Декларациите на САЩ и Иран, че подписаният през юни Меморандум за разбирателство е провален, доведе не само до възобновяване, но и до значително разширяване на войната.
Вече 10 дни двете страни разменят удари. САЩ поразяват военна и транспортна инфраструктура в Иран, докато Ислямската република обстрелва американски военни бази в Близкия изток и включва в конфликта свои регионални съюзници.
Още в края на миналата седмица стана ясно, че властите в Техеран са дали зелена светлина на йеменските хути да блокират протока Баб ел Мандеб, който свързва Червено море и Суецкия канал с Аденския залив и Индийския океан.
На 20 юли ръководството на хутите обяви, че ще наложи морска блокада на Саудистка Арабия. Това стана на фона на седмици ескалираща реторика с Рияд и размяна на ракетни удари, които нарушиха четиригодишното примирие между бунтовническата групировка-съюзник на Иран и коалицията на Саудитска Арабия и техните партньори в официално признатото от ООН йеменско правителство в Аден.
Назряващата нова ескалация на Арабския полуостров е пряко следствие от войната между САЩ и Иран, като заплашва допълнително да дестабилизира международните пазари на горива.
От началото на блокадите на Ормузкия проток Саудитска Арабия пренасочва около 70% от целия си износ на петрол през нефтопровода "Изток-Запад" в посока пристанището Янбу на Червено море. Данните показват, че през петролния терминал там се изнасят по 4 милиона барела на ден, което представлява ръст от около 400% в сравнение с времето преди началото на войната през февруари.
Корабите от Янбу за Европа се отправят на север през Суецкия канал, докато тези за Азия поемат на юг през пролива Баб ел Мандеб.
Той се явява ключова алтернатива на Ормузкия проток за световната търговия. През юни през него са преминавали 7,4 милиона барела дневно, като преди войната с Иран този обем е бил около четири милиона, по данни на глобалната платформа за морско проследяване Kpler.
Евентуално прекъсване на трафика в Червено море би означавало едновременно затваряне на двете основни износни артерии на Близкия изток и сериозни проблеми за глобалните доставки.
Въпросът в момента е могат ли съюзниците на Иран в Йемен действително да заплашат този глобален търговски маршрут.
През последните няколко години хутите доказаха, че имат капацитет да разстройват морския трафик в района, използвайки оръжия собствено производство или набавени чрез сложната си верига от международни контакти.
Въпреки, че не контролират крайбрежието на самия пролив Баб ел Мандеб, те използваха малки лодки, дронове и ракети, за да атакуват и отвличат огромен брой търговски съдове, свързани с Израел, в периода между 2023 и 2025 г. Това направи пресичането на Червено море скъпо и опасно начинание дори за кораби, които не са считани за потенциални цели.
Активната фаза на тези атаки спря след масирана въздушна кампания на американските военновъздушни сили, последвана от хлабаво примирие между хутите и Вашингтон. Бунтовниците понесоха немалко щети, но досега са доказали, че имат добра способност да се възстановяват военно, въпреки сериозните си икономически затруднения и цялостната перманентна криза в Йемен.
Настоящите им намерения могат да изложат на риск около 7% от световните доставки на петрол. Хутите все още не са уточнили кои кораби ще атакуват, но заканата им за блокиране на саудитските пристанища предполага, че всеки кораб, посещаващ саудитските портове и превозващ саудитски петрол, ще бъде на прицел.
Друга по-малко вероятна опция е да се пробват с директни атаки срещу пристанището на Янбу или нефтопровода "Изток-Запад". Това са цели, които се намират на повече от 1200 км разстояние от контролираните от хутите територии на Йемен.
От началото на годината досега те опитаха да обстрелват на няколко пъти Израел с ракети и дронове, показвайки възможност да достигат цели на над 1500 км. Това обаче се случи без особен успех за тях. Досега хутите не са показали, че могат действително да застрашават цели на големи разстояния, а Саудитска Арабия разполага с достатъчно добра противовъздушна отбрана.
Интересно е все пак къде ще бъде червената линия за Рияд.
Противовъздушната отбрана на кралството действително е добра, но е концентрирана предимно срещу заплахата от Иран. Хутите едва ли разполагат с капацитет за мащабни баражи от ракети и дронове, но активирането на южен фронт потенциално би разкрило повече процепи в саудитската защита.
В кралството определено нямат интерес в момента за допълнителна ескалация и подновяване на войната в Йемен.
На първо място монархиите в Персийския залив продължават да страдат от иранските удари и блокадата на Ормузкия проток. Наред с това военната кампания срещу хутите между 2015 и 2022 г. се оказа по-скоро неуспешна - групировката запази контрола си върху огромна част от страната, а Рияд се оказа обект на силен международен натиск заради хуманитарната криза в Йемен.
В същото време Саудитска Арабия доказа, че има готовност да отговори със сила. На 13 юли коалицията на Рияд, нанесе удар по летището в Сана, за да попречи на ирански самолет да кацне. Въпреки че йеменското правителство в Аден пое отговорността за атаката, тя почти със сигурност е била подкрепена от кралството.
Ударът на хутите върху саудитския петролен износ крие риск от подновяване на военните действия в голям мащаб. При евентуален натиск върху цените на горивата в Щатите, Рияд може да потърси съдействието на Вашингтон за нова офанзива.
Това обаче би завлякло Червено море в пореден продължителен конфликт в Близкия изток с непредвидим край.
