Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Черните кутии, които съсипват Netflix в Латинска Америка

В цяла Латинска Америка Instagram и Facebook са пълни с реклами, които предлагат евтин достъп до Netflix и Spotify, често като пакетен абонамент за по-малко от 3 долара на месец. Плащанията се приемат през PayPal, а кодовете за достъп до съдържанието се променят всеки месец и се изпращат през WhatsApp.
В цяла Латинска Америка Instagram и Facebook са пълни с реклами, които предлагат евтин достъп до Netflix и Spotify, често като пакетен абонамент за по-малко от 3 долара на месец. Плащанията се приемат през PayPal, а кодовете за достъп до съдържанието се променят всеки месец и се изпращат през WhatsApp.

Улиците на Сао Пауло са рай за контрабандните стоки. Тълпите от минувачи се разминават с мъже, които бутат колички, пълни с чанти-ментета на Louis Vuitton на цена от 30 долара. Маратонки с логото на Nike се продават за 8 долара. Фалшиви слънчеви очила на Oakley могат да се намерят за пет долара.

Най-търсеният артикул тук е съвсем различен - черна кутия с размер на два пакета цигари, която е снабдена с достатъчно чипове, платки и софтуер, за да предоставя достъп до съдържанието на почти всички кабелни телевизии и стрийминг платформи по света.

За малко над 100 долара клиентът може да се сдобие с устройството, да го свърже с екран и да се радва на безплатен и напълно незаконен достъп до HBO, Fox, ESPN, и всяка друга местна или глобална телевизия, за която е мечтал.

Пазарът за стрийминг услуги в Латинска Америка е в разгара си. Очаква се годишният ръст на приходите да стигне от 2 до 6 млрд. долара през следващите пет години. Същата технология, която дава удобна възможност за гледане на видео по всяко време и на всяко място, обаче, е родила паралелна индустрия, в която пирати хакват, копират, пренасочват и препродават услуги катsо Netflix на силно занижени цени или срещу еднократно, поносимо заплащане.

Независимо от многобройните опити на властите да се преборят с тази тенденция, пиратстването на платени ТВ и стрийминг услуги процъфтява.

Нелегалната индустрия не просто расте, а се организира и комерсиализира.

В цяла Латинска Америка Instagram и Facebook са пълни с реклами, които предлагат евтин достъп до Netflix и Spotify, често като пакетен абонамент за по-малко от 3 долара на месец. Плащанията се приемат през PayPal, а кодовете за достъп до съдържанието се променят всеки месец и се изпращат през WhatsApp.

Пиратите крадат дигиталния сигнал, изграждат свои собствени сървъри и записват абонати, като се опитват да печелят пари от ретранслацията.

Няма по-популярна схема за заобикаляне на легалните такси за стрийминг от продажбата на черните кутии. Само в Бразилия има близо 2 милиона устройства в употреба, според данни на организацията "Алианс срещу пиратството при платената телевизия". Забавянето в сравнение с нормалните телевизионни преобразуватели е по-малко от 40 секунди.

Някои платформи позволяват на потребителите да платят за допълнителни софтуерни пакети - например, за достъп до мачовете от испанската Ла Лига.

Създателите и разпространителите на ТВ съдържание се борят с нелегалните канали от години - от пиратските DVD-та до сайтовете за peer-to-peer обмен на файлове. Но черните кутии създават безпрецедентен проблем. Днес близо 1/3 от латиноамериканските домакинства с платена телевизия ползват сигнала незаконно.

Според оценки на пазара в Бразилия, загубите от този вид паралелна индустрия стигат до 1,2 млрд. долара за 2017 г. Националното филмово производство също губи допълнителни 950 млн. долара от пиратството на продукцията му.

Факт е, че много семейства в Южна Америка не могат да си позволят да плащат пълната цена на абонаментните пакети, тоест - сами по себе си не представляват клиентела с потенциал за компании като Netflix и HBO.

