Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Междинните избори в САЩ: Ренесансът на Тръмп така и не се случи

Демократите оказаха много по-силен отпор от очакваното, а за президентските избори Тръмп ще има един сериозен конкурент при републиканците Снимка: БГНЕС
Демократите оказаха много по-силен отпор от очакваното, а за президентските избори Тръмп ще има един сериозен конкурент при републиканците

Противно на широките очаквания и някои традиции, така и не се случи т.нар. "червена вълна" на междинните избори в САЩ.

Макар и да не са все още ясни крайните резултати (към момента на писане на този текст - б.а.), все пак към момента те показват лек превес на Републиканската партия в двете камари на Конгреса.

В Долната камара (Камара на представителите) републиканците надделяват с малка преднина, докато положението в Горната - Сената, е доста по-сложно. 

Там ситуацията е в полза на републиканците с 48 срещу 49 сенатори. За мнозинство са нужни 51 сенатори, а тепърва ще бъдат решени последните три места от щатите Аризона, Невада и Джорджия, където надпреварата е изключително оспорвана.

Каквото и да се случи обаче, очакванията за силно представяне на републиканците и най-вече на тези, поддържани от Доналд Тръмп, не се сбъднаха, а дори и да бъде взето мнозинство в двете камари, то ще бъде доста крехко и ще изисква немалко компромиси с демократите.

Доналд Тръмп се надяваше на вълна от победи за подкрепените от него кандидати. И това не се случи съвсем. Снимка: БГНЕС
Доналд Тръмп се надяваше на вълна от победи за подкрепените от него кандидати. И това не се случи съвсем.

По традиция партията на действащия президент обикновено губи подкрепа на междинния вот.

Например през 2018 г. демократите взимат убедително Камарата на представителите по време на мандата на Тръмп. Четири години по-рано пък републиканците удържат Долната камара и печелят мнозинство в Сената, докато президент е Барак Обама.

От своя страна средата на втория мандат от управлението на Джордж Буш-младши маркира победа за "сините" и в двете камари. Противно на Европа, в САЩ червеният цвят символизира десницата, докато синият - левицата.

На фона на подобна традиция съвсем логично републиканците сега ще поемат контрол поне над Камарата на представителите.

Само че очакванията бяха, че това ще се случи в доста по-голям мащаб, най-малкото, защото рейтингът на Джо Байдън е в най-ниската си точка от началото на управлението му - 39% според проучване на Reuters и Ipsos, а управлението му е изправено пред множество критики.

Тук може би се явява поляризиращата фигура на Доналд Тръмп, който гласи отново кандидатурата си за президентските избори след две години.

Като част от собствената си кампания и в търсене на бъдеща подкрепа за себе си, той се намеси още на първичните избори и даде рамо на хора с крайни позиции. Най-вече на тези, които смятат, че президентският вот през 2020 г. е бил фалшифициран в полза на Байдън и демократите.

Избутването на преден план в републиканската партия на хора, свързани с Тръмп, вероятно изигра лоша шега, дистанцирайки по-умерено настроените републикански избиратели.

Логично резултатите са далеч от очакваното.

Новият сенатор от Пенсилвания - демократът Джон Фетърман Снимка: БГНЕС
Новият сенатор от Пенсилвания - демократът Джон Фетърман

Например в Пенсилвания - един от ключовите щати за изборите след две години - победител в надпреварата за Сената излезе Джон Фетърман, който надделя над телевизионната знаменитост д-р Мехмед Оз, подкрепян усилено от Тръмп в една от най-скъпите предизборни кампании.

В изборите за губернатор демократът Джош Шапиро убедително победи Дъг Мастрияно, изтъкнат защитник на версията за "откраднатия" президентски вот.

Все пак Тръмп постигна някои победи за Сената - Джей Ди Ванс победи убедително Тим Райън в Охайо, докато Тед Бъд надделя над Чери Бийзли в Северна Каролина - два щата, които така или иначе традиционно се считат за "червени".

За Камарата на представителите подкрепените от Тръмп претърпяха някои загуби. Най-вече в Ню Хемпшир, Северна Каролина и Охайо.

Сега надеждите на Тръмп са свързани най-вече с оспорваната борба за сенатските места в Аризона и Джорджия, където неговите протежета Блейк Мастър и Хершъл Уокър са "на кантар".

Нещо повече - потенциалният конкурент на Тръмп за президентските избори след две години Рон ДеСантис също спечели преизбиране във Флорида с над 20% преднина, поставяйки солидна основа за претенции към номинацията на Републиканската партия. Той със сигурност би бил един от най-големите конкуренти на Тръмп във вътрешнопартийните избори.

В момента Рон ДеСантис се очертава като един от най-големите конкуренти на Доналд Тръмп за номинацията на републиканците за президентските избори през 2024 г. Снимка: Getty Images
В момента Рон ДеСантис се очертава като един от най-големите конкуренти на Доналд Тръмп за номинацията на републиканците за президентските избори през 2024 г.

Нещо друго, което направи впечатление на изборите, без съмнение бе дебатът за правото на аборт, след като през юни Върховният съд отмени конституционното право на аборт и постанови, че отделните щати имат правото да налагат забрана по свое решение.

Така в Мичиган губернатор Гретчен Уитмър от демократите, която заложи в кампанията си за преизбиране на успешните си усилия да блокира прилагането на държавния закон от 1931 г., забраняващ абортите в почти всички случаи, победи републиканският претендент Тюдор Диксън.

Гласоподавателите в Мичиган също така гласуваха на референдум за отмяна на забраната за аборт, наред с тези в Калифорния и Върмонт. Губернатор Тони Евърс от Уисконсин пък бе преизбран, отново като се облегна на кампания в подкрепа на правото на аборт.

Какво следва сега?

Със сигурност загубата на мнозинството в Камарата на представителите (и евентуално Сената) означава, че за администрацията на Байдън ще бъде доста по-трудно да прокарва свое законодателство и да прави ключови назначения за държавни постове.

Ще са нужни компромиси и преговори с републиканците, което не е новост за американската политика, а всъщност представлява нейна основополагаща характеристика. Но това, отново, беше очаквано. 

Въпреки, че двупартийните компромиси са трудни и често пъти се стига до блокажи, все пак всичко това представлява част от по-широката система на "проверки и баланси" в американската политика, което гарантира достатъчно баланс между различните власти.

По отношение на външната политика също едва ли могат да се очакват някакви съществени завои. Двете партии имат сходни позиции по най-важните проблеми свързани с Украйна и Китай, макар и да се разминават по отношение на политиките за климатичните промени или Близкия Изток.

Оттук насетне остава истинската надпревара за президентските номинации.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените