Няма да ни разделят

"Everything, everything is gonna be okay this morning..."

От вчера тази песен не спира да звучи в главата ми. Вътрешен инстинкт за самосъхранение? Може би.

Следя с тревога новините за последствията от терористичните актове, които разтърсиха Париж и доведоха до смъртта на близо 130 души, а през това време си повтарям тази песен безспирно.

Мразя да пиша за събития, които са се случили току-що, на първо място - защото Разумът е възпрепятстван от емоцията; но най-вече - защото разследването едва сега започва, а спекулациите са във вихъра си - независимо дали се раждат от медиите или от социалните мрежи.

Макар да знаем, че "Ислямска държава" носи отговорност за атаките, журналистите не могат да направят нищо повече освен да предават това, което виждат на място, или това, което властите са склонни да филтрират към медиите.

Ето че първите апокалиптични послания заляха интернет, също както след атентата срещу "Шарли Ебдо".

Смесица от мъка и гняв - "Искат да опустошат Европа, да я опожарят и окървавят"; "Трябва да забранят имигрантите-мюсюлмани"; "Франция си го търсеше", и да не изброявам други.

Някои хора дори заявяват, че очаквали това нападение, защото онзи ден било Петък 13-ти. Бил проклет ден, разбирате ли...

Не бива да сме суеверни, това носи лош късмет.

За щастие, други хора, и то по-многобройната част, пишат: "Не се страхувайте!".

Едни ругаят Бога, други му благодарят за това, че е наказал Франция, земята на "неверниците", ударена право в сърцето.

На мен, честно казано, вече ми писна от драскачите, които въобще не познават Франция, а още по-малко познават Париж.

Да, Източен Париж, който беше ударен от атентатите, е място за излизане, партита, ресторанти. Тук се намират няколко оживени квартали, които с времето се оказаха много модерни. Но той не символизира Франция по никакъв начин.

Превърнал се е в предпочитана цел на терористите просто защото в 10-ти и 11-ти район гъмжи от хора в края на работната седмица, това е типичното парижко място за срещи.

Някой би казал, че поне Стад дьо Франс е символично място... Ами другите цели? И те ли са емблеми на Франция?

Нападнаха три ресторанта, сред които камбоджанският "Le Petit Cambodge" на Рю Биша, "Le Carillon" на Рю д'Алибер и "Le Belle Equipe" на Рю дьо Шарон, след което удариха "Батаклан".

Вярно, известна концертна зала, но едва ли може да се определи като символ на Франция.

Тази атака изглежда като огледало на атентатите в Индия през 2008 г., когато едновременно бяха нападнати няколко различни локации във финансовата столица Мумбай.

Това не са емблематични места, които терористите държат да ударят със специфична цел - какъвто беше случаят при разстрела в редакцията на "Шарли Ебдо" и заложническата криза в супермаркета HyperCacher, чиято цел беше да накажат журналистите и карикатуристите от "Шарли" и да вкарат френските мюсюлмани в религиозна война.

Това, което направиха терористите в Париж на 13 ноември, представлява обявяване на война по надлежен ред.

Те искаха да ни накарат да сбъркаме.

Подобно на стратегията при шаха, при която отваряте играта си и принуждавате противника да се свие в единия ъгъл, така че по-лесно да го обградите и да го победите.

От 2009 г. службите, отговарящи за сигурността на страната, се опасяваха от подобна атака във Франция.

Нито един специалист по борба с тероризма не е изненадан от случилото се.

На първо място, защото Франция изрично е посочена от "Ислямска държава" като враг заради намесата си в Сирия, заради демокрацията и ценностите, които изповядва, и заради опозицията срещу крайния прочит на исляма, проповядван от ИДИЛ (или други подобни течения).

На второ място, защото на 30 септември 2015 г. бившият магистрат и специалист в сферата на антитерористичното наказателно право Марк Треведик предупреди, че има риск за мащабни терористични атаки във Франция.

ИДИЛ иска да ни накара да се страхуваме, иска да раздели нацията на групички - "за и против" интервенцията в Сирия (или в друга държава), "за и против" мюсюлманите, "за и против" халал храната, "за и против" свинското в столовите и т.н.

