Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Росен Тошев за тънкостите на мобилната фотография и предизвикателствата в Huawei Next-Image Awards 2020

"В голяма степен всички шедьоври в изкуството са нарушение на правилата, но винаги въздействащи", казва фотографът и преподавател в Националната художествена академия Росен Тошев (на снимката). Снимка: Росен Тошев
"В голяма степен всички шедьоври в изкуството са нарушение на правилата, но винаги въздействащи", казва фотографът и преподавател в Националната художествена академия Росен Тошев (на снимката).

В разгара на конкурса Huawei Next-Image 2020 за търсенето на най-добрата мобилна фотография и видеография, предлагаме една среща с Росен Тошев - утвърден художник, фотограф и старши преподавател в Националната художествена академия. Беше сред ръководителите и на онлайн уъркшоп по фотография, организиран от Huawei България и НХА.

С негова помощ можем да разберем малко повече за изкуството във фотографията и за фотографията като изкуство. Неговите съвети за ефектен кадър ще бъдат от полза на всеки участник и любител на мобилна фотография.

С конкурса, в който и вие може да участвате (как - ще разберете тук), както и с изкуството в камерата ще ви запознаем в следващите редове:

Представете се с няколко думи.

Художник, който активно се занимава с фотография, като фотографията е в определена насока - по-художествена и концептуална. Тя предполага един по-особен поглед върху сюжета и неговата разработка. Рядко снимам рекламна фотография. Често използвам визията ѝ за реализация на собствени проекти, които имат концептуална насоченост. В живописта използвам активно фотографията като форма на фотореализъм, а понякога има и комбинация - изпринтена фотография върху платно и след това продължаваме с живопис. Търсенията ми са насочени в аспект с многопластовост, избягвам директното възприемане, предпочитам насочване мисълта на зрителя в дадена посока. Стремя се да го превърна в участник в творческия процес. Негова е задачата да открие отговорите, идеите и философиите. В това търсене му позволявам да открие себе си.

Снимка: Росен Тошев

Тоест една творба трябва да предлага нещо повече от красота, а и смисъл?

Точно така, да търси и да открие нещо за себе си. Когато погледнем едно произведение на изкуството, то не е директно. Може да гледате пейзаж, но в него има елементи, които добавят стойност. Можем да открием други истории. Както ние се изразяваме в нашата среда - изкуството е многопластово и именно там попадаме на поне няколко различни прочита.

Как се зароди любовта към този вид изкуство?

Той е по-скоро резултат от една еволюция. Аз активно се занимавам с фотография от десетина години, преди това се занимавах с живопис. В един момент се появява нова посока, чрез идеи и информации от случващото се наоколо. В моята работа има социално и културно отражение от нашето ежедневие. И лично за мен е нормално да се отразяват в един творчески акт. Липсва точно определена времева точка, това е въпрос на моментно състояние, което се усеща като интересната посока, а какъв ще е крайният резултат, това не можем да знаем от началото.

Снимка: Направена с Huawei P40 Pro на уъркшопа, воден от Тошев

Това означава ли, че вдъхновението може да дойде във всеки един момент при твореца?

По-принцип да. Творческият процес е в голяма степен индивидуален и зависи от редица фактори. При всеки автор е различен и реакцията в дадена ситуация е също различна и индивидуална. При мен специално вдъхновението е нещо много относително, тъй като е постоянно присъстващо. Аз лично не чакам да ме озари, при мен винаги има какво да се направи, идеите за реализиране винаги са наоколо.

Как разглеждате налагащите се дигитални технологии - в помощ ли са, или в ущърб на изкуството?

За мен лично неминуемо помагат. Дори един поглед в историята на изкуство доказва, че всяка нова технология просто обогатява съществуващото до момента и предлага нова форма на изказ. Като откритието на маслените бои - преди това са били само темперни. По този начин можем да поставим и много други чисто технически новости, които променят и художествения израз. Същото е било с появата на фотографията в началото на XIX век. В днешно време дигиталните технологии също разширяват възможностите за израз и дори да ги използвате в чисто специфичен вид или в комбинация с други класически, разполагате с една нова форма за боравене. За мен лично са благодатни, като аз на практика се занимавам с фотография благодарение на дигиталните фотоапарати. Класическите процеси не са интересни на всеки. За мен лично е важна философията и идеята, която би могла да се реализира бързо и по начин, който позволява точното представяне. При класическите самият процес е значително по-бавен и не трябва да забравяме, че физически можем да видим ограничения и на самата лента. Дигиталната фотография ме прави по-свободен.

Можем ли да кажем, че вече всеки човек може да създаде кадър, който да се смята за изкуство, използвайки своя мобилен телефон?