Голяма част от хората, които ползват тези услуги обаче, не са бедняци - те са представители на средната класа, дори на по-богатите социални групи, които просто отказват да харчат "излишни" дребни суми, щом като могат да си ги спестят.

Президентът на Колумбия Иван Дуке отдавна защитава каузата за развитие на творческите индустрии в страната, като големият му план е те да достигнат дял от 10% от брутния вътрешен продукт. Без съответната защита на интелектуалната собственост обаче това е почти невъзможно. А засега легалният бизнес губи войната с пиратите.

Последната вълна на дигитално пиратство в Латинска Америка е забелязана преди около шест години. Навсякъде в Пуерто Рико започват да се появяват декодери на изключително ниски цени, които дават достъп до сигнал без месечни такси. Нито цент от приходите не стига до големите ТВ-доставчици, докато пиратите с достъп до капитал и технологии се съревновават със сателитните оператори чрез алтернативна оферта - телевизия през компютъра.

Най-привлекателният елемент за потребителя е, че може да свърже кутията с интернет и да гледа качествени сериали и предавания без пари. Оттогава този модел започва да се разпространява из цяла Латинска Америка. Търговията по улиците на Сао Пауло е само финалният етап от бизнес, който започва с производството на кутийките в Азия и се поддържа от цяла международна армия от хакери в Китай, Хонконг, Източна Европа и Чили

За да гарантират постоянна висококачествена услуга на потребителите си, китайските компании правят устройствата с вградени конфигурации за по-лесна връзка с пиратските сървъри. Една от стандартните функции в софтуера на кутията е автоматично преконфигуриране на мрежите, когато службите спрат достъпа до дадени чужди сървъри.

За да покрият цялата мрежа от канали, пиратите прихващат сигнали в различни места по света, като или незаконно модифицират декодерите на официалните оператори, или използват техника и програми за video-capture. След това свързват всички потоци в едно цяло - всяка индивидуална кутия стриймва само един канал. Комбинирането на сигналите им позволява да създадат своя собствена платформа за съдържание, с хиляди часове телевизионни програми, подсигурени от облачни сървъри и хоствани онлайн.

Бразилците са свикнали толкова много с пиратските ТВ-канали, че вече дори не се изненадват, ако по средата на излъчването се появят субтитри на китайски език.

Износът на черните кутии от Азия до Южна Америка е част от мултимилиарден контрабанден канал, през който минават и цигари, наркотици или пиратски софтуер. Щом веднъж минат границата на Бразилия, устройствата се дистрибутират до уличните пазари в големите градове. Кутиите могат да се намерят навсякъде, а търсенето е доста сериозно.

Бизнесът е толкова професионално организиран и управляван, че човек може да остане с впечатлението, че плаща за легална услуга - създадени са профилирани пакети с канали, например - специално пригодени за семейства с деца, които се рекламират с брошури за заинтересованите абонати.

Битката с тази нелегална система е трудна, защото често пиратските организации действат в международен мащаб. Близо 90% от нелегалните канали за стрийминг в Бразилия идват от страни в Източна Европа или от Китай. Самите организатори на този бизнес влагат милиони за издръжката му.

През юли 2018 г. полицията в Чили арестува 8 души по сигнал на FoxNetworks Group, като конфискува над 10 000 компютърни устройства и сървъри с данни за десетки хиляди абонати на незаконната услуга. Година по-рано в Бразилия бяха иззети 153 000 черни кутии по време на акция срещу контрабандна групировка.

Правителството на бившия президент Мишел Темер беше особено активно в опита си да прокара по-сериозно антипиратско законодателство и да промени обществените нагласи по този проблем - включително като убеди клиентите на пиратите, че с парите си подпомагат организираната престъпност.

Разбираемо, това послание не постига особен ефект. След поредната акция на бразилските власти срещу нелегалните ТВ-услуги през 2018 г., проучване на общественото мнение показа 95% неодобрение срещу мерките на полицията. Всички разбират, че кражбата на интелектуална собственост е неетична, но когато продуктът стига до крайния клиент на толкова ниска цена, никой не се отказва от услугата.

 

Най-четените