Новината за смъртта на пешеходка в САЩ, ударена от самоуправляваща се кола на Uber, е поредният пример, че епохата на автономните автомобили вече е тук. Проблемът е дали светът е подготвен за нея.
Десетилетията разработки в сензорните технологии, дигиталната картография, навигацията и методите за контрол вече дадоха своя резултат. Автономните превозни средства са по пътищата, дори само като тестови модели.
Независимо дали самоуправлението е частично или пълно, тази технология поставя въпроса за отговорността в случаи на тежки произшествия.
Кой носи вината, когато се случи инцидент с автономна кола?
В конвенциалните случаи отговорът е ясен: шофьорът носи отговорност, защото държи контрола върху возилото. А когато автомобилът няма волан?
За частично-автономните коли, които все пак предполагат човешки контрол, определянето на отговорността зависи от обстоятелстата, които са довели до сблъсъка. Най-вече - дали действията преди удара са зависили от решенията на шофьора или от алгоритъма на автомобила.
При колите с пълна автономия, вината може да бъде потърсена в няколко страни: включително производителя, сервизния център и собственика на колата.
Производителите носят отговорност в случай на дефект в дизайна на колата; създателят на софтуера е отговорен при бъгове в системата й; сервизът носи отговорност при неправилно техническо обслужване.
От друга страна, наказателно преследване може да се образува срещу собственика дори само ако е пропуснал да инсталира софтуерен ъпдейт на колата си, който е бил от съществено значение за сигурността.
Вината може да бъде търсена в автопроизводителя, ако се установи, че фаталната грешка на автомобила му е можела да бъде предотвратена, ако колата се управляваше от човек.
В тази сложна мрежа от потенциално отговорни страни, установяването на обстоятелствата около катастрофата е от първостепенно значение.
Как обаче може да се гарантира обективността на разследването?
Автономните коли са платформи, които събират огромно количество информация през сензорите за наблюдение, засичане и измерване на средата. Навигационните сензори определят маршрута, сензорите за ситуационна бдителност засичат препятствията по пътя, следват маркировката, разчитат пътните знаци и светофарите. Отделни монитори за измерване на производителността следят нивото на критично важни елементи за движението на автомобила като обем на горивото или налягане в гумите.
Най-лесното решение е да приемем, че данните от сензорите на колата са достатъчни за определянето на отговорността при катастрофа. Всички данни от сензорите би трябвало да могат да се достъпят и да се използват за възстановка на инцидента.
Реалността обаче е доста по-сложна.
Голямото преидзвикателство в тази екосистема е, че някои от потенциално виновните страни имат диспропорционално голям контрол върху данните от сензорите.
Съществува риск някоя от тези страни да подмени информацията, за да избегне съдебно преследване. Хакването може да стане с безжичните или USB-интерфейси, който сегашните автономни коли поддържат.
За да се избегне този сценарий, не само данните от сензорите, но и всяка интеракция с автомобила трябва да бъде защитена от каквато и да е възможност за злонамерена намеса.
Едно от възможните решения е блокчейн-технологията, която да регулира възможността на съответните страни да записват или да променят информацията от сензорите.
За целта страни се разделят na две групи, които получават достъп до два отделни дяла - оперативен и надзорен.
В оперативната група се включват системите на автономните коли, производителите, доставчиците на софтуер и сервизните центрове. Този дял записва архив с всички релевантни данни от сензорите, регистрирани малко преди и малко след инцидент, като ги споделя със съответните страни.
Блокчейн-технологията дава гаранции, че данните от сензорите и записа на интеракциите в архива не може да се промени, без да остане следа. Това дава възможност за достоверно проследяване както на обстоятелствата при катастрофата, така и на комуникацията между системата на автомобила и външните устройства.
Втората група включва службите за пътна безопасност, правоохранителните органи и застрахователят. Тази група има право да взема решения за вината на база на информацията от оперативната група.
Индивидуалните собственици на автомобила ще бъдат анонимни за членовете на оперативната група. Само втората група ще има достъп до самоличността на собственика, когато дойде време за окончателното решение за виновността.
Блокчейн има роля в гарантирането на сигурността на данните от сензори много преди появата самоуправляващите се автомобили.
Данните, съхранени в блокчейн в "умни" домове, се използват като доказателства при определяне на застрахователни премии в случай на грабежи или пожари.
Блокчейн може да съхранява сензорни данни по веригата на доставяне на определени продукти, така че потребителите да могат да следят произхода и състоянието им.
Технологията все още е процес на разработка, но експоненциалният ръст на IoT и въвеждането на сензорите във всекидневния живот на хората води до събирането на огромни обеми информация, която може да бъде използвана по немислими досега начини.
Колкото повече автономни коли стигнат до пътищата, толкова по-сериозна ще стане необходимостта от сигурност на доказателствата при търсене на отговорност за тежки инциденти.