Чисто принципно е възможно. Въпросът е, че създаването на изкуство и кадър, който е изкуство, не е само въпрос на технология и знание за боравене с един уред. Тук вече идва нуждата от определени информационни и културни наслагвания, те трябва да се забелязват в този кадър. С други думи, една добра снимка не е задължително изкуство.

Снимка: Росен Тошев

След като говорим за умения в мобилната фотография, може ли да споделите няколко съвета за участниците, които ще се впуснат в приключението Huawei Next-Image Awards 2020?

Един от основните съвети, който бих дал аз, е да експериментират. Телефоните вече предполагат такива възможности и имат потенциала да бъдат реализирани в експерименти. Дали това ще бъде с композицията, светлината, с положението на модела, състоянието му или ако снимате пейзаж - с атмосферата, няма значение. Не трябва да забравяме и разширените възможности за пост обработка и допълнителни алгоритми, но също така препоръчвам да се възползват и от възможности като наситеност на цветовете, контраст, колко да фокусират или дефокусират. Тези изразни средства са важни най-вече за крайния резултат и визията на това, което се опитват да постигнат. Друга препоръка, за която бих следил във всяка една фотография, е забавлението. Смятам, че участниците трябва да се забавляват, без да влагат някакви сериозни намерения и понякога сериозността и значителността на целия труд идва впоследствие.

Национална художествена академия (НХА) е партньор на Huawei България за локалните награди в конкурса, като академията ще бъде представена в локалното жури от гл. ас. д-р Иван Кюранов. В коя категория ще бъдете най-стриктни?

По-принцип възнамерявамe да бъдем във всички. Човек, бидейки жури, би трябвало да има достатъчно критичен поглед във всяка категория. За мен лично най-интересните категории ще са свързани с портрета и емоцията, но това не значи, че в другите не може да бъде пресъздадена една философия или идея. С един натюрморт или един пейзаж може да се изразява много, включително и емоции. По този начин нямаме ограничение, откриваме една свобода на изразност. Всеки, който прави снимката, трябва да види нещо интересно и да го предаде на другите със същата емоция.

Следователно можем да кажем, че фотографията не е просто един кадър, а само финален резултат на една история?

Именно, можем да го кажем. Не трябва да забравяме обаче, че във фотографията има различни насоки. Някои разчитат на моментната емоция. Трябва да знаем, че улавяйки една такава или едно моментно състояние на средата около нас, ние запечатваме целия път, който е довел до това състояние. Не бих казал, че фотографията е нещо моментно, привидно може да бъде такава, но зад нея се крие един много дълъг период от време. Ако заснемем един исторически обект, ние пресъздаваме неговият образ днес. До него обаче се стига след един доста сериозен и дълъг период от време за неговото оформяне. Ние регистрираме едно моментно състояние от вечността, без тя да се губи.

Подозираме, че много участници ще търсят най-различни похвати за своето себеизразяване. Бихте ли споделили малко повече за правилото на третините, както и за златното сечение?

Те са инструмент към композирането на важния обект в кадъра и съществуват много преди фотографията. Те са принцип на изобразяване днес, но можем да ги открием в миналото европейско и световно изкуство. Правилото на третините може да се смята като резултат от няколко доктрини. Един поглед към изкуството на Древна Гърция ще ни покаже, че особен и търсен идеал за красота е симетрията. Там почти всички лица, когато не става въпрос за портрети, са симетрични. Малко след това, по времето на Ренесанса, идва и това правило, което носи динамика на композицията в картината. Тогава се установява, че симетрията убива динамиката и трябва да се избягва. С развитието на математиката, златното сечение се базира на числата на Фибоначи, се правят проучвания, които показват къде би било удачно да бъде поместен нашия главен образ. Макар и да нарушаваме симетрията, правим това, докато сме в хармония с природата и с определени философски виждания.

Това обаче се отнася за културата на Европа. В Китай и Япония можем да видим други работещи принципи. Там е важно не къде са обектите, а къде е празното пространство, тоест наблюдаваме една друга философия на разчитане на тази образност. За улеснение, когато се прилагат тези принципи, ако говорим за портрет, персонажът би бил по-интересен, ако е позициониран в определен кадър. Аз лично разглеждам това като чиста условност. Понякога един кадър може да бъде много по-успешен, ако моделът е в средата на изображението. Нарушението на правилата по определен начин не променя значимостта на творбата. Няма да следим дали тези правила са изпълнени, погледът ни като жури ще бъде насочен към въздействието.

