Предиктивните технологии са или най-революционната идея на сегашните времена, или край на мисленето такова, каквото го познаваме
Ако знанието е сила, има много неща, за които да се безпокоим. Защото можете да забравите за размислите какви напитки биха ви харесали, коя книга да купите, за да изглеждате модерни в хипстърски кафенета, или дори кога би трябвало да се отървете от досадния си хленчещ ухажор: джаджите ви вече решават всички тези неща вместо вас, преди дори мисълта за това да е минала през ума ви.
Някога безобидните ни електронни устройства вече ни познават по-добре, отколкото ние се познаваме сами, заради цял куп технологични експерти, старателно обвиващи ни в цифровата си прегръдка.
Все по-често биваме лишени от грижата да вземаме решения за почти всичко, защото тези изобретения охотно поемат бремето вместо нас. И би било грубо да не им го позволяваме, нали?
На гребена на тази вълна е системата на Amazon "доставяме, преди да поръчате", чрез която продуктите би трябвало да се оказват на вратата ви, преди дори да сте имали времето да се замислите дали наистина има смисъл да се изръсите $25 за това DVD.
Компанията е подала документи за патентоване на тази система, като ще базира изпращаните от нея поръчки на информация от рода на досегашна история на поръчки от този клиент, търсения на продукти и дори времето, в което задържате курсора на мишката върху продукт.
Накратко, само след няколко години каквото и да е от огромния брой запаси в складовете на Amazon ще се доставя (най-вероятно по въздуха) от дронове за около 30 минути, без дори да сме го поръчали.
А хората разправят, че междуличностната комуникация била мъртва
От една страна, тази идея звучи донякъде вдъхновяващо - малко като коледните празници, но траеща през цялото време, като си плащате за привилегията да получавате всякакви боклуци, които не желаете.
Ако Amazon обаче уцелят точния алгоритъм, това би било фундаментална стъпка напред за предиктивните технологии, с потенциал да спести на клиентите много време и усилия за техните покупки.
Замислете се: няма повече да пилеете часове в чакане - всичко, за което бихте могли да мечтаете, просто ще бъде там, посрещайки ви на вратата като послушното и полезно дете, което винаги ви се е искало да имате.
Дали обаче 9-годишно дете например би могло да предвиди желанието ви за хранилка за птици, съдържанието на която е предпазено от алчните лапи на катериците? Надали. Amazon обаче може. И ще го стори.
А ако смятате, че живот, пълен с добре нахранени птици в градината ви е добра реклама за предиктивното програмиране, "съзнателен" домашен робот, разработван в Корнелския университет, ще ви изуми дори още повече.
Професорът по компютърни науки Ашутош Саксена работи върху машина, която ще може да изпълнява всеки каприз на човека, предвиждайки възможните човешки действия и подавайки бионичната си ръка в помощ на човека.
Както и бихте очаквали, научният аспект на тази разработка звучи страхотно: роботът на име "Бакстър" сканира средата си, за да създаде 3D карта на обектите наоколо, генерира възможни начини, по които човек би могъл да взаимодейства с тях, след което изчислява кой от тях е най-вероятен на база подобни действия, които вече са били извършвани преди.
Саксена обяснява: "Предсказването на бъдещите действия на човека е изключително сериозно предизвикателство, заради присъщата им степен на променливост. Определени ситуации и чести навици на хората обаче са предсказуеми: всеки от нас има разнообразни навици и специфични особености в начина, по който извършваме различни действия. например един човек може да постави контактна леща първо в лявото си око, после другата в дясното, или някой може да предпочита да пие бяло вино с вечеря от морски дарове.
Нашите учени изследват как роботите биха могли да научат тези човешки предпочитания в домашна, асистирана и производствена среда - предвиждането на нуждите и бъдещите действия на хората помага на хуманоидния робот да изпълнява задачата си много по-ефективно."
Може и това ви звучи донякъде като "Матрицата", но пък и изглежда страхотно (поне от технологична гледна точка)
На пръв поглед целият възход на предиктивните технологии изглежда чудесно - удобно предопределено вземане на решения, отърваващо ви от неизбежните колебания в живота (Какво, нима от мен се очаква да определям с кой сериал да си губя времето?!).
Всъщност не би ли трябвало да бъдем благодарни за тези новаторски методи за пестене на време? Не се налага повече да мислим! Придвижваме се, без да шофираме, с натискане на вълшебен бутон благодарение на автоматични автомобили, Бакстър вече е сложил бирата да се изстудява, чипсът редовно се подава през отвора за писма на вратата, а всички домакински вещи, които биха могли да ни потрябват, се доставят дори без единично кликване с мишката. Не е ли това по-висша форма на човека?
Може би. И все пак всички тези изобретения предизвикват въпроса - наистина ли ни е нужно това? Не че по някакъв начин сме някакви свръх-напредничави хора - но все пак наливането на питие в чашата като че ли не е свръхголямо усложнение. Всъщност не е ли всичкото това цифрово покровителство в духа на мама или любимия барман нещо, което просто ни запраща още по-дълбоко в черната дупка на вечното непорастване?
При положение дори още повече млади хора в наши дни избират да остават при родителите си и или да се връщат при тях, след като са се изнесли на квартира (в което, естествено, няма нищо чак толкова позорно), колко чужда помощ ни е нужна, за да имаме хляб на масата си?
Не само че имаме тези впечатляващи - макар и тотално безполезни - изобретения, но вече има и начин да се предсказват раздели между партньори на база връзките между вашите Facebook приятели.
И така, представете си следната сцена: отпуснали сте се на дивана в дома на мама и тати, а помощникът ви робот вече ви затрупва с носни кърпички, защото съдейки по известията във Facebook, вие и вашето гадже сте поели по пътя към раздяла в следващите 24 часа.
Но не се притеснявайте за това, поредният сезон на "Малки сладки лъжкини" току-що бе доставен в пощенската ви кутия! Това гарантирано ще реши всичките ви проблеми. Или пък ще ги утежни до степен на непоносимост.
Мисълта ни е, че въпреки че има огромни ползи за компаниите от подобни технологии (замислете се колко хора ще си правят труда да върнат на Amazon евтини боклучета, които не са им нужни, след като те вече са били доставени? Още милиони за Джеф Безос!), те всъщност биха били доста вредни за нас като хора, които желаят да функционират в социална среда.
Предиктивните технологии са или най-революционната идея на сегашното време, или краят на мисленето във вида, в който го познаваме досега.
