Браузърът на Google – Chromе, вече стана на 10 години. За това кратко време той представи множество радикални промени в мрежата. От популяризирането на автоматичните ъпдейти, до агресивното промотиране на протокола за защитена комуникация HTTPS, екипът по сигурността на Chrome очевидно обича да се захваща с големи, концептуални проблеми.
Техният обхват и влияние обаче могат да причинят разкол много скоро, тъй като Chrome вече гледа към следващите 10 години и екипът зад него обмисля най-спорната си инициатива до момента: пълно преосмисляне на интернет адресите (URL) в мрежата.
Зад съкращението URL стои "унифициран локатор на ресурси". Това са добре познатите ви адреси, които ежедневно използвате в интернет, за да достигнете до даден сайт. Те се съхраняват в адресната DNS книга на мрежата и насочват браузърите към правилните Internet Protocol адреси, които разпознават и различават различните сървъри в мрежата.
Накратко, пишете Webcafe.bg, за да четете Webcafe, някой ви изпраща http://webcafe.bg/id_995993366, например, и вие отваряте този текст и не ви се налага да се ориентирате в сложни протоколи и поредици от числа.
С времето обаче URL адресите станаха все по-трудни за четене и разбиране. С разширението на функционалността на интернет, те се превърнаха във все по-неразбираеми поредици от глупости, комбиниращи компоненти от трети страни или замаскирани от системите за съкращение на адреси (т.нар. url shorteners) или схеми за пренасочване към друг адрес.
Освен това на мобилните устройства като смартфоните рядко има достатъчно място, за да се покаже много от целия URL.
Това води до неясноти, от които се възползват кибер престъпници, създаващи зловредни сайтове с ясната цел да се възползват от объркването сред потребителите. Тези сайтове се представят за истинските страници на институции, дават начало на фишинг схеми, разпространяват зловреден софтуер и т.н. Всичко това се случва, защото за потребителите на интернет е трудно да следят с кого си имат работа.
Според екипа на Chrome е време за една мащабна промяна.
"Хората имат трудности в разбирането на URL адресите", обяснява Ейдриън Портър Фелт, мениджър в Chrome. "Те са трудни за четене, трудно се разбира на коя част от тях можеш да имаш доверие и като цяло не мисля, че те вършат добра работа в изразяването на идентичността на сайта. Заради това искаме да продължим напред към нещо, което ще направи идентичността на сайтовете разбираема за всички – да знаят с кого общуват, когато използват даден уебсайт, и да знаят дали могат да се доверят на тези хора", допълва тя.
Това обаче ще се отрази на начина по който браузърът Chrome показва URL адресите. И кога го прави.
Ако ви е трудно да измислите какво би могло да замени интернет адресите, не сте единствените. Изследователи са обсъждали различни варианти през годините, но проблемът няма лесно решение.
Портър Фелт и нейният колега Джъстин Шу, един от инженерите зад Chrome, казват, че дори сред екипа зад браузъра има различни мнения за това кое е най-доброто решение. А към този момент групата няма намерение дори да подсказва какви варианти обмисля.
Фокусът в момента, по думите им, е да се идентифицират всички начини, по които хората използват URL адреси. Това трябва да бъде направено, за да може екипът да се опита да открие алтернатива, която ще подобри сигурността в интернет като същевременно направи още по-удобни ежедневни занимания като споделянето на линкове чрез мобилни устройства, например.
И макар екипът на Chrome да не е наясно как ще изглежда това "нещо", тъй като дискусията продължава да тече дори сред тях, едно е сигурно – предложението ще бъде спорно. Това е едно от предизвикателствата, когато искаш да внесеш промяна в една стара и добре позната система.
Екипът на Chrome умува над темата за сигурността на интернет адресите от дълго време. През 2014 г. те се опитват да въведат новост, наречена "origin chip". Показва се само основният домейн на сайта, за да се подсигури, че потребителите знаят в кой домейн браузват всъщност. Ако иска да види целия адрес, човек трябва да кликне върху чипа.
Макар нововъведението да е приветствано от някои, то им носи и критики. Няколко седмици след като са го демонстрирали, те все пак се отказват от него. Тогава става ясно, че проблемът с адресите е много по-сериозен отколкото са мислели.
Отпор среща и инициативата на екипа относно HTTPS протокола. Желанието на Chrome да показва некриптирани сайтове като "небезопасни" първоначално изглежда радикално. Въпреки това екипът си сътрудничи с други браузъри и технологични компании, за да се разпространи промяната из мрежата и да се гарантира сигурността на потребителя.
Но остава проблемът, че дори когато нещо може да се подобри, хората полудяват заради въведената промяна.
Очаква се през есента или следващата пролет екипът да е готов да говори по-открито за своите идеи. Но каквото и да измислят, последствията със сигурност ще бъдат усетени с оглед на влиянието, което Google има в мрежата.