Снимка: Росен Тошев

В последно време наблюдаваме как всеки производител се стреми да създаде мобилен телефон с по-добро качество за нощна фотография. Какви съвети бихте дали на хората, които ще се насочат в тази категория?

Да, това е една интересна категория, от която очакваме вълнуваща визия като краен резултат. Технологиите все по-често повишават светлочувствителността на самия сензор. Единственият ми съвет, независимо от възможностите на вашия телефон, особено за кадър с ниска скорост, каквито са нощните, е да се прави с помощта на статив. Първо имате по-свободни ръце, с които да оперирате, а не трябва да забравяме, че дори дишането може да се отрази върху качеството на заснемане.

Трудно ли е за един творец да се превърне в критик, при това в точно такъв конкурс?

Предполагам, че това зависи от характера на самия човек, но според мен не е. Очаквам да видя малко по-стандартни идеи. Това обаче в никакъв случай не ни притеснява. Конкурсът ще ни информира и обогати като виждане, особено след като неговият формат е международен. Тогава ще можем да забележим какво вълнува нас и хората в чужбина. Важното е всеки кадър да ни развълнува и да носи своя заряд по убедителен начин.

Говорейки за стандартни идеи, къде точно се позиционира селфито и можем ли изобщо да го наричаме изкуство?

Този термин - "селфи" - е широкоразпространен в последните години. В исторически план всеки автопортрет на художник е вид селфи, постигнат с други средства. Въпросът не е в самото селфи, а в разбирането му. Наложи се някакъв шаблон, който не е достатъчно изразяващ възможностите на автопортрета като художествено произведение. Той е по-скоро регистрация, че сме на определено място, в определена ситуация. Чисто визуално всички са много уеднаквени. Нямам нищо против селфито като изразно средство, нека обаче подходим по-творчески. Нека не приличаме на селфито на още един милион селфисти. Нека предадем нещо ново, има възможности и всяка категория може да го предложи. Важно е да се стремим да избегнем стандартното.

Снимка: Направена с Huawei P40 Pro на уъркшопа, воден от Тошев

Какъв е пътят за достигането на необходимия оригинален кадър, както за конкурса, така и за самия творец?

Това е малко по-сложно като рецепта, ако съществува такава, няма да бъде оригинална и индивидуална. Има едно правило, което гласи, че започнете ли да се занимавате с фотография, забравете за първите десетина хиляди кадъра. След това може да постигнете нещо. Това е един от начините - усърдна работа и експеримент. Експериментирайки с всичко, с което разполагате, можете да откриете именно оригиналното, което би ви отличило от останалите.

Какво промени мобилната фотография и как се отрази на професионалната?

Една съществена промяна е, че във всеки един момент разполагате с устройство, което да регистрира фотографски дадена ситуация или дадена идея. В зависимост от него се определя и самото качество. Можем да ги разглеждаме като преимущество, защото не е необходима всичката техника, за да създадете нещо интересно. От друга страна има достатъчно възможности и качеството на изображението е приемливо. Разбира се, не можем да заменим професионалната техника с телефонна, но това не значи, че в тази фотография няма достатъчно потенциал за развитие, по тази причина виждаме и отделни категории за мобилна фотография, а от скоро забелязваме, че присъства и кино категория за заснемане изцяло с мобилен телефон. Не са малко аксесоарите, с които да се подобри значително качеството. Професионалната техника обикновено се използва за по-сериозни проекти, но дори това е относително. Понякога и един телефон е достатъчен за реализиране на идеята. Важното е самият автор да знае какво намерение има спрямо нея.

Какви положителни черти забелязахте в новия P40 Pro на Huawei?

Признавам си, че не използвам често телефон за фотографски нужди. Това, което ми направи впечатление в P40 Pro, е бързината на процесора, справя се добре и при обработването на снимките, както и при самото правене. Реагира моментално, а това наистина е важно. Добавени са определени функции в режимите на снимане като "избор на бленда", ръчният режим дава сериозен контрол и на други заложени възможности за пост обработка на заснет кадър.

Снимка: Направена с Huawei P40 Pro на уъркшопа, воден от Тошев

Бихте ли споделили фотографи, които са повлияли на вас, както и онези, които биха били добър пример във фотографския свят?

Харесвам по-провокативните фотографи, които не са толкова често срещани. Разбираемо е, че не са за широка публика. В началото на фотографията и използването ѝ сред художниците има интересни примери. Препоръчвам движението на прерафаелитите. Те се зараждат в Англия някъде в средата на XIX век, когато фотографията навлиза и вече е оценена. При тях художници и живописци рисуват едни и същи сюжети, които често са правени по фотографии и обратното - фотографии се правят по живописни картини. Това е добра провокация. Бих препоръчал Едгар Дега - френски импресионист с много интересни фотографии. Ман Рей е емблема за сюрреализма и дадаизма. В по-късни времена бих добавил Джон Уиткин - наистина много тежък творец за своята аудитория. И от по-късните можем да обърнем внимание на Салгадо, неговите проекти са със социална насоченост. В общи линии информацията е вече лесно достъпна и човек може да намери това, което го вълнува и да се поучи от тези свои образци, които намира за удачни. По този начин в известен период от развитието си да ги имитира и след това да намери своя подход.

