За първи път от 13 века насам, папата идва от континент, различен от Европа - и култура, която не споделя същия набор от ценности. Аржентина, развиваща се държава, страна от Третия свят, на която Великите гледат с присмех, съжаление, снизхождение.
И ние всички сме съгласни, че папата е честен и порядъчен човек, избрал името Франциск в знак на почит към свети Франциск Асизки (покровител на Италия, основател на Ордена на миноритите, които се отличават с бедност и милосърдие, известен и като реформатор и едва ли не първото хипи).
На 25 ноември тази година понтифът се срещна с руския президент Владимир Путин. Освен значението, приписвано на тази аудиенция - главно по отношение на бъдещите взаимоотношения между католицизма и православното християнство, това е и среща между двама мъже, които миналото лято се оказаха рамо до рамо в борбата си срещу САЩ (и Франция) в Сирийската афера.
Защото, както и да го говорим, победата на сирийската опозиция, и краят на диктатора Асад означава и край на сирийското християнство. Точно това няма как да бъде казано открито от нито един държавник - бил той Обама, Оланд или Меркел.
За да запази християните в Сирия писа на Путин
И папата направи това, което никой не се осмели - написа писмо на Путин, с което го помоли да предотврати интервенцията в Сирия, която би означавала падане на режима, което би означавало и гибелта на сирийското християнство, също толкова древно, колкото и гръцкото, израелското и латинското. (От началото на конфликта в Сирия над половин милион християни са напуснали страната, а повече от 60 църкви са разрушени. При конфликта в Ирак броят на християните, които си тръгнаха оттам, беше над 1 милион.)
Докато американският президент Барак Обама се колебаеше да се намеси или не, за да накаже сирийския президент Башар ал- Асад за използването на химически оръжия, Путин и Франциск действаха в съгласие, за да спрат намесата на САЩ. Папата наля масло в огъня, обявявайки, че гражданската война в Сирия се насърчава от търговци на оръжие. Така той се прицели в Запада и жаждата му за печалби.
Както иронично отбеляза Vatican insider, най-вероятно Путин се изживява в традиционната за Русия роля на защитник на християните на Изток. Само че в имперските времена това са били гърци, арменци, грузинци, българи, румънци, сърби, а сега са сирийци, маронити, копти.
Папа от Третия свят
Крайно време е Европа да се фокусира върху това какво означава не само за Стария континент, но и за Запада като цяло, да има папа от една култура, много различна от нашата. Папа, който съчетава културното многообразие с възможността да печели внимание, за да привлича и дори да предизвиква ентусиазъм.
Отношенията между понтифа и паството му, както и опитите му за дълбоки реформи на Римо-католическата църква (виж вдясно), се отнасят до света на католицизма. На останалите, които не принадлежат към този свят, им остава само да ги наблюдават почтително отстраниа.
Но отношенията на Светия Отец с Европа засягат всички европейци. Точно както и те са засегнати от настоящите геополитически промени, една от най-важните от които може да се окаже появата на Хорхе Марио Берголио на Светия престол.
Европа вече не е Дом на християнството
Някой би могъл да каже, че пристигането на папа от Латинска Америка е опит в известна степен да се поправят противоречията, които, за последните няколко десетилетия, са станали все по-очевидни и резки.
Въпреки че католицизмът се разпространяваше и консолидираше извън пределите на Европа, по особено показен начин той демонстрира в какво се е превърнал доскорошният Дом на християнството. В последните няколко десетилетия Европа е континентът, в който в който секуларизацията (под формата на де-християнизация) се вкорени особено дълбоко.
От тази гледна точка Европа е изключение в сравнение с останалата част на света, включително и САЩ, където енергията и жизнеспособността на католицизма неутрализират спада на влиянието му на Стария континент. При това този процес върви с такива темпове, че някои социолози, които изследват религиите, прогнозират, че християнството ще се превърне в почти неевропейска религия.
Геополитическият избор
Изборът на Франциск има едни по-обширни геополитически измерения. Той е знак как намалява тежестта на културата на Запада в рамките на световния баланс на силите. Промяната на Светия престол облагодетелства нововъзникващи икономики, не-западните народи.
Няма нищо по-естествено от това, че един човек на Църквата, бил той папа или обикновен свещеник, да привлича със своите християнски ценности, както със собствени идеи, които се дължат на обществото, от което идва. Там, където е израснал и е бил обучен Берголио, съществуват традиции, несъмнено много далечни и чужди на либерална Европа.
Възможно е това да създаде след време проблеми в отношенията между папата и Европа, един свят, за който той знае твърде малко.
Отмъщението на периферията
Голямата сила на католицизма винаги е била в успешното комбиниране на силата на универсалната привлекателност на посланието си за спасение със способността да вземе най-доброто от местните обичаи.
Когато папите са италиански, от другите католически църкви на Европа умело съчетават лоялността към Архиепископа на Рим с, хм, националните си особености. Под крилото на европейските папи, църквите извън Европа действаха по същия начин. И това продължаваше и по времето на понтификата на Йоан-Павел II, който беше също толкова харизматичен, както и Берголи.
Но центърът на католицизма тогава беше здраво привързан към Европа, докато църквите извън Европа се ограничаваха до "периферията". Днес Европа се плъзга към периферията и се държи само защото физическото седалище на папството остава в Рим. Това е безпрецедентна ситуация за европейските католици (и в действителност за всички европейци).
Няма да е лесно за различните национални църкви, включително и за италианската, да посочат на Светия отец което е добро и стойностно и какво е специалното, което определя същността на европейската традиция. Без това опознаване, Църквата на бъдещето ще има проблеми с разработването на устойчиви и хармонични връзки с Европа. И ще й бъде трудно да намери начин да спре тенденцията към секуларизация.
Въпреки симпатиите, които предизвиква папата в дългосрочен план, универсалното му послание може да се сблъска с пречки и капани, които да разделят Европа от останалия свят.
