да го опита и неочаквано се изумява от смесицата сладки вкусове, образували се след процеса на фламбиране.
Бъдещият Едуард VII изяжда палачинките, а сосът толкова му харесва, че го обира от дъното на чинията с лъжица. След като приключва, веднага иска да научи името на десерта, доставил му такова голямо кулинарно удоволствие. Тъй като новото сладко изкушение няма име, Анри предлага палачинките с портокалов сос да бъдат кръстени на принца. Той обаче възразява и моли да вземе името на красивата дама до него - Сюзет.
В знак на благодарност на следващия ден бъдещият крал на Великобритания изпраща на младия готвач скъпи подаръци - пръстен със скъпоценни камъни, шапка от панама и бастун.
Ето защо невинаги когато греши, човек трябва да се ядосва. Понякога грешките, както в случая, могат да се превърнат в небивал успех. И въпреки че много хора се съмняват в истинността на тази история, Анри завинаги ще остане като един от хората, за които се предполага, че са автори на най-прочутия френски десерт, като събитията той описва и в своята автобиография.
Следващата, замесена в името и произхода на креп "Сюзет", е френската актриса Сузан Рейхенберг, която на сцена е била известна повече под псевдонима Сюзет.
През 1897 година в една от постановките, които играе, влиза в ролята на прислужница. По сценарий трябва да сервира палачинки. Човекът, който се грижи всеки път да има достатъчно количество от десерта, е мосю Джоузеф, който притежава малък ресторант.
Впоследствие решава да фламбира палачинките - хем да впечатли аудиторията си, хем да запази палачинките топли за актьорите.
Въпреки това според някои той просто е бил тайно влюбен в Сузан Рейхенберг и затова е полагал всички тези усилия, а след това дори кръстил десерта на нея.
Каквато и да е истината, ясно е само едно - опитал веднъж нежните Креп "Сюзет", човек завинаги ще запомни вкуса им и ще му се иска от време на време да си го припомня.
Ястието се състои от тънки палачинки, заляти със сос от портокал, приготвен с портокалов сок, Кюрасо или ликьор с портокалов аромат, разтопено масло и захар, завършен с корички от цитрусовия плод.
Рецептата може да звучи малко завъртяно, но приготвянето ѝ е много по-лесно, отколкото си мислите. Затова, ако сте се вдъхновили от историята на Креп "Сюзет", може да се опитате да ги приготвите у дома и да превърнете някоя от сутрешните си уикенд закуски в истинско френско съвършенство.
Креп "Сюзет"
Нужните продукти за две порции са:
За палачинковото тесто:
4 яйца
3 с.л. брашно
60 мл. прясно мляко
1 ванилия
1 щипка сол
2 с.л. захар
Масло за пържене на палачинките
За портокаловия сос:
2 портокала
3 с.л. захар
2 с.л. краве масло
75 мл коняк
50 мл портокалов ликьор
За да направите палачинковото тесто, ще ви е нужна дълбока купа, в която да смесите първо сухите съставки - брашното, ванилията, солта и захарта.
В друг съд се разбиват млякото и яйцата. Готовата смес се излива към сухите съставки и се разбива с телена бъркалка. Сместа трябва да придобие гъстотата на боза. Ако е по-гъста, може да се разреди с още малко мляко.
На котлона загрейте широк тиган с незалепващо покритие. Той ще ви гарантира, че обръщането на всяка палачинка ще бъде безпогрешно. В него сложете да се разтопи парченце масло и след това добавете и добре разпределете един черпак от сместа. Изпържете палачинката и от двете страни. По същия начин продължете с останалите.
Сосът се приготвя по следния начин: Филетирайте портокалите, като парченцата и сокът им поставете в купа. Част от кората нарежете на много тънки лентички.
В сгорещен тиган сложете маслото, след него захарта и конякът. Всичко се разбърква добре и идва моментът с фламбирането - сместа се запалва, но наистина бъдете много внимателни. Ако не сте го правили досега, се посъветвайте с някой по-опитен от вас.
След като пламъкът изгасне, се добавя портокаловият сок, филетата и кората на плода. Прибавят се и сгънатите на четири палачинки и отново се фламбира с портокаловия ликьор.
Поднасят се топли за закуска или вкусен завършек на вечерята.
Приятен апетит!