Дори и преди скандала с Cambridge Analytica потребителите на Facebook подозираха, че някой там следи информацията им - всички онези коментари, постове, лайкове и т.н., за да я използва след това за таргетиране на рекламата.
Разбира се, и никой не очаква това да е нова практика. Маркетолозите отдавна имат достъп до далеч повече данни за потребителите отколкото мнозина предполагат, което понякога дава безкрайно предсказуеми анализи.
През 2003-а преди основаването на Facebook една маркетингова компания, използвайки различните модели в пазаруването на хората, успява да разбере, че тийнейджърка в Минесота е бременна, преди още баща й да е научил добрата вест.
Това е само един забавен пример как чрез извличането на данни за поведението, местоположението и транзакциите на потребителите, могат да се изведат определени шаблони за това, което потребителите вероятно ще направят.
За времето, което е отнело на въпросната тийнейджърка от Минесота да отгледа детето си дотам, че самото то вече да е тийнейджър, обемът данни, с които брандове като Facebook разполагат, се е увеличил неимоверно много. И сега те инвестират в софутуер за прогнозни анализи, който да съставя все по-мащабни и подробни профили на потребителите въз основа тяхното поведение.
Според изследователската компания Forrester Research разходите в посока прогнозни анализи ще нараснат от 3,5 млрд. долара през 2016 г. до приблизително 6,2 млрд. долара до 2020 г.
Прогнозният анализ комбинира статистика, машинно обучение, извличане на знания от данни и моделиране, за да се анализират съдържание и исторически факти с цел да се правят прогнози за бъдещи събития. С други думи, дава на хората по-добра способност да предвиждат бъдещето на базата на данни от миналото.
Така може да се окаже, че в бъдещето всяка една реклама, която ви се появява на екрана, ще е съобразена с вашето собствено поведение и с всичко това, което сте търсили преди време.
Подобни технологии вече са изключително разпространени - от подбора на съдържание, което може да ви се хареса в Netflix и различни други платформи до застрахователни компании в САЩ, които предлагат различни оферти и намаления, следейки начините на шофиране на клиентите си.
През 2016 г. обаче материал на Wall Street Journal показа, че това не се приема особено добре от потребителите, тъй като мнозина от тях определяли, че е "зловещо" застрахователната ти компания да знае чак такива неща.
"Зловещо" всъщност изскача доста често като коментар, когато става въпрос за прогнозни анализи.
"Смятам, че марките понякога са дори с две години по-напред спрямо средния потребител, който не разбира непременно всички предсказуеми аналитични и биометрични данни и как те се използват за реклама", коментира технологичният философ Дейвид Полгар.
В един момент обаче обществото трябва да се изправи пред тежкия въпрос - дали все по-точно насочените рекламни съобщения си струват загуба на поверителност онлайн, или е време хората да започнат да се интересуват как точно се проследяват и как се използват данните им.
Според Майкъл Хорн, управляващ директор анализ на данни в дигиталната маркетингова агенция Huge, не е незаконно да се използват данни от различни онлайн тестове за прогнози и насочване на рекламни съобщения след това. Примерът с Cambridge Analytica обаче ни принуждава да се замислим върху етичната страна на този въпрос.
Когато в уравнението вкараме и гласово-активиращите се устройства, нещата стават още по-сложни. Потребителските условия на новите джаджи на Amazon и Google са ясни по това, че устройствата им не винаги слушат и потребителите могат да изтрият записите по всяко време.
Независимо от това, през октомври миналата година се появиха съобщения, че хардуерен недостатък е причинил непрекъснато записване на някои устройства от Google Home Mini (който по-късно беше отстранен от Google). А съвсем наскоро стряскащият смях на Alexa на Amazon предизвика още повече реакции (Amazon също оправиха този бъг).
Подобно на Target, компанията, която през 2003 г. съвсем успешно определя, че тийнейджърката от Минесота е бременна, само с помощта на това какво пазарува тя, сега Amazon, Google и останалите интернет гиганти не може да се каже, че нарочно шпионират в личните ви данни, поне не на всекиго персонално.
Въпреки това, когато купувачите виждат онлайн реклами, свързани с нещо, за което са си чатили с приятел, усещането до голяма степен е като при нахлуване в личното пространство.
Оттук пътищата са няколко. Или на хората ще свикнат с идеята, че биват следени и ще започнат да оценяват идеята, че рекламите им предлагат нещо, което наистина търсят, или ще се откажат от социалните мрежи (или ще намерят инструменти за запазване на поверителността), търсейки други, или ще се премине към процес, който до голяма степен изчиства и прави публично достояние начина, по който тази информация се събира от потребителите.
Скандалът с Cambridge Analytica е само началото на темата с поверителността онлайн и тепърва обществото трябва да реши какво точно иска от интернет.
