Тези, които отделят 1 час сутрин, за да се нагласят за работа, очевидно са наясно, че външният им вид говори за тях също толкова много, колкото и всяко нещо, което казват или правят.
Тези, които се появяват в офиса с розова коса, скъсани дънки и тениска с Исус, също са наясно, че отправят послание към околния свят и обикновено го правят напълно умишлено.
Но тези, които просто обличат първото, което им попадне, може би не си дават сметка, че и това е знак и той също се забелязва не по-малко от крещящия външен вид - от колеги, началници и клиенти.
"Начинът, по който сме облечени на работното място е много важен, той говори страшно много за нас и излъчва не по-малко послания от речта и държанието", обяснява Мария Касимова-Моасе, която освен журналист е и сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол.
Как обаче да излъчим правилното послание? Как е приемливо да се обличаме на работното си място и как не е, къде е границата, става ли тя все по-размита и има ли забранени дрехи? Има ли промени в тенденциите в последните години - най-вече към по-спортно облекло и сближаване на аутфита от ежедневието и този в работно време?
"В последните години определено има тенденция към малко по-свободно облекло на работното място", потвърждава Мария Касимова-Моасе. Този тренд върви от много години, дори десетилетия, а промените са постепенни и ще продължат и тепърва.
Днес животът е станал по-динамичен, на хората постоянно им се налага да бързат от едно място на друго, а отражение в последните години дава и това, че работим и от вкъщи, обяснява тя. Другата причина е, че самото градско облекло става по-спортно и неформално и това също влияе и на начина на обличане в работата.
Класически е примерът с високите обувки при жените. Преди 20-30 години, когато обувките с токчета масово бяха част от работното облекло, жените отиваха до офиса с по-удобни обувки, а официалните носеха в чантата или държаха на работното място, където се преобуваха.
Сега вече в много голяма степен по-спортните, удобни обувки са приети и като част от работното облекло, а тези с ток се слагат само при по-представителни функции, за по-важни срещи или когато има такова изрично изискване на компанията.
Промяната важи за целия дрескод. "Това, което преди години беше Friday casual - малко по-свободно облекло, вече не е само в петък, а започва да става ежедневно офис облекло за хората от по-нисък и среден мениджмънт", обяснява Мария Касимова.
Когато говорим за облекло, естествено, трябва да се съобразяваме и с какво се занимава компанията. В някои има задължителни униформи, а ако това е някакъв артистичен бизнес - за дизайн или музика, е точно обратното и всеки може да се позволи да изпъкне с екстравагантни тоалети и да се различава от начина, по който се обличат колегите му.
Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.
Но в по-обичайна, средно голяма фирма, това не се препоръчва, въпреки че във всеки офис има такива хора и на места и началниците може да толерират подобен дрескод.
Етикетът обаче е категоричен - извън артистичните среди в офиса трябва да се следва една обща линия и отделните работещи не бива да се стараят да изпъкват с визията си. Това, към което всеки трябва да се стреми, са прилични дрехи без излишни послания.
При мъжете това е за предпочитане костюм или риза с панталон. Допустими са тъмни дънки, джинсов панталон, дори и леко по-спортен, но не и анцуг. Ризата е винаги с дълъг ръкав, а ако е топло, ръкавите се навиват.
Напълно приемливи са и тениски, но с яка и копчета, както и спортно сако - например ленено. Цветовете трябва да са по-тъмни и неутрални - сиво, графитено, тъмно кафяво.
Тениски, тип ти-шърт, особено с надпис от рода на I am famous или Metallica не се допускат. Същото важи и за крещящи бижута с кости и черепи и изобщо всякакви дрехи или аксесоари, прекалено издаващи нещо от личността. Според Касимова е добре да не се показват и религиозни символи като кръстчета - особено при хората, които се срещат с клиенти и изобщо външни на компанията хора, защото трябва да се търси неутралитет и да се избягват ненужни послания.
Затова и е добре всеки да прецени - ако има татуировки и пиърсинг, дали и доколко иска да ги демонстрира, както и дали подобни знаци работят за него или срещу него.
Мъжете трябва да са с изчистени обувки - може да са спортни, дори маратонки, но не и лъскави или електрикови трейнъри например. За предпочитане са мокасини. Важното е, че обувките винаги трябва да са затворени.
При жените облеклото трябва да е с покрити рамене, без крещящи цветове и прозрачни дрехи. Естествено, голота, мръсни или скъсани дрехи също са немислими.
