В двора на железопътния завод в Твер, на север от Москва, се търкалят всякакви ръждясали останки. И сред тях се издига величествена, макар и също толкова ръждясала крайно любопитна находка - локомотив с монтирани самолетни двигатели на "челото" си.
Този Франкенщайн от ламарини е опитът на Съветския съюз за влак с турбореактивни двигатели.
Разработката на СВЛ22, както е официалната му номенклатура в СССР, започва през 60-те години, паралелно с опитите на САЩ да създаде подобен влак.
За основа е използван локомотивът ЕР22, който е опростен като дизайн, направен е по-аеродинамичен и отгоре са монтирани два двигателя от самолет Як-40.
Soviet turbojet train (High-speed Laboratory Railcar - SVL), developed in the USSR in 1970 using jet engines mounted on a modified railcar. pic.twitter.com/97WqGssaAy
— LeoDaVinciWave (@LeoDaVinciWave) May 28, 2026
Както много други подобни съветски изобретения, и това е с цел западният враг да бъде надцакан.
По онова време Студената война вече не е въпрос само на оръжия и космически достижения. Москва и Вашингтон се състезават във всичко, а в Америка локомотив с реактивни двигатели е на прага на пускането му по релси.
Затова с много бързане и пришпорване още през 1970 г. СВЛ22 е на релси и започва изпитания. Свидетелство е публикация във вестник "Правда", красноречиво озаглавена "Да летим по релсите".
В статията пише, че реактивният локомотив вдига 260 км/час, като целта е да вдига до 300.
Постижението е впечатляващо, предвид че локомотивът тежи почти 55 тона, от които 7,5 тона са горивото, с което е зареден. За 10-15 секунди машината ускорява от 0 до 50 км/час и успехът кара инженери и машинисти в Твер да създадат общо петнадесет прототипа на СВЛ22.
С тях се провеждат експерименти кои спирачки ще са най-ефикасни, за да не стават инциденти с футуристичния локомотив, както и кой дизайн ще е най-аеродинамичен.
This is an abandoned Soviet train powered by turbojet engines. Instead of using wheels, it moved like an airplane, with the jet engines pushing it forward. These trains were built for speed, with the engines inside the cars to carry both passengers and power the train. pic.twitter.com/NTBPZQ8hLK
— Slovenizem (@General_Maister) December 24, 2024
Постепенно специалистите осъзнават, че проектът е обречен на неуспех. Фактите, които вестник "Правда" не би споменал, са, че локомотивът гълта чудовищно количество гориво и че е опасно нестабилен, когато развие висока скорост.
Дори и евтиното съветско гориво не прави реактивния локомотив приемлив като цена за Москва.
Съветските железопътни линии от своя страна биха се превърнали в отсечки на смъртта, ако проектът беше оцелял.
Най-малката неравност по релсите би могла да означава катастрофа. А неравности не е като да няма - в ерата на Съветския съюз голяма част от релсовите трасета са укрепени само с чакъл, а не с чакъл и бетонни траверси.
Проектът за турбореактивния влак е окончателно изоставен през 1975 г.
Един от прототипите е разфасован и предната му част е изложена в Твер като скъп спомен. Други два са оставени на произвола на съдбата във вече споменатия двор.
През годините се лансират идеи да бъдат направени на бистро или на кафене, което така и не се реализира, макар че би било интересно.
Горе-долу по същото време САЩ също зарязват идеята за локомотиви с реактивни двигатели, като причините са сходни - прекомерен разход на гориво и нестабилно поведение на релсите.
