Пространството в Интернет свърши.
Подобно на прерия, където повече не са останали свободни места за ферми, или "златен" телефонен код, където всичките телефонни номера вече са изкупени, гамата от достъпни цифрови Интернет адреси бе изцяло разпределена този четвъртък, 3 февруари 2011 г.
И с това "Дивият Запад" на Интернет реално свърши. Интернет в настоящата му форма е практически напълно колонизиран. Единственото, което остава като вариант, е разделянето на запазените до момента обхвати от адреси на още по-малки дялове - или търгуването с това, което вече е разпределено.
За момента тази промяна няма да има директен ефект върху масовите потребители - но на практика ще принуди всяка фирма, която желае да присъства в Интернет, да обмисли сложен и потенциално скъп технологичен преход.
Също така настоящото положение може да доведе до мащабни забавяния и други странни феномени онлайн в сериозен мащаб.
По-бавен, по-скъп и по-нестабилен Интернет
"В известен смисъл Интернетът ще стане по-проблемен," твърди Джон Хайдеман, учен от университета в Южна Калифорния, който е извършвал проучване на разпределението на Интернет адресите. "Ще бъде по-трудно да бъдат извършвани неща, които някога са изглеждали лесни."
Недостигът на адреси вероятно ще забави работата на популярни уеб-услуги, ще затрудни проверката от сайтове на самоличността ви; най-вече това ще затрудни проектирането на услуги, разчитащи на директни връзки между компютрите, като споделянето на файлове, Skype и други от този род. Това няма да стане веднага - вероятно процесът тя ще трае години, но със сигурност ще се стигне до промяна.
"Това е абсолютно реален проблем," казва Мартин Леви, директор по IPv6 стратегията в Hurricane Electric, доставчик на високоскоростни услуги за трансфер на данни и хостинг. "Изчерпването на адресите се предричаше от доста време. Боравим с изчерпаем ресурс - и той рано или късно щеше да свърши. Сега трябва да изграждаме нова система, която да преодолее този проблем."
"Това не е толкова недостиг, колкото изчерпване. Просто няма останали резерви," коментира директорът по технически маркетинг на Cisco Кумар Реди.
Как функционира Мрежата в момента
Технологията за предаване на данни, използвана в огромната част на глобалната мрежа и известна като Internet Protocol v4, си служи с поредица от четири числа (всяко от тях между 0 и 255), за да идентифицира по уникален начин всеки директно свързан с Интернет компютър. Това осигурява глобално около 4 милиарда възможни IP адреси. Тези цифри - от рода на 91.196.126.193, стоят под нивото на по-удобната за работа за потребителите система от домейни, където се използват URL адреси като www.webcafe.bg.
IP адресите са като цифрите в телефонния номер - тоест имат ограничен, краен брой. За разлика от телефонната система обаче не съществува еквивалент на американските междуселищни кодове 718 или 346, които бяха използвани за разширение, когато кодът 212 за Манхатън бе изчерпан напълно. Ситуацията е еквивалентна на изчерпването на всички възможни кодове от 001 до 999 - те без изключение се използват, или са запазени.
В някои случаи тези адреси са изцяло заети от плащащи сметките си клиенти. В други гамата от дареси просто е запазена за бъдеща употреба, или резервирана по технически причини. Резултатът и в двата случая обаче е, че просто вече няма достъпни нови адреси.
Ще мине известно време, преди ефектите от това да достигнат до нивото на обикновените потребители.
IPv4 е мъртъв, да живее IPv6
Организацията, разпределяща адресите в Интернет, е Internet Assigned Numbers Authority (IANA), която отпуска блокове от IP адреси на пет регионални регистратора. Регионалните регистратори на свой ред предоставят своите IP адреси на фирми, Интернет доставчици и телекоми.
Доколкото повече блокове с адреси от IANA няма да бъдат отпускани, регистраторите ще изчерпват постепенно гамите си от адреси през следващите няколко години, като най-вероятно това ще стане първо при регистратора за азиатско-тихоокеанския регион - APNIC, вероятно в средата на 2011 г.
С изчерпването на резервите на регистраторите, това ще се отрази и на клиентите им; Интернет доставчиците и фирмите ще имат затруднения да предоставят уникални IP адреси на клиентите, служителите и сървърите си след броени месеци. И когато това се случи, компаниите ще бъдат изправени пред варианта да търсят заобиколни решения или да преминат окончателно към следващото поколение интернет протокол, известно като IPv6, където броят адреси е 2 на 128-а степен.
Това би било достатъчно за осигуряването на 5 на 1028 степен адреси на всеки човек на Земята - което би трябвало да гарантира, че няма риск адресите отново да се изчерпат.
Проблемът с това решение
Твърде много от популярните сайтове все още не поддържат IPv6. По-малко от 0.25 процента от Интернет е готов за работа с IPv6, което означава, че ако използвате IPv6, няма да разполагате с особено съдържание в Интернет, което да преглеждате.
Поддръжката на IPv6 също така означава обновяване на мрежовото оборудване - разход, който повечето фирми ще се стараят да избягват колкото може по-дълго.
Така че въпреки че вашият компютър или смартфон вероятно поддържа IPv6, а Интернет доставчикът ви може дори да предлага IPv6 услуга, това не ви е от полза, освен ако всеки компютър между вашия и желания от вас сървър също използва IPv6.
"В тази област се случват много позитивни неща, но тя е далеч от това да бъде завършена," разкрива Леви.
Заобиколни решения съществуват, но и те създават проблеми
Някаква алтернатива за фирмите е да реализират заобиколни решения, чрез което много хора съвместно да използват един и същ IP адрес. Такава технология вече се използва от безжичния рутер във вашия дом - и тя работи безупречно, само че затруднява директната връзка между два компютъра.
Ако примерно искате да видите домашната си уебкамера от бюрото в офиса - и у дома използвате подобно решение, не можете директно да напишете IP адреса на камерата. Необходима ви е допълнителна система, координираща връзката, а тези допълнителни системи усложняват нещата.
Все още вероятно съществуват и начини фирмите да използват вече разпределените адреси по-ефективно. Хайдеман е проучил всичките 3.5 милиарда предоставени IP адреси - и е получил потвърждение, че реално се използват в момента, само за 7.6 процента от тях. Дори ако се отчитат технически трудности или целенасочено блокиращите подобни проверки сайтове, със сигурност остават немалко неизползвани адреси.
"Някакъв резерв със сигурност има. Вероятно ще може да използваме по-добре адресното пространство," казва Хайдеман. "Но пък с това ще дойдат и по-високите разходи за управлението му."
