Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как би се развила войната между Украйна и Русия

От двете страни на конфликта със сигурност са подготвили различни възможности за действие Снимка: БГНЕС
От двете страни на конфликта със сигурност са подготвили различни възможности за действие

Напрежението между Русия и Украйна продължава да расте, а медии и политици допълнително нагнетяват ситуацията, всявайки страхове относно избухването на мащабен военен конфликт. Подобно нещо обаче изглежда малко вероятно, тъй като крие много рискове и ще изисква инвестицията на огромни икономически, политически, финансови и военни ресурси. 

Все пак това не значи, че такъв вариант е напълно изключен, а планировчиците от двете страни на конфликта със сигурност са подготвили различни сценарии за действие.

С армия от около 100 000 души, концентрирани около границата с Украйна, Руската федерация изглежда сякаш е в пълна готовност за сериозен военен конфликт. Пехота, лека и тежка бронирана техника, артилерия, ракетни системи - всичко това се струпва от ноември месец насам.

В добавка имаме военноморската база в Крим, а пък в посока Черно море пътува ескадра от десантни кораби на Северния и Балтийския флот.

При всички положения руската армия превъзхожда своя опонент, въпреки процесите на модернизация и разширение, които предприе Украйна през последните години.

По тази логика инициативата е в ръцете на Москва, разполагаща с различни варианти в зависимост това какви ще бъдат целите, каква цена може да си позволи да плати и какъв ще е отговорът на НАТО.

Първата опция към момента изглежда най-логична и тя всъщност не включва каквито и да е офанзивни действия. Войските ще останат на позиции като лост за оказване на влияние при продължаващите преговори и при успех ще бъдат оттеглени.

Със сигурност обаче подкрепата за сепаратистите в Донбас ще остане. Фронтът там не е спирал да бъде активен още от 2014 г. и служи като един отличен инструмент, който да фиксира голяма част от украинската армия на едно място, същевременно изцеждайки ценни ресурси от икономиката на страната.

Следващите варианти обаче изглеждат значително по-сериозни.

Първо ще е необходим повод за войната. Така нареченият казус бели трябва да осигури необходимият претекст за агресия. Историята е показала, че това може да бъдат различни реални или изфабрикувани събития, които да бъдат представени като провокация пред международната общност.

Оттам нататък руската пропагандна машина под формата на официални правителствени медии и неофициални армии от тролове в дигиталното пространство ще се задействат, така че евентуалната провокация да бъде раздута в достатъчна степен и да се придаде легитимност на военната операция.

Това нещо работи и в момента, като идеологическата почва от години се подготвя с всякакви истории, представящи Украйна като една квази фашистка държава, или пък такива, които отхвърлят идентичността и езика на украинците.

Следващият етап е дигитална война и атака срещу цивилна и военна инфраструктура, като целта там е да бъдат парализирани потенциалните контрадействия на Украйна. Електропреносна мрежа, системи за контрол и комуникация, финансови институции - всичко ще се превърне във възможна цел.

Същевременно с това ще започнат и първите бомбардировки. Най-голямата слабост на украинската армия представляват нейните военновъздушни сили и противовъздушната отбрана.

По отношение на последното през последните седмици се прави опит да се компенсира чрез засилени доставки на последната модификация от преносими зенитно-ракетни комплекси "Стингър". Те имат потенциал да нанесат щети, но не и да спрат една мащабна руска въздушна кампания.

Без съмнение Русия ще се възползва от тези факти и вероятно бързо ще успее да придобие превъзходство по въздух и да нанесе съществени щети. Тук някъде операцията може да приключи без да се налага намеса на сухопътни сили, ако украинското правителство се огъне под натиска и се съгласи на условията на Москва.

До колко е възможно да се случи този вариант зависи най-вече от това по какъв начин западните държави ще реагират на първите въздушни удари - дали няма да направят нищо или ще отвърнат с реципрочен военен отговор по руски цели в Европа, Близкия изток или Африка.

Не се ли случи, следват различни опции за сухопътни операции, като всеки един от тях обаче ще включва задължително обкръжаване на сериозните украински сили около Донбас.

