Сигурно сте забелязали, че през последните няколко години светът на храната се промени гротескно. Хората се разделиха на два лагера: онези, които искат да се хранят здравословно, и онези, за които разумното хранене е излишна глезотия. Немалка част и от двете групи залитнаха в крайности: едни започнаха да се хранят маниакално само с еко-био корени от екзотични билки, други се втурнаха в безразборната fast food консумация на бургери, пакетирани чипсове и вафли. Появиха се нови заболявания като орторексията, зачестиха не толкова нови като затлъстяването, нароиха се и нови хранителни движения като пескатарианството и суровоядството.
Нормалната, чиста, здрава и проста храна сякаш се отдалечи от човешкия бит, а начинът на хранене се превърна в някакъв маркер за принадлежност към дадена група или обратното: в знак за пълно неглижиране на тялото.
В тези объркани времена на война между взетата от девствено море спирулина и десеткилограмовите пилета, които лекуват остри инфекции с антибиотиците си, оценяваме високо местата, на които човек може да се нахрани без поза, без претенция, с вкусна и чиста храна.
Едно от тези места се намира на една от най-късите улички в София - ул. „Рачо Димчев", заключена между бул. „Г.С. Раковски" и ул. „Гладстон", и се казва Ascua. Ако сте настроени набързо да погълнете една вряла шкембе чорба с едро нарязани парчета месо и литри прясно мляко, това не е вашето място. Нито ако очаквате да ви сервират някое псевдоелитно ястие с 38 букви, което да се мъдри в кръг с обиколка 2 сантиметра в центъра на огромна чиния във формата на еделвайс.
Менюто на Ascua съдържа интересни, утвърдени ястия, чиято стойност е в натуралния вкус и добрия произход.
Ресторантът е първият по рода си fish&steak ресторант у нас и всеки ден в кухнята пристига прясна риба.
Не си представяйте попчета и цаца. Тук рибите са малко по-различни. Сьомгата, от която се правят бонбоните от сьомга и авокадо, е сашими, а всички риби се приготвят единствено с морска сол, която запазва омега-3 мастните киселини в продукта и дава на мозъка ви допълнителни бонус точки.
Освен това, в Ascua се предлагат риби, които може да опитате на много малко места: такива са морският език - вид лъчеперка с плътен и софистициран вкус, червеноперата риба фагри, която е от семейството на шараните, но няма дънния привкус, който може да срещнем при обикновения шаран, и милокопът - дива средиземноморска риба, чийто аромат предизвиква обилна саливация много преди да достигне до устата ви.
За разлика от много други заведения за хранене, тук няма да може да опитате гигантско пиле, инжектирано с вода с добавки. Пилето се филетира на място и има вкус на нещо, което леко сме позабравили - пиле.
Ако сте фенове на телешкото, може да опитате телешките флейки от Black Angus (порода говедо), млечно телешко с розмарин, телешки ростбиф на тих огън или телешко бонфиле с Jack Daniel`s. Имайте предвид, че розмаринът най-вероятно ще е набран пет минути преди да ви го сервират от градината на ресторанта.
Телешкото се кара от Сърбия, тъй като, всички знаем, ако има нация, която може да се похвали с абсолютни традиции в отглеждането на телешко, това са братята сърби. Дори и да не сте посещавали фестивала на сръбската скара в Лесковац, пак ще се досетите за какво иде реч.
Ако не ядете месо или просто днес не ви се яде месо, в менюто на Ascua ще намерите неща като домашно планинско пресносолно сирене на жар, биволско пушено сирене и сирене „халуми", чийто вкус не се различава от този на кипърското „халуми". Козето, овчето и кравето сирене идват в ресторанта от малки ферми в Хасковския район, които зареждат не повече от три ресторанта. Но ако искате да се потопите в истинска млечна феерия, онова, което трябва да опитате, е т.нар. български пармезан - 360-дневен каракачански кашкавал от Родопите в района на Доспат, който е толкова твърд, че се реже единствено на слайс машина.
Зеленчуците идват с директна доставка от Жабленския манастир в подножието на Конявската планина, в който монасите произвеждат сирена и зеленчуци в градината на манастира. Предлагат се в различни варианти, най-вече във вегетарианското меню на ресторанта, което има 12 позиции.
Повечето ястия в ресторанта се приготвят на живи въглени от габър (откъдето идва и името - Ascua. От испански - жив въглен), като това им придава автентичен, пушен аромат.
80% от вината в ресторанта са български, а ако имате дори бегъл сомелиерски усет, знаете, че българските вина са едни от най-добрите. Ако все пак предпочитате да добавите към пресния си средиземноморски лаврак италианско бяло вино, няма да е проблем. Но особено в случаите, в които българското е по-добро от чуждото (а без да изпадаме в патриотарство, нека бъдем честни - такива има, и винопроизводството е един от тях), защо да не го подкрепим?
Не знам дали всички се изнизват доволни от уютната, по-скоро домашна, лекo винтидж атмосфера на Ascua, но знам едно: като всичко останало, храната е въпрос на избор. Не заради социален статус, не заради идентификация с група от хора и не заради простия физиологичен факт, че трябва да се нахраним, за да дишаме. А заради мисълта за собственото тяло и ум, чиято поддръжка ни дава възможност по-дълго да се радваме на неща като скариди в Pernod с чаша бяло вино на фона на залязващото слънце.
Снимки: Вихрен Георгиев