В изкуството често се казва, че творците крадат едни от други. Без да се фокусираме на комерсиалната част и след като установихме, че трябват поне 10 000 кадъра, за да се добие някакъв смисъл, след колко направени кадъра или разгледани творби можем да кажем, че вече се наблюдава началото на творческия път?

Тук процесът пак е индивидуален, тъй като някои автори предпочитат да имат много информация, преди да започнат. Други се съсредоточават върху собствените си виждания и гледат да реализират максимално своята идея, без да държат сметка за случилото се преди това. По този начин имате една неподправена оригиналност. Тя не е базирана на това непременно да създадете нещо, което ще не е направено. Като задача може да е интересна, но и много трудна постижима, защото освен, че създавате нещо уникално, то трябва да бъде и достатъчно силно, в противен случай остава само различно. Няма как да достигнем до рецепта, която е валидна за всички, преглеждането на значимо творчество във всички положения е полезно, дори и само във формиране на културния ви поглед върху изкуството. Макар и малко да изоставаме в това отношение, добре е човек сам да поправи тези пропуски.

Снимка: Направена с Huawei P40 Pro от Росен Тошев

Една често срещана сентенция в света на изкуството е, че истинският творец се оценява едва след края на неговия житейски път. Днес можем да забележим как всичко около нас се движи на високи обороти. Какво предимство има модерният творец и фотограф, след като може да създава значително бързо своето изкуство, отколкото преди?

Условието със задължителното физическо приключване на житейския път и оценката, не е общовалидно. То е по-скоро в редките случаи. Поглеждайки пак историята на изобразителното изкуство и Рафаел, Микеланджело и Леонардо са били оценени приживе, същото важи и за Тициан, Тинторето, за Рубенс и Рембранд. Винсент ван Гог е от малкото изключения, които общо взето проявяват някаква революционност. Същото е и в съвременното изкуство, имаме интересни автори, които са оценени в исторически и финансов план. Можем да погледнем Деймиън Хърст, Герхард Рихтер или Джеф Кунс. Това са все съвременни автори, които продават на значително високо финансово равнище. Въпросът е дали бързо можем да успеем да се реализираме като значими автори? Мисля, че това е 50/50. От една страна имаме своите творчески възможности, от другата страна е публиката, която може да ни забележи. Представете си, че вие сте изключително добър фотограф, правите уникални неща, но всички те стоят във вашия компютър.

Можем ли да кажем, че конкурси като Huawei Next-Image Awards 2020 са едно добро стъпало за откриването на заложби в професионалната и творческата фотография?

Всеки конкурс има тази възможност да спомогне за вашето развитие, като ви стимулира да работите повече и по интересен начин за публиката и за журито. Всеки конкурс има и една малко отрицателна страна. Той се определя от виждането на ограничен брой хора, които са така нареченото жури. Във всеки конкурс журито има едни свои виждания и параметри и моята идея е, че дори да не спечелите награда, това не значи, че вашата фотография не е значителна. Един конкурс може да не я отличи, но друг да я отличи. Според мен формите в съвременното изкуство, базирани на журиране, са съвкупност от положителни и не толкова положителни качества.

За мен лично има една по-важна форма - тази на участието. Самото участие трябва да се смята за награда.

Уточнихме, че няма точна формула за перфектен кадър. Разбираме, че това е динамична и постоянно променяща се форма на изкуство. Какво ще е необходимо на всички участници в Huawei Next-Image Awards 2020, за да ви впечатлят като жури?

Лично за мен, като това важи за всяка форма на изкуство, не само за фотографията, е въздействието. Един кадър трябва да поражда максимално много емоции в аудиторията. Не говорим за една блестяща хрумка, не търсим правилната композиция и дори дали е фокусиран или не. Въпросът тук е, че търсим този ефект. Дали ще бъде игра със светлина, емоция или със самия изобразен модел, предложеното изкуство трябва да има влияние върху своята аудитория. Не можем да кажем, че трябва да бъде непременно красиво или поднесено по определен начин с определено съдържание.

В голяма степен всички шедьоври в изкуството са нарушение на правилата, но винаги въздействащи.

Най-четените