„Данните показват, че Facebook ще претърпи упадък през следващите години и ще изгуби 80% от потребителите си между 2015 г. и 2017 г.", твърдят учени от Университета в Принстън. Джон Канарела и Джошуа Спехлър са стигнали до това заключение, като използвали модели за разпространението на заразна болест. Според тях, по подобен начин потребителите масово „влизат" и „излизат" от дадена платформа.
В изследването си, екипът използвал данните от Google Search Trends, като приел, че хората, търсещи конкретна социална мрежа е по-вероятно да са такива, които са заинтересовани от регистрацията в нея. Така учените открили, че MySpace е преминал през Интернет потребителите като вирус - бързо разширяване, пик и срив.
Дали самата идея е сгрешена?
Изследването твърди, че идеите се разпространяват като заразни болести. На пръв поглед, разумно - сетете се за демокрацията, електричеството и теорията на еволюцията. В същото време, научният екип смята, че хората, които нямат интерес към дадената идея стават „имунизирани" срещу нея. Тези, които напуснат социалните мрежи пък са „излекувани", след като преди това са били „заразени" от желанието да не пропуснат нещо интересно, което правят приятелите им.
Звучи като доста насилена аналогия и то с не чак толкова ясна логика. Не е ли „зараза" и когато един лидер на мнение демонстративно си изтрие профила и бъде последван от още няколко дузини последователи? Все пак, стимулът ти да присъстваш в СОЦИАЛНИТЕ мрежи е във възможността да общуваш с хора, които познаваш и на които държиш.
И какво значи това за FB?
Колко притеснително е това за Facebook? Само по себе си - малко. MySpace умря, защото се задръсти със спам, новият му корпоративен собственик не разбираше идеята му и не се грижеше за него. В същото време, потребителите се преместиха в други социални мрежи - и особено във Facebook. Нищо не гарантира, че историята ще се повтори.
Макар и във Facebook да има спам и досадни реклами, хората на Марк Зукърбърг се справят доста добре с премахването на непоисканите съобщения. Нищо общо с тоновете спам, които заринаха MySpace в предсмъртните му години.
Друга разлика: създателят на Facebook все още контролира компанията и тя е на печалба. Това и позволи даже в наситения с конкурентни платфоми (Snapchat, Reddit, Twitter, Tumblr, Viber, WhatsApp) социалната мрежа да придобие пряк сериозен конкурент - Instagram.
Ще има промени
Въпреки това, има какво да плаши Марк и компания... поне малко.
Facebook започна да губи младите хора. Между януари 2011 г. и януари 2014 г. потребителите на между 13 и 17-годишна възраст са намалели с 25.3%, тези от 18 до 24 години - със 7.5 на сто. На този фон, бащите им (35-54 г.) стават с 41.8% повече, а дядовците (55+) се увеличават почти двойно - 80.4%.
Според изследване на „Юнивърсити Колидж" от края на 2013 г., за по-големите тинейджъри Facebook не е просто на ръба, а е мъртъв и заровен от по-простите социални мрежи като Twitter и Snapchat. Младежите си запазват FB профилите основно, за да поддържат контакт с по-възрастните си близки и роднини, които все още го ползват масово.
Това показва, че е възможно Facebook да се превърне постепенно в „семейна" социална мрежа и да не получи смъртоносен удар от желанието на хлапетата да са си правят профили в „по-готини" платформи.
Парите решават проблема
Има, разбира се, и един песимистичен вариант - може да се появи нова платформа, която да „дръпне" и по-възрастните потребители. За Facebook това не е особен проблем - компанията просто ще си купи някой от по-актуалните проекти и ще продължи да печели с него. Както печели от Instagram, който се разраства със страхотни темпове.
Иначе казано, даже и социалната мрежа Facebook да умре, компанията Facebook ще я надживее.
