Само четири човека в Apple знаят за този проект и е трябвало да си остане така завинаги. Историята му обаче става достояние благодарение на един бивш служител на технологичната компания на име Дейвид Шейър, който решава да сподели за топсекретната разработка.
През 2005 г., в едно сиво утро, както сам го описва Шрейър, той действа по обичайната си задача - пише кода за новия iPod. Тогава неочаквано при него идва не кой да е, а директорът на софтуерния отдел, който работи по настоящия и бъдещите музикални плейъри.
"Имам специална задача за теб, за която дори и шефът ти не знае. Ще докладваш само на мен", казва директорът.
Въпросното свръхсекретно задание, което Дейвид трябва да поеме, е да помогне на американското правителство за разработка на тайно устройство, подобно на iPod. Става ясно и че Шрейър ще работи съвместно с още двама инженери, които среща още на другия ден - Дейв и Матю.
И двамата изглеждат като напълно нормални хора - няма тъмни очила, черни шлифери или широкополи шапки. При по-подробен разговор става ясно, че инженерите работят към Betchel - крило към Департамента по енергетика, което отговаря за отбраната. Шрейър подчертава, че двамата специалисти са щели да свършат всичко, той само трябва да им дава насоки от гледна точка на Apple.
След това на Дейвид му е обяснено, че ще работи по секретен проект и му е заповядано да не задава повече въпроси. Шрейър е в Apple от 2001 г. и е вторият софтуерен специалист, нает да работи по нов музикален плейър, който впоследствие ще бъде представен като iPod.
Първият софтуерен инженер, зает с iPod, е повишен в директор на софтуерния департамент. Той е и човекът, който възлага на Дейвид тайната му задача.
Шрейър познава в детайли софтуера на устройството - работил е по почти всеки детайл от него без кодеците.
Да снабдиш един музикален плейър с операционна система, да я изпробваш и да я изчистиш от бъговете не е лесна работа, както сам Дейвид обяснява пред TidBITS. На повечето нови служители им отнема поне седмица, докато успеят да навлязат в работата си. Освен това операционната система на iPod е различна от тази на останалите Apple устройства.
Така задачата на Шрейър е да запознае Пол и Матю с изцяло нов за тях софтуер, с който те нито са работили, нито са правили приложения за него.
Следващата задача на Дейвид е да настани инженерите в празен офис и да им осигури интернет извън този, който Apple използват. Пол и Матю нямат достъп до базовите кодове на компанията, а вместо това получават DVD с кода на iPod, за което Шрейър е категоричен, че не трябва да напуска сградата.
В допълнение на двамата специалисти е позволено да запаметяват разработките, които правят на база на този код, но не и самата основа, която идва от Apple. Фирмата не им предоставя и никакъв допълнителен софтуер и хардуер.
На Пол и Матю дори не са осигурени баджове за достъп - всяка сутрин те звънят на Дейв, за да ги пусне.
Официално имената им фигурират в списъка с гости на компанията, макар че по-късно Шрейър успява да ги регистрира като продавачи - хора, които продават на Apple кафе или чипове. Така им помага да имат постоянен достъп до сградата и нейните етажи, които също се отключват с баджове.
"Топ специалисти" - така Дейвид определя двамата инженери. С малка помощ от негова страна те навлизат в работата наистина бързо, изграждат копие на операционната система на iPod от нулата и то проработва на устройството. В по-голямата част от времето Пол и Матю са погълнати от работата си, както споделя Шрейър.
Но върху какво точно работят представители на специален отдел към Департамента по енергетика, и то в технологична фирма като Apple?
Първо, към iPad е прибавен специален хардуер, който да записва определени данни. И до ден-днешен Шрейър не знае какъв точно е този хардуер, само е наясно, че са направени такива промени по устройството.
Това, което споделя Дейвид, е, че са дискутирали най-добрите начини за укриване на информация в една джаджа като iPod.
Като експерт в областта Шрейър предлага да се направи отделен диск в устройството, който да съхранява чувствителните данни. По този начин, когато модифицираният iPod се свърже с компютър, последният ще го третира като обикновен музикален плейър и няма да получи достъп до скрития диск.
Друга опция, на която Пол и Матю много държат, е начин да правят звуков запис и лесно да го спират. Тук Дейвид уточнява, че са минали с елементарна добавка към основните менюта и устройството продължава наглед да функционира като нормален iPod.
Няколко месеца, след като двамата инженери и Шрейър се запознават, Пол и Матю обявяват края на задачата си и се местят обратно в седалището в Санта Барбара. Баджовете и DVD-то с базовия код на операционната система са обратно при Дейвид, който не вижда мъжете никога повече през живота си.
Шрейър само може да предполага какво точно са разработили от Департамента по енергетика, който се занимава и с дейности като ядрена енергетика и разработка на ядрени оръжия. Бюджетът на департамента за 2005 г., когато се случва всичко това, е 9 млрд. долара само за отбрана.
Затова и Шрейър предполага, че Пол и Матю са се опитвали да направят нещо като Гайгеров брояч с екстри.
Със сигурност устройството е трябвало да прилича на стандартен iPod и така да може лесно да се скрие, докато записва данни за радиационния фон например. Подобна джаджа с лекота би могла да засече из града "мръсна бомба" или друго радиоактивно замърсяване със съмнителен произход.
Но това е само едно от многото предположения на Шрайър. Така или иначе колкото и въпроси да е задавал, Пол и Матю винаги отклонявали темата. Apple пък няма никаква официална документация, която да доказва, че такъв проект е имало.
Тони Фадел, вицепрезидентът на отдела за iPod по онова време обаче, е категоричен - всичко, което Дейвид казва, е истина. Странна и мистериозна, но истина.
