Ресторантът понякога не е каприз, а необходимост.
На всеки му се иска да излезе с приятели, да хапне вкусна храна, а накрая на вечерта да не е смазан от готвене и да не го чакат куп мръсни съдове. Затова с удоволствие от време на време делегираме отговорността за изхранването и сервиза на ресторантите.
Обикновено сме финансово подготвени, но има случаи, в които сметката накрая ни изненадва неприятно.
Уж сме се хранили разумно, избирали сме внимателно ястията, не сме поръчвали специалитетите на заведението. Всъщност изненадата може и да е неприятна, но никак не е неочаквана, защото заведенията си имат своите начини да изкарат повече пари.
Даже и най-пестеливите клиенти могат да бъдат подведени да изхарчат повече, отколкото са предвидили.
Ето и някои от триковете, които бъркат сериозно в джоба на клиента:
Липсва "лв." след цените
Този тренд тръгва от САЩ, където премахват знака за долара и забелязват ефекта от това. Сега и в България можем да забележим, че на доста места вече липсва "лв." след цената.
Първосигнално решаваме, че това е, за да изглежда менюто някак по-изчистено и стилно. На подсъзнателно ниво обаче липсата на "лв." (или знака за долар, евро, друга валута) ни кара да харчим повече, защото не възприемаме цената достатъчно сериозно.
Ресторантът не иска да мислите за пари, иска да мислите само как да консумирате повече, да се отпуснете и да се наслаждавате. Да няма и намек за пари из менюто е идеален начин това да се случи.
А с отпускането идва и харченето...
Огромна чиния, малка порция
Огромна красива чиния, в която кокетно е сгушена малка порцийка - гурме е, модерно е, ще си кажете.
Често това е просто трик, с който зрението, а оттам и стомахът решават, че порцията е недостатъчна и е време за още поръчки - за картофки, някакво мезе, хляб, пърленка, десерт.
Сетете се как някои диетолози препоръчват да се храните в малки чинии, за да имате чувството, че ядете повече.
Е, ресторантите прилагат обратния номер - искат да си мислите, че не сте яли достатъчно и ще хапнете още нещо.
Ако не сте в заведение, което изрично се сочи като гурме и висша кухня, но все пак получавате големи чинии с малки порции, значи най-вероятно сте жертва именно на този трик.
"Детски" менюта
Детските менюта на пръв поглед са страхотна идея - те съдържат любими на децата неща като пилешки хапки, картофки, пица, а нерядко има и някоя играчка към храната.
В действителност детските менюта обикновено са полуфабрикати, към които се подаряват пластмасови играчки, закупени на едро за стотинки. И всичко това идва на една съвсем неоправдана цена, често надхвърляща 10 лева.
Извън това детето често иска и нещо друго - напитка, десерт, хляб, зеленчуци или супа, и така сметката скача още повече, макар че вече сте поръчали и заплатили за цяло "меню".
Ако не искате да падате в този "капан за родители", поръчайте нормална порция от нещо любимо на малчугана, например пиле и картофи, салата и хапки, месо + гарнитура. Ще се изненадате, че ястието за големи най-вероятно ви излиза по-евтино.
Менюта със снимки на храната
Знаем, че храната много рядко изглежда така, както е на снимката в менюто.
И все пак номерът с апетитните кадри действа доста ефикасно. Поръчваме си нещо, което сме си набелязали, само че виждаме снимка на друго ястие, харесва ни, казваме си, че така и така сме тук, нека го пробваме.
Ако на масата са седнали четири човека и двама решат да поръчат още предложения, защото са им харесали снимките, това вече е вдигнало сметката сериозно.
Все по-често този трик се надгражда и с друг - менюто с десертите и коктейлите е отделно и отново е с красиви кадри, които ви умоляват да поръчате. То ви се подава след края на храненето и някак си ви приканва да си вземете нещо сладко и/ или алкохолно, даже и да не ви се яде.
За да избегнете това подвеждане, структурирайте внимателно в главата си храната, която планирате да поръчате и изядете и не се отклонявайте от този план. И си напомняйте това, с което започнахме - снимките често са подвеждащи.
Прекалено вежлив сервитьор
Когато случим на вежлив и приятелски настроен сервитьор, няма как да не се зарадваме.
На фона на сърдити колеги, той/ тя ни изглежда като глътка свеж въздух. Усмихнат е, върши си работата с удоволствие и... като нищо ще подведе да харчим повече от предвиденото. Вежливите сервитьори си знаят работата и оценяват чара си.
С огромна усмивка предлагат "специалитета на деня", препоръчват кое е (уж) най-прясно и вкусно, подсказват с кое каква гарнитура ще си върви, задължително питат за хляб и гарнитури. И сърце не ни дава да му кажем "Не" на този човек.
По този начин с рибата сме поръчали и хляб, макар че не ни се яде чак толкова, подвели сме се да вземем "специалитет", вместо подобно на него ястие на по-малка цена, и така нататък.