Те ще бъдат ударени както от сепаратистите, подкрепени с редовни руски части, така и във фланг чрез скоростна механизирана офанзива.

Тук отговорът на украинците могат да бъдат огромните запаси от противотанкови ракетни системи Javelin и NLAW, които могат да превърнат в кошмар всеки опит за бързо настъпление.

Пристанищата на Украйна също ще бъдат цел. След ВВС и ПВО отбраната флотът е следващото най-слабо звено за украинската армия. На практика руснаците доминират напълно Черно и Азовско море, което означава, че важните във военно и икономическо отношение портове на Одеса, Миколаев и Херсон могат да бъдат блокирани.

Последният град е важен и по друга линия. Той държи ключа към водоснабдяването на Крим чрез Северния кримски канал, който бе прекъснат от украинците още през 2014 г. Оттогава насам полуострова страда от хронични проблеми с водоснабдяването, което означава, че Херсон се превръща в логична потенциална цел чрез атака през Севастопол и/или Ростов на Дон.

Русия може да продължи и с опит за овладяване на цялата територия на Източна Украйна на запад чак до река Днепър. Това обаче означава отваряне на два нови фронта - Централен от Белгород в направление Харков-Полтава-Кременчуг и/или от Донецк към Запорожие и Днипро.

Северният фронт ще бъде насочен към Киев през руска територия, а ако Минск подкрепи Русия, вероятно и през беларуска. Само така ще може да бъде обкръжена напълно украинската столица без да се налага да се осъществява рисков и бавен десант през Днепър.

Продължаващо настъпление може да се проточи с опит за пълен контрол на ключовият център Одеса. В това начинание обаче трябва да бъдат включени десатни и парашутни части, както и тези в непризната република Приднестровие, на по-малко от 100 км от там.

По този начин Русия би могла да отреже всякакъв достъп до море на своя противник, овладявайки цялата ивица земя от Тираспол, през цялото крайбрежие от Одеса, Миколаев и Херсон до Мариупол.

Последната опция е завладяване на цяла Украйна и достигане до Лвов и границите с Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Подобно нещо обаче по-скоро влиза в сферата на невъзможното.

При всеки един етап от потенциална сухопътна офанзива руснаците ще се изправят срещу един изключително мотивиран и амбициран противник. Населението, което ще срещнат руските войници, не е това в Донбас, а последните осем години на конфронтация и война там само допринесоха за консолидирането на останалата част от украинската нация.

Това означава, че колкото повече територия овладява Русия, с толкова по-яростна активна и пасивна съпротива ще трябва да се справя в продължение на години, както и ще трябва да инвестира ресурси в асимилация на едно враждебно настроено население. И всичко на фона на една непрекъсната асиметрична война в окупираните зони.

Не бива да се пропуска и факторът "време". Януари и февруари са най-студентите месеци в Украйна, а след това чак до лятото продължава "распутицата", която почти превръща необятните украински полета в блата. А това може да означава край за всяка една механизирана офанзива.

Карта на Украйна. Областите в Лилаво са оспоравани от Русия и проруските сепаратисти. Снимка: iStock
Карта на Украйна. Областите в Лилаво са оспоравани от Русия и проруските сепаратисти.

От друга страна, големите центрове като Киев, Харков, Днипро, Запорожие, Одеса и Мриупол могат да се превърнат в същински крепости. Те или трябва да бъдат обградени и заобиколени, или завзети с цената на огромен брой жертви.

На дневен ред стои и логистиката. Каквито и успехи да постигнат руснаците в първите дни и седмици, след това идва въпросът как ще се снабдява настъплението през стотици километри чужда територия, особено ако украинците оставят разрушена ж.п. инфраструктура и мостове.

Успехът или неуспехът на описаните дотук сценарии зависи особено много от това и каква ще бъде реакцията на НАТО, ЕС и САЩ. Колкото повече се увеличава руският натиск, толкова по-сериозен ще бъде и колективният западен отговор.

В момента може да се каже, че топката е в полето на Кремъл, като руската дипломация трябва правилно да оцени до къде може да вдига залозите и най-вече да вземе предвид всички рискове и опасности, които стоят пред един военен конфликт в Украйна.  

   

Най-четените