Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Примитивни залъгалки за смартфони

Кадър от Idiocracy (2006), който поразяващо напомня на предлаганото съдържание в App Store днес
Най-популярното в App Store през миналия месец
Афишът на Idiocracy изглежда напипва идеално проблема

Няма как всички приложения за смартфони да представляват нещо полезно и смислено. Но когато най-тегленото нещо в магазина за приложения на iTunes е игра, в която продаваш трева, човек не може да не се сепне поне малко.

Въпросната Weed Firm обаче изглежда направо брилянтно на фона на нещата, идващи директно след нея в класацията: като Toilet Time, предлагаща лесни игрички специално за времето в тоалетната, както и Make It Rain - тест колко бързо може да плъзгате пръст по смартфона, за да карате парите на дисплея да летят във всички посоки (нещо като хвърлянето на салфетки в определени дискотеки, б.р.).

Добре дошли в любимия на масовия потребител App Store за iPhone - вече наричан от някои „Истинската „Идиокрация". Тук реалностите са такива.

Пророческият филм

Откъде идват паралелите с „Идиокрация"?

Филмът Idiocracy, превеждан в България и като „Власт на идиотите", излезе през 2006 г. и обрисува едно нерадостно бъдеще, в което човечеството е опростяло до небивали размери.

Президентът на САЩ е „харизматичен" бивш кечист и порнозвезда, който подлудява тълпите чрез размахване на средни пръсти, а в света на филма най-популярното ТВ предаване се нарича Ow! My Balls! и представлява безспирно нараняване на най-милото нещо на един и същ актьор.

В това мрачно бъдеще нямаш проблем и да избягаш от затвора, като просто излъжеш пазачите, че присъдата ти е изтекла (звучи ли познато?).

Филмът може и да не беше безупречен, но поне част от идеите му сякаш неприятно се приближават до реалността. Или по-скоро с годините реалността се приближава към тях.

Продукти на масовата култура

Ако наистина човечеството е тръгнало в тази посока, то уеб магазините за приложения могат да се определят като движеща сила на регреса.

Споменатите най-теглени игри (и други, подобни на тях) са популярни в цял свят и обират първите места по брой сваляния в редица англоговорещи страни.

Техният успех е следствие на доста фактори, включително и на сенчестите маркетинг трикове, използвани за манипулиране на подреждането в тези класации. Но присъствието им свидетелства и за променящата се същност на уеб магазините за приложения.

В момента развитите пазари са наситени със смартфони, а самите устройства са в ръцете на всякакви хора, млади и стари, които нехаят за съветите на технологичния елит относно „следващото значимо мобилно приложение".

Приложенията вече са просто продукти за масовата аудитория и залъгалките сред тях надделяват над истински полезните и интересните неща по същия начин, по който в други сфери надделяват таблоидите и риалити телевизията.

Да не забравяме, че вече и децата масово притежават смартфони и няма как да не проиграват някои доста глупави игри на тях. Самият създател на свръхпопулярната Flappy Bird (в която играчът прекарва една малка птичка през зелени тръби) Донг Нгуйен е признавал, че най-вероятно болшинството от играещите играта са ученици.

В същото време по-„зрелите" потребители отдавна ползват своите смартфони и отдавна са свалили Google Search, Pandora, WhatsApp, Pinterest и Twitter,  което обяснява защо тези толкова известни и важни програми редовно са извън топ 10 или дори топ 20 в магазините за приложения.

Всички сме в Матрицата

Само че колкото и мощна да е инициативата на децата-потребители, не можем да виним само тях за идиокрацията, царяща в App Store и подобните уеб магазини. Всички сме виждали какво правят и „възрастните" със своите телефони през всяка свободна минута - вероятно можем да определим явлението като някаква отчайваща форма на ескейпизъм.

А самите ние сигурно също сме пристрастени към поне едно нещо тип Toilet Time, затова най-добре да погледнем нашия homescreen преди да съдим другите. И да се успокояваме, че от света на „Идиокрация" все още ни делят доста години.

 

Най-четените