Шефът на Lenovo Ян Юанкин почти не е изричал дума на английски език, докато не е станал на 40 години: той е израсъл в бедност на село и е учил инженерни дисциплини в университета.
След като обаче Lenovo купуват бизнеса с персонални компютри на IBM през 2005, той решава да се потопи в английския: премества се с цялото си семейство в Северна Каролина, наема частен учител и - висша форма на саможертва - гледа в продължение на часове новини по кабелните телевизии.
Тази седмица той беше в Сао Пауло, Бразилия - за среща на борда на компанията и обявяване на финансовите резултати за изминалата година. И всички разговори по време на срещата се провеждаха на английски, с изключение на брифинга за китайската преса.
Lenovo е една от многото мултинационални компании от не-англоговорящия свят, които са превърнали английския в официален език
Тази мода за първи път се зароди на места с малко население, но глобални амбиции - като Сингапур (който запазва английския като своя "лингва франка", когато излиза от Британската империя през 1963), скандинавските страни и Швейцария. Бившият шеф на швейцарско-шведския инженерен гигант ABB Йоран Линдал някога бе описал официалния език на компанията като "лош английски".
Практиката постепенно се разпространи в големите европейски държави: многобройни немски и френски мултинационални фирми вече използват английския за срещите на борда и в официалните документи.
Audi може и да използва в рекламите си немска фраза - "Vorsprung durch Technik" (буквално "Прогрес чрез технологии"), но е невъзможно да се изкачите в служебната йерархия на компанията без добри познания по английски.
Когато Кристоф Франц става шеф на Lufthansa през 2011, той прави английския официален език, въпреки че почти всичките 50 висши мениджъри на авиокомпанията (с малки изключения) са германци.
Националният шовинизъм отстъпва пред транснационалния прагматизъм
Френската академия може и да се докача от успехите, които жъне английският - но той реално няма алтернатива като глобален език на бизнеса. Най-приемливият му конкурент, мандаринският китайски, е сред най-трудните за овладяване езици в света - и изобщо не е пригоден за работа с компютър.
Дори в Китай не се приема за универсален - над 400 млн. души там не го говорят.
Корпоративният английски сега превзема по-трудните територии - като Япония. Rakuten, кръстоска между Amazon и eBay, и японската фирма Fast Retailing, притежаваща бранда за модно облекло Uniqlo, са сред първите, говорещи изцяло и само на английски.
Сега към тях се присъединяват и компании от "старата икономика" - като производителя на автомобили Honda, или производителите на гуми от Bridgestone.
Китайските фирми засега все още са по-костелив орех: те имат огромен вътрешен пазар и имат сериозни затруднения да си намират компетентни мениджъри от какъвто и да е вид, особено пък англоговорящи. Все пак някои от тях следват примера на Lenovo. Huawei въведе английския като втори език и насърчава висшия си мениджмънт да го владее добре.
Около 300 млн. китайци в момента усърдно учат езика на Шекспир
Причините, поради които мултинационалните компании се нуждаят от универсален език, са очевидни. Възприемането на английския улеснява назначаването на кадри с големи достижения от цял свят (включително членове на борда), навлизането на глобалните пазари, събирането на глобални производствени екипи и интеграцията на закупени чуждестранни активи.
Подобни стъпки са особено важни за компаниите в Япония, където населението осезаемо намалява. Има и не толкова очевидни причини.
Ръководителят на Rakuten Хироши Микитани твърди, че английският насърчава свободното мислене, тъй като е лишен от статусните разграничения, характерни за японския и другите азиатски езици. Антонела Мей-Поктлър от Boston Consulting Group отбелязва, че германските фирми също вършат работата си много по-бързо на английски, отколкото на тежкия и муден немски.
Английският служи и като неутрален език при сливания: когато германската компания Hoechst и френската Rhone-Poulenc се обединиха през 1999, за да създадат Aventis, те решиха, че в нея ще се използва английски - не на последно място за да се избегне избор между техните национални езици.
Преходът към чужд език обаче е твърде деликатно начинание
Цидъл Нийли от Harvard Business School казва, че "англицизацията", дума, която тя заимства от Микитани, може да разбута същинско емоционално гнездо на оси. Хората, които на които езиците се удават трудно, се притесняват за сигурността на работата си, мълчат по време на срещи, или се присъединяват към "партизанска съпротива", която си прави конспиративни срещи на родния си език.
Не е изключено да се появят клики на владеещите и недостатъчно владеещите езика. В някои случаи не се минава и без дела: през 2004-а служителите във френско поделение на GE заведоха дело в съда срещу заповед, задължаваща ги да четат вътрешнофирмени документи на английски; в крайна сметка фирмата бе глобена със солидна сума.
С други думи, политиката, замислена да обедини служителите, твърде лесно може да има напълно противоположен ефект.
Нийли коментира, че компаниите е добре да обмислят внимателно дали и как да реализират политика, която е деликатна за толкова много хора в емоционален план. Висшите мениджъри трябва да обяснят на служителите защо преходът към английски е толкова важен, да им осигурят курсове и групи за разговори и да им предложат стимули за подобряване на познанията им по езика, от рода на работни места в чужбина.
Тези, които вече имат добри познания по английски, трябва да говорят по-бавно и да се въздържат от доминиране в разговорите. А мениджърите трябва да се държат като рефери и налагащи стандарти, разрешавайки конфликти и възпирайки служителите от прибягване към родния им език.
Микитани, който говори отличен английски, първо заявил на служителите си, че трябва сами да си плащат уроците по английски и им дал две години да започнат да го говорят добре, под заплаха от понижение или дори уволнение. Впоследствие осъзнал, че е бил твърде рязък и започнал да осигурява уроци за служителите, финансирани от компанията.
Нюанси и емоции, или просто глупости?
Международните общности като ЕС, които използват цяла армия от преводачи, струващи €1.1 млрд. годишно, са длъжни да се държат така, сякаш не съществува доминиращ глобален език. Световните компании обаче вече са изправени пред реалността, че английският е езикът, на който слънцето никога не залязва.
Все пак англицизацията не е лесна, дори и когато се прави добре: дори и най-перфектно владеещите езика хора може да се затруднят да изразят нюанси и емоции на чужд език. Поради тази причина произхождащите от англоговорящи страни често приемат, че разпространението на езика им в глобалния корпоративен живот им дава автоматично предимство.
Всъщност най-често то само ги насърчава да лежат на старите си лаври. Твърде много от тях (особено англичани) са изложени на риска погрешно да приемат умелия си говор по време на срещи за нещо, по-важно от реалните постижения в работата.
