Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Путин вдига залозите - възможно ли е да има война с Украйна

Позабравеният конфликт напомни за себе си с нова динамика Снимка: Getty Images
Позабравеният конфликт напомни за себе си с нова динамика

На фона на цялата драма около изборите у нас, коронавирус пандемията и всички свързани с нея проблеми, в България като че ли спря да се обръща внимание на геополитическите процеси, които се случват около нас.

Те обаче си вървят, а през последната седмица един позабравен конфликт, в непосредствена близост до нашите граници, напомни за себе си с нова динамика.

Става въпрос, разбира се, за рязката ескалация в отношенията между Русия и Украйна, които на пръв поглед отново са на ръба на войната, заради струпването на руски сили в анексирания Крим и границата с Украйна.

Смята се, че в района има движение на до 20 000 - 25 000 души, включително постоянно предислоциране в Крим на цяла въздушнодесантна бригада от 4000 войници.

От Кремъл коментираха ситуацията като съвсем нормално движение на собствената си армия на собствена територия - нещо, което всяка суверенна държава има пълното прави да прави.

Твърдението обаче нямаше да изглежда така цинично, ако не ставаше въпрос за извършване на военни учения в изключително деликатна зона и в непосредствена близост до спорни райони. Освен това самите учения, прехвърляния и инспекции са непредвидени, необявени и по никакъв начин не следват стандартния военен календар за подобна дейност.

Реакциите на западните съюзници на Украйна не закъсняха. Командването на американските сили за Европа повиши бойната си готовност, а президентът Джо Байдън, британският премиер Борис Джонсън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг проведоха телефонни разговори с Владимир Зеленски, уверявайки го в своята подкрепа.

От своя страна руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза, че Москва и Вашингтон поддържат контакт на високо равнище и няма място за особено притеснение. Все пак, напрежението продължава да витае във въздуха.

Как обаче се стигна дотук в крайна сметка?

Още през лятото на миналата година правителството на Зеленски успя да договори примирие (поредно) с подкрепените от Русия сепаратисти в Донбас. Тогава то се смяташе като основа, която да надгради към следващи преговори и цялостен пробив в посока трайното разрешаване на конфликта.

Именно последното бе едно от основните обещания, наред борбата с корупцията, които помогнаха на Зеленски да стане президент през 2019 г.

За съжаление обаче резултатите му към този момент не са особено обнадеждаващи. Украйна все още е ужасяващо далеч от разрешаването на проблемите си с корупцията и върховенството на закона, а отстъпките, които Зеленски трябваше да направи за постигане на примирие със сепаратистите, се оказаха далеч повече, отколкото бе приемливо за обществото в страната.

Така в момента популярността му е далеч от онази през 2019 г., като в опита да съживи рейтинга си и да набере подкрепа от Запада, Зеленски осъществи няколко инициативи.

Първо чрез президентски декрет бяха забранени три про-руски телевизионни канала, а малко след това бяха наложени санкции на опозиционния лидер, олигарх и личен приятел на Владимир Путин - Виктор Медведчук.

Освен това Зеленски представи нова стратегия за национална сигурност, в която се акцентира върху стремежа към приемане в НАТО и противопоставянето с Русия. Също така даде началото на "Кримската платформа" - форум, създаден с цел да върне въпроса за Крим в международния дневен ред, така че анексията да не остане. 

Не на последно място украинската армия от няколко месеца насам значително увеличи присъствието си по линията на примирие, което само по себе си не бе прието добре от бунтовниците. Така напрежението логично ескалира, а двете страни в момента взаимно се обвиняват в провокации и нарушения на споразумението.

Разбира се, преминаването от умереност и желание за преговори до състояние, граничещо с антируски екстремизъм, не е продиктувано единствено от вътрешнополитически съображения или опит за привличане на вниманието на Запада.

В Украйна има налице една трайна, устойчива и напълно разбираема предпазливост, достигаща често до параноя, спрямо Русия. Параноя, която сама по себе си се усилва от крайно настроени кръгове в службите за сигурност или чуждестранни експерти и политици, които непрекъснато предвиждат неизбежната война с Русия.

Според някои от тях Москва се готви да намери военно решение за тежката ситуация в Крим с достъпа до вода.

След окупацията и последвалата анексия, Украйна прекъсна водоснабдяването на полуострова през Севернокримския канал, осигуряващ 85% от необходимата вода. В резултат на това една голяма част от населението е на режим, а руската държава вече седем години се опитва неуспешно да разреши належащия проблем.

Твърде плоско е да се мисли, че Москва ще инициира война, заради воден канал и по този начин ще рискува целостта на мащабните инфраструктурни проекти за свързване на електрическата и пътната мрежа на Крим с Русия, които струваха милиарди долари.

От друга страна обаче, рискът за отношенията с Европа и бъдещето на преговорите за "Северен поток 2" остава дори по-голям.

В този контекст не изглежда да има смисъл никоя страна да търси целенасочено военния конфликт, въпреки вдигнатите залози.

Русия явно поставя червени линии за Зеленски, като демонстрира способността си бързо да ескалира ситуацията до мащаб, който е удобен за Кремъл в цялостния смисъл на идеята за поддържане на замразени конфликти в постсъветското пространство като лостове за оказване на външнополитическо влияние.

Също така се тества и готовността на новата американска администрация да подкрепи Украйна. Досега президентът Байдън бе предпазлив спрямо Зеленски и избягваше разговор с него, вероятно с идеята да го притисне към повече решителност за прилагане на обещаните антикоупционни реформи. Едва сега той бе принуден да изкаже подкрепа.

С действията Москва изпробва обхвата на отговор, който във Вашингтон са готови да приложат при повишаване на напрежението.

Казано с други думи, докато Путин поставя червени линии за Зеленски, той изпробва къде са те за Байдън.

Все пак, това е една опасна игра. Държавите не влизат случайно във войни, но когато залозите са високи, рискът от фатални грешки винаги остава.

Най-четените