Един туит може да роди хиляда тролове. Когато Адриа Ричардс публикува снимка на двама мъже в социалната мрежа, които, по думите й, стояли зад нея и пускали сексистки шеги по време на конференцията за разработка на софтуер с отворен код PyCon, интернет буквално изригна.
Вече много се изписа за случая "Donglegate" (както стана известен казусът с Ричардс) - коментарите варират от това как всички са губещи в ситуацията (и тя, и един от мъжете на снимката са уволнени) и как е трябвало да постъпи Ричардс, до самите подробности какво точно би могло да бъде направено по различен начин.
Последвалата сензация се случва само и единствено при съчетаването на болезнени теми като сексизма в областта на технологиите, социалното порицание и потенциала на социалните мрежи да генерират широка и нежелана публичност.
Отзвукът на случилото се беше с такъв мащаб, че води до по-сериозни и общи изводи
Вместо да се опитаме да разберем дали Ричардс е постъпила правилно или грешно, въпросът е по-скоро защо този проблем успя да "избухне" в пространството по този начин и какво разкрива това.
Това далеч не е първият път, в който нещо такова се случва. Инцидентът и последвалите реакции не само разкриват липсата на разнообразие и женомразието в технологичната култура, а и митът за меритокрацията и нарастващата популярност на "мъжемразието" онлайн.
Ричардс понесе огромен негативизъм, който включваше заплахи за убийство, изнасилване, редица расистки и вулгарни изказвания, хакерска атака срещу нейния работодател и фотошопната снимка на гола, вързана и обезглавена жена.
Използването на "правосъдието на тълпата" за наказването на жени, проповядващи феминистките идеали не е новост, ала защо това се случва толкова често, когато жените критикуват технологичния бизнес? Самото оповестяване на факта, че тази индустрия има проблем със сексизма - истина, подкрепена от редица научни доказателства - още повече провокира и разпалва троловете.
Една от причините за това е растящата популярност на "движението за защитаване на мъжките права", състоящо се от групи мъже, които твърдят, че феминизмът е "мъжемразие" и че мъжете всъщност са изправени пред по-голяма дискриминация, в сравнение с жените.
Популярността на това движение се разраства и неговите членове са особено активни в сайтове като Hacker News и Reddit, където в коментари се дискутира обстойно казусът "Donglegate" и противоречията около него. Дори сайтовете като GitHub, където бяха публикувани правилата за поведение по време на конференцията PyCon, не остана защитен от набезите на тези потребители.
Феминистките и членовете на движението за мъжките права предоставят съвършено различни и често противоречиви гледни точки
"Законът на Луис" (кръстен на журналистката Хелън Луис) гласи, че "коментарите под всяка статия, посветена на феминизма, оправдават неговото съществуване". Когато обаче четем подобни коментари, виждаме много хора, които спорят ожесточено, но не се ангажират реално с обсъждането.
Те приличат на два кораба, разминаващи се през нощта. Докато феминистките вярват, че е важно да се порицават хората заради сексистките коментари, които правят, тъй като по този начин се борят със структурното неравенство между половете, другата група вярва, че този тип порицание е поредният пример за преувеличението на вредите от страна на жените, опит за цензуриране на разумното поведение и изискване на "специални права", надхвърлящи тези, с които разполагат мъжете.
Подобно на активистките във феминизма, антимъжемразците също имат блогове и форуми, в които споделят новини и стратегии за борба срещу т.нар. от тях антимъжко поведение, преобладаващо в образованието и игнорирано в статистиките за изнасилвания над мъже.
Социологическите изследвания посочват, че когато хора със сходни вярвания се организират, те колективно възприемат по-крайна позиция. Следователно антимъжемразката идеология става не само видима, но и по-често срещана; нормализирана от хората, изправени пред нея и разпространена отвъд специализираните форуми към масовата култура в интернет - а и на технологичните конференции.
Активизмът за мъжките права донякъде е логичен в култура, в която мъжествеността поставя толкова ограничения за мъжете, колкото и женствеността за жените
Докато жените обаче разполагат със стотици години критика над пола им, която да използват при справянето с проблема за "задължителната" женственост, мъжете не могат да кажат същото за себе си. Има малко области, в които мъжете могат свободно да говорят за влиянието, което половите стереотипи са оказали върху живота им.
Въпреки това, само защото тези гледни точки са еднакво видими както онлайн, така и офлайн, това не означава, че те са еднакво валидни. Фактическите доказателства просто не подкрепят идеята, че мъжете са ограничавани и потискани, докато жените имат социално, законно или икономическо превъзходство над тях.
При все това митът за равенството продължава да съществува, тъй като технологичната индустрия смята себе си за меритократична общност, в която "добрите" - например талантливите инженери и програмисти - ще успеят да стигнат върха независимо от тяхната националност, произход, раса или пол.
Изправени пред нищожния брой на жените в технологичния свят, меритократите предполагат, че жените просто или не са достатъчно добри, или не се интересуват от технологии. В противен случай, в технологичния елит щеше да има повече представителки на този пол.
Ако си признаем, че съществуват структурни бариери пред входа в тази общност и култура, която активно обезсърчава жените да участват в нея, то логическото следствие от всичко това е, че технологичният свят не е меритократичен. А това заплашва много скъпоценни за технологичните специалисти убеждения: то предполага, че тези на върха не са там, защото са най-добрите, а защото са работили много за това и са имали привилегията да стигнат толкова далеч.
Това предполага, че огромното богатство, генерирано от изгряващите технологични компании и техните основатели, не се обяснява с тяхната ненадмината интелигентност. И не на последно място, то предполага преход от култура, в която мъжката нормативност е "нормата", до по-всеобхватна такава, в която майтапите за пениси и цици вече не са приемливи (и самото предложение за тяхното отричане не се посреща с буря от неодобрителни възгласи).
Нърдовете трябва да преразгледат идеите си за отмъщение и надмощие над света, който навремето ги обяви за аутсайдери и да признаят, че
самите те може би също активно изключват останалите от своята общност
В един подобен контекст, това, което се случи на Ричардс има много малко общо с влиянието на туита й и много общо с възпрепятстването на бъдещи жени, които искат да се противопоставят гласно на системата.
Това е дори още по-важно предвид увеличаващото се влияние на социалните медии и публичното порицание. Наскоро имаше много примери за такова поведение, ала те не доведоха до същия тип концентрирана омраза, каквато бе насочена към Ричардс. Изглежда, че тя е запазена специално за жените, които се противопоставят на сексизма.
Сбърканият акцент върху това дали или не Ричърдс е постъпила правилно игнорира по-голямата картина, която разкрива един добре документиран модел на порицание, изключване, заплашване и тормоз над жените в технологичния свят, които говорят открито срещу сексистките практики.
За съжaление това, което се случи на Адриа Ричардс показва на жените, че те са добре дошли в света на технологиите, но само ако си държат устата затворена. Има голяма разлика между нърдове, програмисти и повлияни от антимъжемразкото движение тролове, ала този инцидент демонстрира какво се случва, когато има припокриване между тези три общности.
Точно както защитниците на движението за мъжките права открито протестират над предположението, че мъжете са отговорни за социалните неправди, технологичните гении трябва ясно да се противопоставят над обвиняването на жените за наличието на сексизъм.
