Защо не взривяват израелските летища?

За малките си размери Израел може да се похвали с прекалено много врагове. Въпреки това, летищата на страната се считат за едни от най-сигурните места по света. Още по-интересното е, че това ниво на сигурност е постигнато най-вече благодарение на максимално използване на човешкия фактор. И тоталната политическа некоректност.

Една от запомнящите се сцени във филма „Високо в небесата" беше онази, в която героят на Джордж Клуни обясняваше, че преди проверките за сигурност по летищата винаги се нарежда зад азиатци, защото пътуват леко облечени, с малко багаж и нямат против да си събуват обувките. Героинята на Ана Кендрик веднага го обвини в расизъм, на което той отговори:

„Приличам на майка си и използвам стереотипи. По-бързо е"

Израелските сили за сигурност правят същото и при това не се срамуват. Използването на профилиране на база пол, раса, религия, възраст и националност е в основата на мерките, които се взимат по израелските летища. Тези мерки със сигурност карат косите на по-либерално настроените да настръхват, но резултатът е повече от видим - от 1972 г. насам не е имало терористичен акт срещу международно летище в Израел, въпреки че за тези години в страната да са извършени стотици терористични нападения.

Най-голямото международно летище в Израел е Бен Гурион, намиращо се до столицата Тел Авив. 16 милиона пасажери минават през него всяка година и всеки един от тях минава през изключително комплексна система, която оценя степента му на риск.

Според израелските сили за сигурност, основната опасност идва от пасажерите, които напускат Израел - тоест тези, които влизат на летището по земя. Затова и основните мерки за сигурност са насочени към заминаващите пътници.

Доста преди да се достигне до летищните терминали всички превозни средства се спират на пропусквателен пункт. Дискретно се мери теглото на автомобилите и се сканира долната им част. В същото време хората в тях минават през кратко интервю, което типично продължава 20 - 30 секунди.

„От къде сте?", „Какво правихте в Израел?", „Каква е вашата професия?" са малка част от въпросите, които пътниците получават. Никой обаче реално не се интересува от отговорите, а служителите по сигурността всъщност оценяват психологическата нагласа. Ако нещо ги притесни, то още там колата се отбива и пътниците се подлагат на по-задълбочен разпит и претърсване.

Веднъж слезли пред терминала, пасажерите минават през нов кръг на проверка. Цивилни служители по сигурността съвсем неприкрито оглеждат всички пристигащи на летището. Типично въпроси не се задават, но всички се оглеждат от главата до петите. Гледа се облеклото, багажа, поведението, отношението между отделните индивиди, ако пътуват в група, и прочие.

Вече влязъл в терминала, пътникът веднага се нарежда пред гишетата за чек-ин. Вътре в терминала патрулират тежко въоръжени полицаи, които въобще не се стараят да изглеждат приветливо.

Следващата проверка идва на опашката пред чек-ин бюрата. Служители по сигурността, най-често - жени, разговарят с всеки пасажер по отделно. Тук импровизираният разпит отделя повече време - минута, две, три или повече. Продължителността зависи от това доколко рисков профил е пасажерът. Въпросите започват с дежурното „За къде пътувате?" и „Сами ли събрахте багажа си?" и могат да се развият по всякакви невероятни сценарии, включително да ви заговорят на родния език или да ви попитат коя гимназия сте посещавали. Отново основното не е какво отговаряте, а как го правите.

Преди да чекирате багажа си той минава през стандартен скенер. Но това не е задължително. Малка част от пътниците, които са сметнати за изключително ниско рискови, пропускат това. По-високо рисковите пасажери обаче преминават през ръчно претърсване на целия багаж.

След чекирането следва стандартна проверка, която за пасажери преминали през американските летища, може да се стори дори халтава. Ръчният багаж минава през скенер, пасажерите през металодетектор, но обувките и коланите по правило не се свалят. Ако има някакво съмнение за съдържанието на обувките, то пасажерът стъпва на специален скенер, който ги преглежда. Нито някой ще ви проверява за течности, нито ще изхвърля бутилките ви с вода. Разбира се, през цялото време пътниците съвсем неприкрито биват оглеждани от служители по сигурността и отново могат да бъдат подложени на разпит.

Следва стандартен паспортен контрол и с това проверките приключват.

В идеалния случай пасажерите преминават през дълга и комплексна, но сравнително безболезнена и изключително ефективна проверка. За всеки, който се отклони от безопасния профил израелските власти, имат готов малък ад - продължителни и агресивни разпити, пълна проверка на багажа, претърсвания на голо и други подобни.

Не е никаква тайна, че израелските служби за сигурност използват расово, религиозно и национално профилиране. Най-малко проблеми на проверките на Бен Гурион могат да очакват белите израелски граждани с еврейска религия. Много по-обстойните проверки са гарантирани за мюсюлманите, гражданите на страни с враждебно отношение към Израел и всеки, който е сметнат за рисков елемент.

Израелските специалисти в областта на летищната сигурност многократно са заявявали, че според тяхната идеология технологиите имат второстепенно значение, а основното е извършването на качествено профилиране на отделните нива на проверка и отсяване на потенциално опасните пасажери. Поради това служителите за сигурност на израелските летище получават задълбочена и уникална подготовка, която далеч не се изчерпва с поведенческата психология.

Все пак технологиите не са изоставени.

Всяка точка на пътническите терминали е под видео наблюдение, като се смята, че на Бен Гурион се използва и иновативен софтуер, който заедно с топлинен сензор, може да разпознава основните човешки емоции. По перона на летището и по неговата ограда пък патрулират въоръжени дистанционно управляеми роботи.

Професор Ариел Мерари, който е специалист по тероризма и университетски преподавател, директно заявява, че от гледна точка на Израел е глупаво да не се използва расовото профилиране, след като е добре известно, че основните заплахи идват от млади мъже мюсюлмани.

Не е изненадващо, че социологическо проучване от 2012 г. показва, че 95,4% от израелските граждани от еврейски произход са съгласни, че тежките мерки за сигурност са оправдани, на фона на положението в Израел. По-изненадващо е, че 62,4% от израелските граждани с арабски произход също са съгласни, въпреки че често те изпитват на гърба си тези мерки.

Макар че много страни се възползват от челния опит на Израел в летищната сигурност, почти никой не е въвел цялостната система приложена там. А причините са най-вече в това, че ако се въведе подобно явно профилиране на рисковите групи, то жалбите, съдебните дела, протестите и прочие ще са нескончаеми.

В Израел са успели да избегнат капана на политическата коректност и резултатите в осигуряването на сигурността по тамошните летища е видим. В Европа не е така. Хем е явно откъде идват заплахите, хем това не може да бъде изричано гласно, а още по-малко да се взимат явни мерки, като например етническо и религиозно профилиране.

Вчерашната атака на летището в Брюксел показа, че белгийските служби за сигурност са се провалили на много нива, включително и на най-последното - непосредствената охрана на летищния терминал.

Със сигурност ще има немалко дебати по отношение на затягане сигурността по летищата в Европа. Колко още може да се засили тя, преди да започнат оплакванията за нарушени граждански права и колко от тези оплаквания могат да бъдат преглътнати в името на безопасен въздушен транспорт? Това определено са сериозни въпроси, на които ще трябва да отговаряме дори и тук в България.