Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ана Уинтор и мътното минало на главния редактор на Vogue

Първата биогрфия на Уинтур вече е на българския пазар Снимка: Getty Images
Първата биогрфия на Уинтур вече е на българския пазар

Тя е сурова, тя е критична, трудно е да се угоди на вкуса ѝ, носи прическа "късо боб каре" и чифт черни очила. Дори и да не следите модата отблизо със сигурност ще разпознаете името и образа ѝ.

Тя е Ана Уинтор, главният редактор на американския Vogue и човекът, който решава чия кариера ще просперира и коя ще бъде прекършена на арената в модния свят.

За нейната мистериозна осанка и скептично показващ се поглед от години се носят клюки. Някои казват, че "ледената кралица на модната индустрия" е дълбоко нещастна напук на професионалните си успехи, а други - че е толкова безразлична към всичко, различно от дрехите, че е напълно доволна от развоя на живота си.

Ана Уинтор вече разполага с една художествена версия на себе си, създадена от писателката Лорън Уайзбъргър за книгата и филма "Дяволът носи Прада", но макар и главната героиня Миранда Пристли силно да напомня за нея, цялата история си остава предимно фикция.

Каква е наистина Ана Уинтор и как се е превърнала в човека, който диктува модата на световната сцената останаха въпроси без отговор. Поне досега.

За да хвърли светлина върху характера на модния редактор, познат със склонността си да сече глави, писателят Джери Опенхаймер, автор на биографиите на Марта Стюарт и Джери Зайнфелд, създава реалистичен портрет на Уинтор в първата ѝ биография "Ана Уинтор. Живот на първия ред" (изд. "Кръг").

Снимка: изд."Кръг"

Книгата провокира да си представите Ана като тинейджърка - висока, слаба и красива, обсебена от дрехите и също толкова студена в младостта си, колкото и в началото на 70-те си години, когато седи на трона в списание Vogue и доминира с мнението си в света на модата.

Тогава, както и сега, Ана има малко приятели, а постоянна връзка през ученическите си години поддържа само с едно момиче - Вивиан Ласки, основен източник на Опенхаймер за събитията от живота на редакторката, преди да стане популярна.

И Вивиан като Ана е полуамериканка, бащите им са журналисти и учат в една от най-престижните гимназии в Лондон, но въпреки общите черти между двете момичета има дистанция, създавана основно от язвителните коментари на младата Уинтур по отношение на теглото на най-добрата ѝ приятелка.

Да, и на 16 години Ана е била безкомпромисна към външния вид на хората около себе си и не се стеснявала да демонстрира вродения си вкус към елегантност и парите на родителите си, дори пред най-близката си съученичка.

Не пропускала и случай да ѝ се присмее, подарявайки ѝ по-тесни дрехи и наблюдавайки как Вивиан не може да се побере в тях.

Истории като тази в книгата на Опенхаймер са много, коя от коя по-злобни. Те показват Ана Уинтор като груба, властна, манипулативна, рязка и много амбициозна жена. Тя отказва да си сътрудничи с колегите и цял живот я преследва неприязън към жените, с които работи.

От първата страница до финала на книгата Опенхаймер остава впечатлението, че не е успял да убеди повечето от роднините и познатите на Ана да говорят с него за съставянето на биографията ѝ, защото в историите за живота ѝ има силен превес на разказите от хора, които са останали разочаровани от нея.

Пъзелът с характера на Уинтор се реди от тесен кръг познати, които модният гуру е обиждала, игнорирала и тъпчела по пътя си нагоре. Липсват спомени на семейството ѝ, на хора, които я обичат и биха я представили в различна светлина от тази на безмилостната кариеристка.

Този пропуск на Опенхаймер създава и сериозни съмнения за пълнотата на образа на Ана Уинтор. Не че споделените истории не са автентични, но са толкова еднотипни, че в един момент книгата става напълно предсказуема. Ясно е, че Ана е доминантна, праволинейна, неотстъпчива и целеустремена. До голяма степен покриваща персонажа от "Дяволът носи Прада".

Писателят върви по линията на романа от Лорън Уайзбъргър и по отношение на стила. Създава чиклит, в който си взаимодействат малко биография, малко лични впечатления и доза пикантни клюки от кухнята на модния свят.

Четивото е увлекателно и ненатоварващо, особено за жени, които са любопитни да надникнат зад завесите на модните ревюта и да научат нещо за живота на доайена на модната сцена.

Снимка: изд. Кръг

Самата Ана избягва да говори за личните си преживявания и не дава интервюта, освен ако не е по работа. Дори в двата документални филма за списание Vogue - "Септемврийският брой" и "Първият понеделник на май" виждаме Уинтор в ролята, която ѝ е най-удобна - на човека, който дърпа конците от висотата на положението си.

Така че всяка история встрани от нейната кариера определено е интересна и си заслужава да се прочете.

Дали обаче Джери Опенхаймер успява да създаде цялостна биография на модния корифей с "Ана Уинтор. Живот на първия ред"? По-скоро не.

Но дава сериозен материал, над който неговите читатели да се замислят - как и в типично женска сфера се успява с мъжки качества и как понякога малко мистерия, прямота и саркастичност ти създават име, което никой никога да не забрави.

Най-четените