Само че до момента не успява да го постигне.

А какво успява да постигне ИДИЛ? Постигна 129 убийства и въвеждането на извънредно положение (за пръв път след войната в Алжир), което е дефинирано от закона от 1955 г. и дава право на президента да наложи серия от ограничения над населението за максимален срок от 12 дни.

А уплашиха ли се французите?

Някои без съмнение се уплашиха, но не може да се каже, че това усещане доминира сред хората. Тъкмо обратното.

"Ислямска държава" само подсилва идеята, че срещу фашистката - или по-точно тоталитарната - идеология, която тя изповядва, трябва да се води война.

Целта на терористите беше двойна, дори тройна. Да насадят страх сред населението, да принудят властите да се изтеглят от сирийския (или всеки друг) конфликт и да предизвикат политически хаос във Франция.

Или изобщо не познават държавата и нейната история, или имат много погрешна представа за нея.

Французите не харесват особено Франсоа Оланд, който - макар и понякога да се проявява като фин политик - има харизмата на паница с юфка. Той обаче получи невероятния шанс да засили властта си заради стратегията на "Ислямска държава".

Разбира се, националистическите движения като партията на Марин льо Пен например сега ще се възползват от възможността да ни обяснят, че всичко това е свързано с "потопа от сирийски имигранти, които дойдоха да откраднат хляба от устата на истинския французин".

Още повече - след като беше намерен сирийски паспорт сред останките на терористите.

Нищо ново за една ксенофобска партия. Но този аргумент не води до никъде - има френски граждани, които не са имигранти, но приемат исляма и се отдават на "божествената мисия".

Заради липса на култура, на образование, на исторически, семейни и професионални ценности...

Това са деца-неудачници, живеещи в свят, който не разбират, опиянени от конспиративни теории за "Израело-американо-илюминатско-франко-масонския" заговор. Това са хора, които вярват, че божественото право трябва да бъде наложено. Казано им е кои са "добрите" и кои са "лошите". Няма нужда да мислят.

Франция - държава в постоянна икономическа криза от 35 години насам с рекордна за Европа безработица - предлага плодородна почва за всяка екстремистка идеология.

Независимо дали ще е религиозна или политическа.

Ето това е едно от най-големите предизвикателства, с които Франция ще трябва да се сблъска през следващите години.

Добре, де, но не всичко е политика и икономика. Тогава какво да се прави?

През последните месеци бяха положени много усилия, за да се спре притокът на млади хора към лагерите на "Ислямска държава" в Сирия благодарение на медийната кампания, организирана от родители на деца, превърнати в бойци-джихадисти.

Организираха се дебати в училищата, наложени бяха ограничения на свободното движение на радикалните елементи, имаше ефективни присъди за френски граждани, които се опитваха да заминат за Сирия или да се върнат оттам след екстремистка подготовка...

Нищо от това не помогна особено в петък, 13-ти ноември.

Истината е, че проблемът не е вътрешно-френски, а е международен.

Дори полицията, армията и тайните служби да бъдат впрегнати в максимална бойна готовност, не е изключено да последват нови атентати, които пак да потопят в траур държавата.

Но аз мисля - и се надявам, че не се заблуждавам, докато го пиша - че в дългосрочен план "Ислямска държава" ще изпадне в политическа и финансова несъстоятелност.

Въпреки че някои монархии като Саудитска Арабия я поддържат (малко или много), източниците й на финансиране пресъхват.

Стратегически ИДИЛ вече не напредва нито в Ирак, нито в Сирия.

Руската намеса не дойде само заради саморазправата с бойците-опозиционери срещу Асад, но и защото Москва искаше да спре всяко по-нататъшно разпространение на влиянието на ИДИЛ сред бившите социалистически републики в Кавказ.

Дори Турция вече не е неутрална страна, след като отвори въздушното си пространство за военни удари срещу "Ислямска държава".

В крайна сметка, и военните й сили ще се стопят постепенно.

Едно чувство на надежда ме кара да си мисля, че "Everything is gonna be alright".

**Стефан Моасе е парижанин и бивш журналист, живял няколко години в България.