Нежният пол може да си позволи далеч повече цветове, както и някакъв акцент, който да придаде характер - шалче, бижу - стига да няма показност, особено ако работят с клиенти.
Тези, които са само сред колегите си или в дните, когато нямат срещи с външния свят, могат да носят малко по-разчупено облекло и да покажат малко повече индивидуалност, но отново без крайности. Позволено е по-едро, артистично бижу, дори по-интересна прическа, но не и голота и аутфит като за бар.
При жените също се предпочитат затворени обувки, но е допустимо отворена пета или малък отвор отпред за единия пръст, но само ако това, което се вижда, е добре поддържано и има педикюр.
Същото важи и за маникюра - трябва да се вижда, че ръцете се поддържат, не е задължително да има лак, но да си личи чистота и грижа за ръцете. При косата също не бива има нищо мръсно, неподдържано, рошаво или бели корени.
Важен е и парфюмът. В старта на кариерата, на по-ниски позиции той не бива да бъде тежък и изпъкващ, а с по-дискретен и лек аромат. По-тежкият, доминиращ парфюм е запазен за началниците и само на тях е позволено да оставят следа от аромата си, дори когато вече не са в помещението.
При по-високото ниво в корпоративния свят обаче правилата са по-строги. Там, от гледна точка на етикета, се приема, че колкото повече пари и доверие управляваш, толкова по-стриктна трябва да бъде визията, обяснява Касимова.
Тук дрескодът не касае само за начина, по който изглежда мениджър или бизнесмен, той цели да ограничи всякакви странични послания, свързани с това за какво отиват парите, които са му поверени.
Ако например има среща за подписване на голям договор, е немислима поява по шорти и с тенис ракета например, защото човекът отсреща ще започне да се съмнява какво е отношението към неговите пари, договора и бизнеса. Затова се изискват строг костюм и официални обувки и се избягват всякакви знаци, които да провокират "бодли" в комуникацията.
Тъй като жените навлизат по-масово в бизнеса след мъжете, те следват начина, по който се облича силния пол и това е останало и до днес - в корпоративния свят жените обикновено също трябва да са с костюм - пола или панталон, сако и риза. Цветовете трябва да са по-бледи, позволен е само един пръстен, по-малки обеци, къс и не ярък маникюр.
В някои случаи се допускат аксесоари, които показват позиция, но те се определят именно от статута. Собственик на голяма компания може да си позволи да носи златен часовник от скъпа марка - за човека отсреща е ясно, че той разполага с парите да го купи.
Това обаче трябва да се балансира и да не се премине към проява на лош вкус, за каквато в западноевропейския и американския етикет се смята парадирането с доходи. Наистина богат и добре възпитан бизнесмен ще сложи за важна среща скъп часовник, но не и най-скъпия, който притежава - така ще покаже ниво, но без да парадира.
Затова и е забранено хора на по-ниски позиции и особено тези, които кандидатстват за работа в по-ниската част на йерархията да показват състояние - например ако семейството им е богато. Неща като скъпи аксесоари или друг тип показност - чорапи със свастики, чалга като ринг тон на телефона, са немислими, защото това са послания, които ще се разчетат ясно и едва ли ще се приемат добре.
"Започваш от никъде и си никой. Колкото по-нагоре се качваш в йерархията, толкова повече свобода имаш да изразиш собствен стил и да покажеш нещо, което е важно за теб. Но в началото трябва да се внимава много", обяснява експертът по етикет.
Касимова-Моасе изрично подчертава, че общият етикет, особено за средните и ниски позиции, не важи в IT сектора, който отдавна си е извоювал привилегията да се облича по собствени правила.
"Когато учех етикет - още преди 13 г. ни обясниха изрично, че всичко, което ни преподават, не важи за IT сектора, защото те са в по-добрия свят. Една от преподавателките ни казваше, че винаги можеш да различиш един такъв служител в корпорация по размъкнатите дънки и тениска, раницата и слушалките на ушите", казва тя.
Касимова обаче припомня, че не само дрехите, обувките и аксесоарите ни говорят за нас.
"Хубаво е човек да показва, че е вложил усилие в начина, по който се е облякъл, а не просто да намъкне поредните дънки и тениска", съветва експертът.
Защото когато сме добре облечени, това не е само за пред колегите ни, а зарежда и самите нас.
---
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain.
