"Стояне, колко е дебела работата?"
С това антре, недопускащо възражения, започва пряко включване от площада в село Гърмен, Дивия Запад.
Обектът на журналистическия интерес е местен младеж, участник в българо-ромски масов побой - събитие, което не спира да вълнува широката телевизионна общественост и националния ефир от събота насам. Въпросът е изстрелян с патос, вдъхновен от кънтящата наоколо "патриотична" музика в неприлично ранен час за гражданско неподчинение.
"Хората" са "настръхнали", "напрежението" е "ескалирало". Обстановката е приповдигната - съответно, Стоян няма избор освен да потвърди, че работата е дебела.
Кандидат-въстаниците имат ултимативно-ясен график - властите получават срок от десет дни, от Празника на Кирил и Методий до Деня на Ботев (както натъртва набит младеж с трибагреник), да решат "този" проблем генерално, иначе...
"Иначе не знам, ние си каним гостите"
Гостите вече са командировани - доброволчески отряди от футболни ултраси начело с Дучето в качеството си на "гражданин на Република България" и опълченец на повикване. Очаквало се и мобилизирано посещение от "представители на рокерската общност", както цивилно ги описа репортерката.
От другата страна на баира се намира кв. "Кремиковци" - със 769 официални жители и 1 (една) узаконена къща. Оказва се, че уседналостта в махалата е избуяла с активното спомоществователство на Ахмед Башев - дългогодишен кмет на Гърмен, донесъл не една и две победи на ДПС.
Донесъл е и една загуба - през 2007 г. Башев се кандидатира като независим и пак спечели (с подкрепата на БСП), макар че кандидатът на Сокола спонтанно черпи ромите в "Кремиковци" с 50-толевки, а "конферансието" обещава от името на благодетеля:
"Много повече подобрения в мах'лата: канализация, и друго, и второ, и трето".
Малко преди n-тата "убедителна" победа на Ахмед Башев, в квартала се заселили нови пришълци от Пазарджик, Пещера и други приятелски избирателни райони.
Почерпката отдавна е изконсумирана, а в махалата няма нито канализация, нито друго, да не говорим за второ и трето. Но "екскурзиантите" са останали до днес, когато вече уверено заплашват в национален ефир, че ще вдигнат телефона на Цветелин Кънчев и "ще дойдат неговите групировки".
Самият Кънчев - поседнал в телевизионно студио на 200 километра от суматохата - се кълне в красното си име, че хвърковатите чети от съседен Петрич са инструктирани да пазят самообладание (докога?).
Явно телефонът е вдигнат, но тревогата е фалшива.
Самопризнанието на Дон Цеци не впечатлява по никакъв начин водещия на беседата "Оцветена ли е битовата престъпност етнически?". Той е зает с изразително четене на анонимни Фейсбук-коментари със съставомерно съдържание.
"Сган", "паплач", "не ни трябва държава, можем и сами", "който се справи с ромите, ще влезе в учебниците по история".
Полицията и прокуратурата ще се появят едва в трето действие, в следобедните часове, под съпровод от гърменско освиркване. Ако ти не вържеш нещо в една суматоха, суматохата тебе ще върже, както е казал Радичков.
Това е дебатът на България няколко месеца преди Местни избори 2015. Усещането за deja-vu обаче е неизбежно. Сменя се само невралгичната точка, но героите са едни и същи.
Конфликтът е напълно политически по причините и последствията си - създаден, подхранван и употребен от интереса на предизборния инженеринг.
Разпределението на гласовете в ромските махали се прави от "барони с телефони" - има и за ДПС, има и за БСП, има и за ГЕРБ. Ако кметското място е обещано на едните, останалите получават парче от общинския съвет. Междувременно, от община на община летят ескадрони от неканени гости, стратегическо преселение на електорат в замяна на мълчаливо съгласие за битовото беззаконие.
От другата страна на барикадата стои цял панаир от уж-патриотични организации, чийто политически смисъл се дължи изцяло на кръчмарска клетост, араламбене на едро и щедро "продуктово" позициониране в медиите.
Но дори когато са на власт, националистите не могат да се отърват от антисистемния си патос. За шест месеца в Народното събрание, нито Патриотичният фронт, нито "Атака" са внесли законодателна инициатива, която дори частично да решава проблема на хората в Гърмен, например. Според техния прочит - най-належащо било въвеждането на задължително гласуване.
Което едва ли ще накара бай Божик от Марчево да предаде огнестрелното оръжие, с което пази имота си от набези и което размахва многозначително пред телевизионната камера.
На свой ред, вместо да помагат - медиите дават трибуна на една шепа разбирачи по етнически размирици със съмнителен принос към обществения живот и още по-съмнителна политическа легитимност.
Не помните ли, че същите "абонати" сипеха акъл в сутрешните блокове и през 2005 г. след убийството на 53-годишен професор в столичната "Захарна фабрика", и през 2010 г. когато в Ямбол наредиха срутването на циганския блок 20, от който бяха останали само панелите и арматурата; и през 2011 г. в Катуница, когато активното бездействие на държавата срещу самозабравилия се Цар Киро доведе до смъртта на двама младежи, отново малко преди изборите. И какво от това?
Три дни време отне на медиите да проследят веригата на беззаконието - от бившия и настоящия кмет, през партийния им лидер, от строителния надзор в МРРБ и култовото Министерство на инвестиционното проектиране, до вечно дефицитното МВР.
Иронията е, че главният секретар на МВР Георги Костов беше три години областен началник на полицията в Благоевград и напусна поста с отличие за добре свършена работа - в същото време, в което гетото на Гърмен вече пращи по шевовете.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност Атанас Атанасов е депутат от Благоевград. Даже съветникът на премиера по въпросите на борбата с корупцията Яне Янев е виден познавач на местната политическа флора и фауна (по негов сигнал през 2009 г. ДАНС направи показна предизборна акция в близкото село Рибново).
Вместо въпроси - безадресна агресия, омраза и популизъм. И "колко е дебела работата, Стояне".
