"Изпитваха ли те днес? Каква оценка имаш?"
Ако ни питат имаме ли лоши спомени, свързани с тези два въпроса, много от нас ще вдигнат ръка, даже и да сме били сред добрите ученици в клас. Очакването на оценката - дали тя е по-близо до заветната шестица, или клони към кошмара "Слаб 2" - често е тормозило и нас, и родителите ни.
В действителност ситуацията може да е съвсем различна.
Училище "Дени Дидрò" е доказателството за това. Там знаят как да изтрият като с вълшебна гумичка неприятните емоции около думата "оценка".
Как успяват в тази нелека задача - разговаряме с Ани Чифлигарска, част от Управителния екип на Училището, която с удоволствие отделя време да обсъдим тази тема, толкова важна за всички, участващи в процеса на обучение.
"Оценката е моментно отражение на напредъка на ученика", обяснява спокойно тя за ужасяващите за някои цифри от 2 до 6.
Бързо ни припомня позабравената истина - децата разсъждават различно от нас, възрастните, и когато те видят оценката си, от радост или от притеснение, рядко първо обръщат внимание на въпросите, които са ги затруднили.
"Фокусът си остава върху оценката, а не върху нейното съдържание", обобщава директорката.
Убедена е, че затова традиционното оценяване се превръща по-скоро в инструмент за натиск върху децата и се приема като мотивация за тях, а всъщност им действа точно по обратния начин. "Оценката се приема като печат и измества фокуса от процеса на учене", пояснява още тя.
В Училище "Дени Дидрò" учителите преобръщат наопаки консервативния модел и наблягат не на сухата статистика, а върху изграждането на истински, трайни знания, и, още по-ценното - върху придобиването на умение за учене.
"Изправяме се пред предизвикателства, които животът ни поднася, и при тях изградените умения за учене, ще се окажат най-важни", посочва Чифлигарска.
Категорична е, че активната страна в процеса на учене и оценяване трябва да бъде именно детето, а задачата на учителя е да насочва и навигира.
"При нас ученикът знае какви са критериите на оценяване, измерва напредъка си спрямо тях и вижда какво го затруднява. Когато той се превърне във възрастен, по същия начин ще подходи, например спрямо новата работа, на която ще постъпи", така обяснява погледа в бъдещето и в перспектива.
"В "Дени Дидрò" детето вижда какво е лесно за него и през какво трябва да премине отново, за да постигне добър резултат", допълва опитния училищен директор.
Тук се крие разковничето към оценките като мотиватор, а не като мъчение - когато има достъпни и разбираеми критерии, те с лекота се превръщат в достъпни и разбираеми оценки.
Валидно е и обратното - ако оценката не е подплатена със съдържание и зад нея не стоят конкретни критерии, стойността ѝ е практически нулева. Понякога е възможно оценката да отнема от амбициите на ученика, защото децата са с различна емоционалност.
"За някои деца оценката е мотивация, защото се справят лесно и знаят, че биха могли да надграждат още повече. Но за останалите би могла да е демотиватор", откровена е госпожа Чифлигарска.
Споделя, че наскоро е прочела книгата "Как да не се отказваме лесно" на Робърт Адамс и в нея точно училищните оценки са посочени като пример, който може да откаже учениците да продължат обучението си във висше учебно заведение. Посочва и че нерядко висшето образование се случва под външен натиск от родителите.
"Причината е, че оценката е възприемана като единствен източник на мотивация и когато тя изчезне - изчезва най-ценното - желанието за учене", признава тя.
И тъй като в Училище "Дени Дидрò" насоката на оценките е съвсем различна, начините за оценяване също не са онези, които са ни познати от близко или не толкова близко минало.
В училището децата се изпитват по различен начин, за да не усещат тежест. За тях това даже не е изпитване, а е превърнато в дискусия, тематичен проект, самостоятелна дейност, която те извършват.
Дори и да преминават през писмено изпитване, децата в Училище "Дени Дидрò" впоследствие коментират и анализират оценките си - момент, който се счита за "изключително важен". По време на този анализ всичко се "превежда на детски език", за да може ученикът сам да разбере какво е успял и какво не е успял да направи.
Така децата не само не се губят в процеса на учене, но и забелязват грешките си и все по-лесно ги преодоляват. Фокусирани са върху собствения си напредък и, по-важното, не се съревновават на всяка цена със съучениците си.
"Съревнованието не е нещо задължително лошо, но на първо място трябва да се съревноваваме с нас самите", с усмивка казва Чифлигарска.
Защото, също толкова усмихнато ни подсеща тя, "децата са различни и имат различни таланти, затова не бива да се слагат под общ знаменател". Не на последно място, родителите са невероятно спокойни, когато са наясно с учебния процес и вникват във всяка стъпка, какъвто е принципът във "Дени Дидрò".
"Зад оценката при нас стоят вече споменатите критерии и съдържание и по тази причина родителите не се тревожат и не се чудят какво се случва с детето в клас", уточнява още тя.
Или, казано по друг начин, Училище "Дени Дидрò" следва съвременните принципи на образование и оценяване, при които всички страни в процеса са спокойни и са с поглед не само в настоящия учебен процес, но и в бъдещето.
Бъдеще, което принадлежи на самоуверени ученици, превърнали се в самоуверени пораснали хора с непоклатима мотивация.
