Според новите предписания на южнокорейското Министерство на науката и информационните технологии, потребителите ще трябва да имат възможност да изтрият всяко ненужно приложение от своя смартфон, съобщават технологичните медии по света.
Това означава, че с имунитет срещу деинсталиране ще се ползват само тези програми, които са свързани с Wi-Fi връзката, NFC, магазина за приложения и обслужването. В официално съобщение се посочва, че решението се дължи на желанието да бъде пресечена „ненормалната практика, която създава затруднения за потребителите на смартфони, а също така и допринася за нелолялна конкуренция между играчите в индустрията".
От министерството в Сеул даже дават пример какво означава новата възможност (която ще се превърне в задължение за производителите от април т.г.): флагманът на Samsung Galaxy S4, предлаган от местния SK Telecom идва с 80 предварително инсталирани приложения - 39 от Samsung, 25 от SK и 16 на Google. След промените, половината от тях ще бъде възможно да напуснат паметта на устройството. Освен това, премахването на излишния софтуер в много случаи подобрява и живота на батерията.
Защо ми пълнят телефона с глупости?
Т.нар bloatware отдавна е проблем за обикновените потребители. Производителите на персонални компютри пробутваха с тях ненужен или просто досаден софтуер като мултимедийни плеъри, антивирусни програми със спорна репутация и т.н. Най-често го правеха заради сключени договори със софтуерните компании, които се опитват да популяризират продуктите си.
Сега практиката се завърна триумфално при смартфоните, където свободното пространство далеч не е толкова много и при някои устройства над половината памет е заета още преди да сте ги купили.
Мотивът на производителите в наши дни не е да бъдат ракета-носител на чужди приложения, а да вкарат потребителя в собствена екосистема, която е относително слабо зависима от операционната система „отдолу". Добър пример за това е Samsung, които в телефоните си без операционна система, както и в тези с Android и Bada OS използваха относително сходно изглеждащ TouchWiz интерфейс, заедно с платформите ChatOn, Samsung Apps, Samsung IM и др.
Целта на корейците беше ясна - потребителите да използват техните услуги и по този начин лесно да могат да мигрират например от Android към Tizen, където производителят би могъл да има по-голям контрол.
Каквото и да ти говорят, става дума за...
Приложенията „в комплект" с устройствата са част от съвременната концепция за смартфона. С тяхна помощ различните марки показват собствено „лице", без значение, че продуктите им са с една и съща операционна система. Често чрез вградените приложения и се вкарва в действие специфичният хардуер на дадения смартфон - нека се сетим за фотографското приложение в моделите на Nokia.
Това също така е и възможност операторите да промотират услуги, които иначе потребителите сами надали ще търсят и пробват.
По-важно в случая е друго. Вградените приложения носят пари - чрез реклами, допълнителни услуги или по някакъв друг начин. Даже и повечето хора да ги отбягват, когато дадените програми са инсталирани на няколко милиона устройства, шансът някой да натисне рекламния банер е доста висок.
Особено ако имаме предвид и друго. За повечето потребители, първата работа след закупуване на ново смарт устройство НЕ е да го root-нат и да сложат някакъв особено изчистен ROM. Малцина знаят как става това, а на още по-малко им се занимава. Повечето се задоволяват с вградените приложения за четене на RSS емисии, чат или социални мрежи.
Затова и много от стартиращите компании се връщат към стария PC модел и се опитват да постигнат сделка с този или онзи производител да включи приложението им във вградения набор на устройствата, които предлага.
А извън Корея?
Естествено, регулациите в Южна Корея важат само на територията на страната. Дали трябва те да се възприемат и другаде? Мненията са разделени. Производителите и мобилните оператори са на мнение, че с промените ще бъдат ударени приходите им и това ще попречи на растежа. Повечето крайни потребители и част от експертите са категорични - когато си дал пари за едно устройство, ти го притежаваш цялото: както като хардуер, така и като софтуер.
В крайна сметка, винаги е добре да имаме избор. Ако вградените приложения са добри, надали някой ще се занимава да ги сменя с други.
