Точка в полза за цензурите.
Регулаторите са поели инициативата и в момента са атакуващата страна в битката за това какви ограничения трябва да бъдат наложени на свободната реч в Интернет.
Във Франция беше предложено да се забранят т.нар. „фалшиви новини“ по време на задаващите се избори. Същевременно в Германия нови правила против езика на омразата предвиждат глоби в размер на до 50 милиона евро, които ще бъдат налагани на социалните мрежи, ако те не изтрият обидното съдържание в рамките на 24 часа, след като са били уведомени за него.
Засилващият се натиск за контрол над това, което може да бъде публикувано онлайн, ще бъде в центъра на вниманието и през тази седмица. Очаква се Европейската комисия да публикува своя двугодишен доклад за това как Facebook, Google и Twitter противодействат на езика на омразата, който се прокрадва в тъмните краища на социалните мрежи.
Най-вероятно законотворците в ЕС ще се оплачат, че компаниите не правят достатъчно, и ще ги заплашат с още повече регулации.
За да не останат по-назад, техните колеги в САЩ също ще се намесят в „битката“. Очаква се Конгресът да „подложи на обстрел“ ръководителите на технологични компании заради бавните им реакции при свалянето на екстремистки и терористични материали от социалните мрежи. Конгресът ги смъмри още миналата година заради това, че са позволили съдържание, зад което стои сериозна руска подкрепа, да бъде споделяно онлайн по време на изборите за президент на САЩ през 2016 г.
Защитниците на свободата на словото предупреждават за една почти оруелска дигитална анти-утопия, където правителствения апарат ще диктува какво можем да четем и пишем в мрежата. А според тези, които се тревожат за онлайн сигурността, новите правила ще накарат компаниите най-накрая да поемат отговорност за това, което се качва в техните платформи.
На чиято и страна да сте в този конфликт, това развитие на ситуацията намеква какво ще е бъдещето на интернет.
Все повече онлайн съобщения, видеоклипове и публикации ще бъдат изтривани заради закони или, по-вероятното, заради предварителна цензура от технологичните компании, страхуващи се от репресии от страна на регулаторите.
Наречете го „правило на самосъхранението“. Компаниите, които притежават социални мрежи, смело говорят за свободата на словото. Но ако трябва да избират между това да подразнят неговите защитници, сваляйки няколко вероятно безвкусни поста, или да се сблъскат с политици, разгневени заради дадено онлайн съдържание, резултатът винаги ще е само един.
Така че не винете само политиците за задаващата се ера на онлайн цензура. Да не забравяме и ролята на технологичните компании в това да стигнем до тук.
Години наред компаниите, занимаващи се със социални мрежи, се крият зад твърденията, че те просто са притежатели на „неутрални“ платформи и че техните технологии (и постоянно нарастващи приходи) не могат да бъдат държани отговорни за това какво се поства там.
Бяха нужни наистина крайни примери като намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016-а и онлайн тормоза над мигранти в Германия, за да признаят големите компании очевидното. А именнно, че те всъщност са медийни компании.
По този начин на тях в крайна сметка може да им се търси сметка за това, което се публикува в техните платформи, по същия начин, по който традиционните медийни компании са отговорни за това, което публикуват.
Ако трябва да бъдем честни, Facebook, Google и Twitter наистина предприеха стъпки в битката с онези, които публикуват най-лошото съдържание. За целта използват изкуствен интелект, за да блокират автоматично терористичната пропаганда, или пък наемат екипи от т.нар. „модератори на съдържанието“, които ръчно проверяват за незаконни материали онлайн (вероятно най-гадната работа в технологичния бизнес).
Изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг дори се зарече да „оправи“ социалната мрежа през 2018-а.
В някаква степен всичко това проработи. Компаниите са премахнали 59 процента от предполагаемата реч на омразата в Европа през май 2017-а година. Това е много повече от 28-те процента, премахнати през декември 2016 г., както сочи скорошно проучване в Европейския съюз.
Но това е същото като, например, пожарникарската служба в даден град да успее да загаси успешно само 59 процента от предполагаемите пожари. Добро начало е, но не е нещо, с което да се хвалиш.
Има обаче и по-сериозен проблем – такъв, който законотворците трябва да имат предвид, когато подготвят новите цензуриращи закони.
Колкото и основателно да е желанието за премахване на даден неприятен материал от Интернет, може да е много трудно, ако не и невъзможно да се прецени кои постове в социалните мрежи наистина са незаконни. Особено имайки предвид, че определението за това кое е законно и кое не може да е много различно в различните държави.
Това, което за едни е упражняване на правото за свобода на словото, за други е обиден материал.
Пример за това е скорошното, макар и временно блокиране на крайнодесния германски политик Беатрикс фон Сторч от Twitter, след като тя публикува съобщение с анти-мюсюлманска насоченост. Това е пример и за трудните решения, които технологичните компании трябва да взимат, за да угодят на властимащите.
В това да накарат технологичните компании да следят за използвания език онлайн, политиците правят лоша услуга както на самите компании, така и на гражданите.
Facebook, Google и Twitter може да имат повече техническа мощ и човешки ресурс, заделени за справянето с проблема. Но компаниите не трябва да бъдат тези, които решават какво е позволено и какво - не. Не и когато техните приходи и изискванията на инвеститорите им често са в противоречие с плановете за регулиране на съдържанието, които политиците изготвят.
В тази нова ера на глобална онлайн цензура, трябва да се взимат трудни решения и да се избира между свободната реч и онлайн безопасността. Политиците на изборни длъжности, а не технологичните компании, трябва да са тези, които отсъждат кое съдържание пресича линията на позволеното.
Защото ако Интернет ще бъде цензуриран, по-добре е тези, които го правят, да могат да бъдат държани под отговорност от своите избиратели.
