Не утихват споровете за съществуването на Пангея, свръхконтинента, съществувал в началото на мезозоя и обединявал цялата земна суша.
Едни от читателите на едноименния роман „Пангея" са на мнение, че това е книга за Русия, други настояват, че разказаното може да се отнася до много страни и исторически епохи. Самият обем на романа дава простор на най-разнообразни трактовки. Но едно е сигурно: в него е отразено цялото напрежение, характерно за руската действителност, стаеното под повърхността очакване на революции и войни, непреходната вяра в чудото.
Като всяко монументално произведение и номинираната за руски философски роман на 2014/2015 година „Пангея" поражда много въпроси - от вече досадно обичайното дали такива обемни книги имат място в съвременния живот до въпроса дали фантастичната и същевременно много позната страна Пангея е Русия, или идеите и размислите в книгата се отнасят до много по-обширна културна територия.
На тези два въпроса отговаря най-добре самата Мария Голованивская, културолог и писател с характерно присъствие в обширното пространство на съвременната руска литература.
Можем ли да поставим знак на равенство между Русия и Пангея?
„Ако трябва да бъдем точни, Пангея не е Русия в буквалния смисъл на думата. Но тя прилича на Русия точно толкова, колкото сънят прилича на действителността; в нея блуждаят фрагменти от миналото и фрагменти от бъдещето, кадри от реалността и вълшебни образи, битът се преплита с магията - общо взето, нестабилна, многоцветна материя, намираща се в постоянно движение..."
Дали книгата със своите внушителни 720 страници не е прекалено обемна?
"Предполагам, че по-важно от форматите е уважението към читателя, към неговото интелектуално ниво. Да се справиш с един роман от 700 страници е също толкова лесно, колкото и да го оставиш на страна, ако не ти харесва. Освен това ми се струва, че съществува и обективно търсене на "лонг дринк" в литературата, хората се умориха от диктата на камерните жанрове."
Като че ли Мария Голованивская се оказва права, тъй като „Пангея" се превръща в бестселър на руския пазар още със своята поява.
И все пак, какво точно представлява Пангея в романа на руската културоложка? Свръхконтинент, гигантски комплекс от митове, метафора на световната култура, или може би, както се изразява един критик, „мощен мистичен епос"?
Пангея е всичко това - свят от съновидение, свят, нарисуван от един впиянчен художник, напълно уверен в истинността на своите фантазии.
Този свят заживява свой живот в тази „книга за страстите - земни и небесни", както казва самата Мария Голованивская. „Пангея" е книга за доброто и злото като полюси на човешкото битие, но и като преливащи се едно в друго понятия в обикновеното човешко съществуване. Огромният брой герои - тирани, монахини, революционери, аристократи, светци, убийци и богове - дава възможност да проследим и проявите на тези две понятия, и болестите на нашето съвремие.
На пръв поглед книгата представлява един панорамен разказ за човешки съдби. Но това е роман с общо повествование и свързани помежду си герои.
Историята на един тиранин с любовница-гимнастичка - това несъмнено предизвиква асоциации; блестящ узбекски княз-мюсюлманин с британско възпитание, който повежда последователите си срещу друговерци; пришълецът Юсуф - гастарбайтер, мигрант, но чист човек, скандално сливащ се с представата за син Божи - надали има по-актуална тема за целия свят, и за митичната Пангея, и за съвсем истинската Европа...
Кой ще спаси Пангея? Като вълна се надига тайнственият загадъчен Изток. Какво ще дойде след това?
От крайно неканоничните диалози на свети Петър и свети Павел, обсъждащи греховете и страстите на преселилите се в отвъдното, до финалната потресаваща картина на Армагедон, в която Бог и сатаната излизат един срещу друг на ринг, от живота на предполагаемо незначителни хорица и на заможните, блестящите, политиците, които решават съдбите на останалите - „Пангея" е книга-предизвикателство, книга-пъзел, приказка за човешките страхове и за крехката, но вездесъща надежда.
