Малко съвременни писатели не се нуждаят от странична реклама и вдигане на шум около последната им книга и Юнас Юнасон е един от тях.
Още с първият си роман - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна", шведът си създаде стил, който следва с всяка следващата творба - динамичност на сюжета и обилни порции сарказъм, сервирани от герои с разнообразен етнически произход.
Едва ли човек, чел Юнас Юнасон и преди, ще се изненада от факта, че в последния си роман "Сладко отмъщение - АД" писателят следва същата формула. Очаквано книгата е забавна, динамична и напълно неочаквана развръзка на събитията.
Действието се задвижва от Хюго Хамлин - звезда в света на рекламата, който използва всичките си знания и умения на рекламист за своя малък частен бизнес - да отмъщава за дребни битови обиди и коварни номера, използвайки въображението си.
Дните на Хюго не си приличат един с друг, а клиентите има достатъчно. Само един преглед на Facebook доказва, че светът е изпълнен с озлобени и обидени хора, нетърпеливи да си отмъстят.
Най-силно впечатление обаче му правят Йени и Кевин. Йени е бившата съпруга на търговеца на произведения на изкуството Виктор Алдерхайм, който я измамил и откраднал цялото ѝ наследство. Кевин също е пострадал от Виктор. Той е незаконен син на Алдерхайм от чернокожа проститутка, починала от СПИН.
Преди смъртта си майката на Кевин моли Виктор да се погрижи за момчето, но вместо това той тръгва с него към кенийската савана и го оставя с надеждата да бъде изяден от лъвовете. Но Кевин оцелява, спасен от лечителя Оле Мбатиан, и се връща в Стокхолм, за да търси отмъщение.
Темите са Африка и изкуството са основни за романа, и разбира се, за писателското творчество на Юнасон, който ги представя чрез хиперболи и сатири, за да сподели важни истини за историята на Черния континент и пътят на модерното изкуство в Европа.
Тези елементи от разказа са смешни, но в същото време, като се замислите, няма нищо смешно в тях. Юнасон отново използва изобретателността си, за да напълни по правило сериозни истории с хумор и някак между другото да говори за политиката, историята на изкуството и традициите в Африка.
Подобно на "Неграмотното момиче, което можеше да смята", и в "Сладко отмъщение - АД", сюжетът на романа е разделен на няколко линии, които в един момент се пресичат. Само плодородният ум на Юнас Юнасон може да свърже художници, любители на изкуството, фашисти, измамници и африкански лечители в каша от абсурди.
Книгата е еквивалент на класическия френски фарс - комедия от грешки от началото до края, и колкото и да е безумно, читателят е принуден да се движи по течението и да приеме, че благоразумието няма място в шведското творчество.
Героите са обрисувани карикатурно и незадълбочено - още един инструмент от френския фарс, с който Юнасон знае как да си служи, за да предизвиква усмивки по лицата ни. Целта на съществуването им е да функционират като отделни проблеми, които се появяват в история и създават хаос, който, от своя страна създава пародия и забава.
Това нямаше да се случи, ако на персонажите им беше даден достоверен психологически портрет. Юносон няма амбициите да описва човешката душевност и затова образите от книгата му са еднопланови, с една цел в живота и сякаш с изключено периферно зрение за случващото се около тях.
Така например Виктор е зъл до мозъка на костите си без никаква следа от състрадание и мекота в характера му. Кевин е наивен до добродушие, а обсебените от изкуството Йени и Ирма не виждат друго освен художници и картини.
Хуморът при изграждането на образите им и поставянето им в ситуации, в които качествата им изглеждат неадекватни, е силата на Юнасон.
Писателят има усет за абсурдността, така че независимо какво събитие му предоставите, той ще го обърне откъм смешната му перспектива.
В същото време, не може да се каже, че частта, в която говори за рекламата, не е автентична. Хората рядко си дават сметка колко е могъща силата на внушението и как рекламата в разнообразните ѝ и понякога неочаквани формати, може да определя нашите решения, избори и като цяло - начинът ни на живот.
"Сладко отмъщение - АД" е едновременно забавна, честна и донякъде позната история, защото малко или много всички европейци сме свикнали с недоразуменията, като сме се научили да съжителстваме мирно с тях и да им се смеем.
А смехът, особено в тези времена, е безценен.
