В понеделник Иран официално потвърди, че е нарушил границите на запасите си от обогатен уран, зададени от ядрената сделка през 2015 г. Така отново на преден план излизат опасенията, че Техеран може в рамките на месеци да разполага с достатъчно количество уран за производство на ядрено оръжие.
Експертите обаче твърдят, че нарушението е по-скоро символичен ход, отколкото конкретна стъпка към разработването на атомна бомба.
Макар че повечето са съгласни, че Иран притежава необходимата експертиза и способността да изгради такова оръжие, не е ясно дали Техеран има намерение и дори дали вижда необходимостта от това.
Според Келси Девънпорт, директор на политиката за неразпространение в Асоциацията за контрол на оръжията тук не става въпрос за директен скок към атомна бомба.
"Това е изчислена стъпка, предназначена да спечели предимство в преговорите с европейците, Русия и Китай за облекчение на наложените санкции", обяснява Девънпорт.
Наскоро Техеран наложи натиск върху останалите защитници на ядрената сделка, за да си спечели някакъв вид изход или поне облекчаване на напрежението от кампанията на американския президент Доналд Тръмп за максимален натиск върху иранската икономика.
Иран се опитва да отвърне на удара. С това се свързват и скорошните нападения над петролни танкери в Оманския залив, както и последвалото сваляне от Иранската национална гвардия на един американски наблюдателен дрон, което почти предизвиква по този начин ракетно нападение от страна на САЩ, но спряно от Тръмп в последния момент. Междувременно режимът също заплашва да прекрати други ангажименти по сделката от 2015 г., ако европейските сили не предоставят облекчение на санкциите.
Сделката за 2015 г. ограничава Иран в количествата обработваем уран до 3.67% чистота - т.нар. "нискообогатен уран", подходящ за производство на гориво за ядрени реактори. В момента тази граница е 300 кг., но Техеран вече я е надхвърлил.
Въпреки това обаче преди да се стигне до фазата със създаване на ядрена бомба, има още редица стъпки, обяснява Девънпорт.
Според Джо Цириньоне, председател на фонда на Plowshares на иранците ще са необходими 1050 килограма нискообогатен уран, за да направят ядрото на само една бомба. След това Иран ще трябва да го обогати до 90%, като използва центрофуги, докато се сдобие с около 25 килограма от така наречения "високообогатен уран".
Експертите изчисляват, че на Техеран ще е необходима около година, за да обогати достатъчно уран, който да може да бъде използван за оръжие. Това може да стане и по-бързо ако Иран наруши други части на споразумението от 2015 г. Девънпорт смята, че фактът, че Иран е надвишил този лимит от 300 килограма, не променя съществено графика.
Преди споразумението от 2015 г. Иран имаше повече от 10 000 килограма нискообогатен уран, но се изискваше да изнесе 98% от него от страната. След като Иран разполага с достатъчно количество уран за оръжие, той ще трябва да превърне този уран от газ в метал, да го опакова във взривоопасен материал, който да може да възпламени реакция на делене на атомите, и в крайна сметка да прикачи бомбата към балистична ракета с достатъчно голям обхват.
Преминаването от пробив до действително разполагане на ядрено оръжие може да отнеме от няколко месеца до няколко години, смятат експертите. Неотдавнашната информация за "Плана Амад" - изследователската програма за разработка на ядрено оръжие на Иран, показва, че през 2003 г. Иран разполага вече с всички необходими съоръжения за създаването на бомба.
Такива инсталации все още може да съществуват или да бъдат реконструирани сравнително бързо, което би намалило необходимото време за достигане до ядрено оръжие за Техеран.
През 2007 г. американското разузнаване потвърди, че Иран е усвоил стъпките, необходими за изграждането на ядрено оръжие, включително проучвания за прикачване на бойни глави с определени видове балистични ракети. Към момента обаче режимът не е изпробвал тази възможност все още.
Експертите са съгласни, че Иран има способността да построи ядрена бомба. Но дали действително режимът ще го направи е съвсем различен въпрос. Нещо повече - много от тях са на мнение, че сегашните действия на иранците са сигнал за Белия дом, че Техеран е отворен за по-нататъшни преговори. За това говори и изказването на иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф в края на миналия месец, че Иран никога няма да преследва ядрено оръжие, тъй като ислямът пречел на страната да направи това.
Пенсионираният вицеадмирал Джон Милър коментира, че Иран вероятно осъзнава, че получаването на ядрено оръжие няма да осигури някакво значително военно предимство на страната.
"Да кажем хипотетично, че след година Иран вече има ядрено оръжие. Какво ще се случи след това? След това саудитците също ще се сдобият с ядрено оръжие. Израел е ядрена сила, така че сега имате две държави от Персийския залив, които са ядрени сили. Какво ще ви донесе това в смисъла на действителното военно надмощие? В дългосрочен план това няма смисъл за Иран", коментира Милър.
Въпреки това сметките на Техеран може да се променят, особено ако САЩ решат да нанесат военен удар спрямо ядрените съоръжения на страната, предупреждава Девънпорт. В този момент Иран може да реши, че се нуждае от ядрено оръжие, за да възпрепятства бъдещите агресивни действия на САЩ.
Следващите няколко седмици вероятно ще покажат какви всъщност са плановете на иранците. Следващият краен срок е 7 юли, когато Иран заяви, че ще започне да увеличава нивата на обогатяване до над 3,77%, ако не получи намаляване на икономическите санкции.
Друга стъпка, която може да ускори хронологията, е инсталирането на допълнителни центрофуги, които биха нарушили друга ключова част от сделката от 2015 година. Преди споразумението Иран имаше повече от 19 000 центрофуги, които можеше да използва, за да превърне нискообогатения уран в силно обогатен само за няколко седмици. Но сега страната има само 3000-4000 центрофуги в експлоатация.
Инсталирането на няколко хиляди допълнителни усъвършенствани устройства може потенциално да намали времето за прекъсване до само четири месеца. Досега Иран не е показал никакви признаци, че има подобни намерения за излизане извън границите на сделката.
Въпреки това, ако това се случи, механизмите за наблюдение и проверка, въведени от сделката, веднага биха предупредили останалите страни по сделката.
Милър смята, че най-новите нарушения и нападенията на Иран върху петролните танкери в Персийския залив са предназначени да окажат натиск върху европейците да осигурят исканите от Техеран икономически облекчения. Въпреки това най-вероятно в крайна сметка всичко това ще се окаже безуспешен опит за пресиране.
Според Милър европейците може и да са били готови да предпочетат да подкрепят сделката с Иран пред това да се включат в новите санкции над Иран, наложени от САЩ, заради морални съображения и защото са вярвали, че това е пътят за решаването на проблемите в региона.
Сега обаче вече всички са наясно, че икономически този път не е осъществим, а след нарушаването на сделката от страна на иранците отпада и моралният императив като фактор.
Така Иран най-вероятно ще трябва да продължи с блъфа си, а това неминуемо ще доведе до още проблеми в региона.