Грешната изходна позиция винаги води до погрешни изводи. Те в това изречение автора на материала допуска фундаментална грешка: „Все пак, стимулът ти да присъстваш в СОЦИАЛНИТЕ мрежи е във възможността да общуваш с хора, които познаваш и на които държиш.“ Тц, основният стимул на всякое човешко същество е да бъде нещо повече от останалите. Да се открои от стадото, един вид. Сурат тефтера дава привидно лесен, но на практика илюзорен начин за постигане на изява на личността. Привидно лесен, защото изявата на личността винаги се оценява по някакви външни характеристики. Колко си богат, колко известен, колко успял и т.н., поне така беше преди ерата на социалните мрежи. Във Фейсбук е лесно – трупаш популярност, брой френдове и си мислиш, че си голямата работа. Хората се равняват по броя лайквания, кой по-по-най интересната снимка е изкопал от дебрите на нета, кой по-пръв я е изкопал и т.н. Фактически да се гордееш с горепосочените неща е също толкова безпочвено, колкото и да се мислиш за голямата работа, защото първи си прочел някоя книга. Голямата работа е автора на книгата, не читателя. Първият е производител, втория – консуматор, един от многото, от стадото. Илюзорен начин за изява е не само, защото Фейсбук е виртуален свят и постиженията ти в него нямат нищо общо със социалното ти положение в реалния, а заради самия мотив за участието ти в мрежата. Защото и всички останали са с този мотив. Отказалите се от мрежата, просто са открили, че хората ще ти лайкнат снимката, ако и ти лайкваш техните. При това не винаги.Тоест си на загуба, винаги правиш повече лайквания, отколкото получаваш. И не се чувстваш по-значим, а по-скоро пренебрегнат. С което се губи и мотивацията ти за присъствие във виртуалната вселена на която и да е социална мрежа. Те затова губят почитатели мрежите и то предимно сред младите. Защото младите най-много търся изява, но и имат време да се реализират по традиционния начин. И когато разберат, че ФБ им губи времето, се връщат към реалния живот – там да дирят постижения. А броя на старците се увеличава, защото те нямат нито времето, нито енергията тепърва да се реализират. ФБ е последният им шанс да се почувстват значими и се хващат за него, като удавника за сламката.
И да умре фейбук, няма да е голяма загуба. Нямам фейсбук профил, не съм имала и упорито отказвам да си направя. Сещам се за поне 5 причини, поради които си струва човек да НЯМА профил в социалната мрежа. 1. Подтиква към откровен ексхибиционизъм - всички (приятели) са в течение на живота ти, благодарение на снимките, които постваш и информацията, която споделяш. Такова споделяне ми идва в повече. Освен това, не всичките ти "приятели" са ти всъщност приятели. 2. Може да предизвика чувства на неудовлетворение, завист и дори депресия поради снимки на приятели, направени на места, на които едва ли някога ще отидеш, или пък събития, които в момента не могат да ти се случат, т.е. чуждото щастие поражда нещастие и завист. 3. Загуба на време, което винаги може да се използва по по-полезен и приятен начин. 4. Леко извратен вариант на общуване между хората, което не може да се сравни с общуване на живо, фейс ту фейс. 5. Потенциален източник на проблеми - с половинката, с шефа, с намиране на работа и т.н. За да е честно, трябва да споменем и хубавите страни. 1. Можеш да намериш лесно хора от миналото, с които си загубил връзка. Ако искаш. 2. По-лесно получаваш информация за социални събития. Ако те интересува. И по-лесно можеш да се свържеш с предаването на Милен Цветков, отколкото по телефона. Май, това са. Изводът е, че без фейсбук може и се живее безпроблемно.
Самият факт, че сурат тефтерът толкова често е обект на анализи и всякакви други словесни упражнения говори, че той (и подобните му социални мрежи) са фактор в днешния свят. Но сякаш се пропуска факта, че той (всъщност целият интеренет) не е нищо повече от... средство за свързване на хора. Както телефоните преди това, както пощата още по-преди това, пощенските гълъби, вестоносците и т.н. и т.н. та чак до зората на комуникациите. И за него важи същото - как ще се използва, си зависи предимно от потребителите. Т.е. - основният проблем е в задклавирното устройство. И толкова....
Rowan, винаги съм се чудел как един пълен с негативизъм циник изобщо намира причина да продължава да живее. Откъде един такъв човек намира сили да не напусне скоропостижно този свят, след като вижда в него единствено гадости, мерзост, гнусни скрити помисли и низки, пошли въжделения? Честно - би ли споделил как го постигаш?
Деовин, и аз винаги съм се чудел, ако не бяха хората, осмеляващи се да заявят собственото си мнение, тези като тебе, за какво щяха да пишат по форумите?
Като избягваш въпроса не го правиш по-несъществен. Със същия успех можеш да игнорираш и гигански цирей на челото си - "какво, ако аз нямах цирей ти какво щеше да коментираш?". Да, отчасти отвличаш вниманието от цирея, но той все още си стои гордо на челото ти. А дали аз го виждам и/или коментирам няма никакво отношение към факта, че е там и е доста грозен.