Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трафик на наркотици и данъци: Как успяват да се финансират талибаните

Досега те бяха бунтовници и опозиция, но вече са управление, което ще трябва да търси решения за належащи проблеми на национално ниво. Снимка: БГНЕС
Досега те бяха бунтовници и опозиция, но вече са управление, което ще трябва да търси решения за належащи проблеми на национално ниво.

Талибаните превзеха Кабул и вече държат контрола върху всички лостове на властта в Афганистан. Или поне дотолкова, доколкото това може да се случи в държава, която не познава централизираното управление.

Скоростният колапс на правителствената армия повдигна въпроси как е възможно това да се случи след 20-годишно инвестиране на милиарди долари в нея, но също така накара широката общественост да се запита и как фундаменталистката група успява да финансира и да поддържа между 50 000 и 100 000 активни бойци. При това на фона на международна изолация и непрестанен военен натиск в продължение на две десетилетия.

Реално погледнато талибаните всъщност никога не са били изолирани напълно както във външните си отношения, така и във вътрешен план в контактите си с различните племенни общности в Афганистан и Пакистан.

По този начин тяхната организация реално никога не е била и лишавана от източници на приходи.

Доклад на ООН за талибаните от юни месец тази година обобщава, че "основните източници на доходи остават криминални дейности като трафик и производство на наркотици, отвличания, изнудване, експлоатация на минерални находища, както и приходи, събирани от данъци в райони под техен контрол".

Към това могат да се прибавят също така финансовите постъпления под формата на дарения и инвестиции от различни ислямски неправителствени организации или богати хора от Близкия Изток и Азия.

Не е възможно да се определят точните суми, но според различни оценки те могат да варират между 300 милиона и 1,6 милиарда долара годишно. Пари, които спокойно могат да стигнат за поддържането на напълно боеспособна военна сила в условията на Афганистан.

Сама по себе си организацията на талибаните никога не е била лишавана напълно от териториален контрол над области. Всъщност дори и в най-затрудненото си положение в периода 2002-2003 г., когато са почти напълно разгромени, пак има части на Афганистан, които повече или по-малко остават верни на талибаните.

Това важи най-вече за племенните територии на пущуните.

Те са най-голямата етническа група в страната, наброявайки 15 милиона в самия Афганистан и поне 40 милиона в Пакистан. Самият генезис на организацията може да бъде проследен до пущунските територии в северен Пакистан, където през 80-те години търсят спасение няколко милиона афганистанци, бягащи от войната със СССР.

Там са корените на талибаните, чиито първи водачи завършват пакистански духовни училища (самата дума "талибан" означава "ученик" на пущунски) и с помощта на пакистанското разузнаване и американско оръжие се връщат обратно в Афганистан.

Реално организацията на талибаните се заражда от трагедията на бежанските лагери в Пакистан, създадени вследствие на войната със СССР. Техните мотиви са предимно националистически, но подкрепени от религиозни аргументи, и затова привличат голяма част от провинциалното население в Афганистан.

Именно пущуните са основата, от която черпят сили талибаните, използвайки своята фундаменталистка идеология на консервативен ислямизъм, съчетан с пущунски племенно-кланови обичаи, за да разпространяват влиянието си и да се представят като единствена и носеща стабилност алтернатива на корумпираното правителство в Кабул.

Така талибаните успяват да събират средства от различни данъци и такси, включително от всякакви видове икономическа активност, производство и търговия.

Налагат контрол и върху типични за исляма данъци като задължителната 2,5-процентна милостиня "зекат" или "ушур" върху селскостопанския добив.

В допълнение към това идват и доходите от пътни такси и контрола над пътища и гранични пунктове. Неслучайно и офанзивата на талибаните, започнала през май, първо бе насочена към граничните области със съседните Иран, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан и Пакистан.

Само през миналата година през граничните пунктове с Иран са преминали стоки на стойност близо 2 милиарда долара. Това е сумата на легалния внос и износ, а приходите от нелегален трафик вероятно са в пъти повече.

Властта над граничните пунктове позволява на талибаните да получават не само митнически такси, но и да регулират трафика на наркотици.

Приходите от трафик и производство на опиум, хероин и синтетика реално представлява едно от основните пера в бюджета на талибаните. Според годишния Доклад на ООН за наркотиците през 2020 г. в зоните под контрол на талибаните се произвежда над 80% от опиума в световен мащаб, а организацията сама по себе си прибира по 10% данък от всеки по цялата линия - от тези, които отглеждат опиумен мак до производителите и разпространителите на наркотика.

Другият основен източник на приходи без съмнение е експлоатацията на природни ресурси, които включват огромни залежи на метали като литий, мед и желязо. В този смисъл данни на НАТО показват, че талибаните успяват да си докарат над 460 милиона долара годишно от залежи на ценни метали и минерали.

Все пак те поемат контрол над една икономика в трагично състояние.

В продължение на години Афганистан разчита на международна помощ, за своя бюджет, който на 75% е формиран именно по този начин.

През тази седмица Международния фонд ще задържи транш от 650 милиона долара, които бяха предвидени за правителството на президента Ашраф Гани. От друга страна САЩ замрази достъпа на талибаните до 7 милиарда долара от афганистанския държавен резерв (който е общо 9 милиарда), намиращи се в американската Централна банка.

При тези условия ще се наложи талибаните да проявят известна гъвкавост, за да могат да ограничат икономическата уязвимост на страната и да избегнат финансов колапс.

Ще трябва да покажат прагматизъм и да се примирят с компромиси за някои от своите радикални възгледи, за да си осигурят международна легитимност, както и сътрудничество на местните и регионални племенно-общностни лидери, които отказаха да вдигнат оръжие срещу тях.

В този контекст и с изтеглянето на американците от страната, реално Афганистан отваря поле за намесата на външни фактори като Русия, Китай, Иран и Пакистан, които вече имат интерес към страната, водени от своите притеснения за сигурността и от икономически интереси.

Пекин вече заяви, че е готов да има приятелски отношения с режима на талибаните особено с оглед разработването на огромната медна мина Мес Айнак край Кабул в проект на стойност над 3 милиарда долара. Москва пък каза, че оценява изказванията на ислямистите след завземането на Кабул като "позитивен сигнал". В Пакистан и Иран пък традиционно имат добри отношения с тях, което означава, че талибаните може би няма да се окажат особено изолирани в международен план.

При всички положения обаче следват тежки месеци за Афганистан.

През 2020 г. почти 50% от населението живее под прага на бедността, като този процент вероятно ще се увеличи с идването на власт на талибаните и текущата нестабилност, която вероятно ще провокира и бежанска криза.

Досега те бяха бунтовници и опозиция, но вече са управление, което ще трябва да търси решения за належащи проблеми на национално ниво и да балансира внимателно между своята фундаменталистка идеология и компромисите, които ще трябва да прави, за да се задържи на власт.

Защото макар да влязоха без бой в Кабул, многото им врагове са все още въоръжени. И ще чакат по-добри дни.

Най-четените