Митове и легенди.
Всичко около този проект се върти почти само около непотвърдени и потвърдени с половин уста твърдения. Едно е сигурно - през 1958 г. секретар от съветското посолство във Вашингтон вижда Ford Nucleon и веднага докладва до Москва.
Той прави всичко възможно до Хрушчов веднага да стигне вестта за автомобил, задвижван с ядрен реактор - концепция, каквато Ford Nucleon въплъщава.
Така е дадено началото по работата върху "Волга-Атом".
Проектът е топ секретен, а начело е назначен физикът Александър Камнев, който е натоварен с нелека задача - да вкара ядрен реактор в кола.
По онова време атомни реактори се вкарват в ледоразбивачи и подводници, но, разбираемо, автомобилът е с много по-малък капацитет и място. А и реакторите на ледоразбивачите не са подходящи за серийно производство.
За основа е избран ГАЗ-М20 или по-популярна като ГАЗ "Победа", само че се налагат модификации.
Предната част на автомобила е удължена, за да бъде монтиран в нея двигател. Според данните, които руският историк и писател Сергей Цветков успява да намери, атомният двигател тежи поне 500 килограма. Затова се налага отпред да има не две, а четири гуми - по две от всяка страна.
Това кара колата да изглежда изключително несъразмерна, а и най-вероятно спомага да е доста нестабилна на пътя.
Прототип на "Волга-Атом" обаче е готов през април 1964 г. и дори стига до изпитания в Северноморск, област Мурманск.
«Волга-атом» стала первым транспортным средством в Советском Союзе, которое оснащалось атомным силовым агрегатом. Мощность двигателя 320 л.с. Вес двигателя 500 кг. pic.twitter.com/EFDZvpzuVk
— akot55 (@volgog55) June 3, 2023
Само можем да спекулираме дали мястото е избрано, само защото е достатъчно отдалечено от важните градове на СССР и, ако стане авария с ядрения автомобил, няма да нанесе щети на нещо ценно.
Факт е, че Северноморск е доста далеч от завода на ГАЗ и от други автомобилни центрове на Съюза...
Митовете и легендите около "Волга-Атом" твърдят, че тя има 320 конски сили - колосална цифра за онзи период. Според повечето източници ядреният реактор използва изотопа уран-235 - единственото атомно гориво, което се среща на планетата ни в естествен вид, а и добре познато на СССР.
И добрите новини около атомния автомобил явно свършват дотук.
Колата и реакторът ѝ прегряват много бързо, а заради голямата тежест машината спира прекалено бавно.
Пробегът е приличните около 40 000 километра, след което се налага презареждане с ядрено гориво и подмяна на сериозен процент от частите в автомобила, сред които и задвижващият мотор.
А смяната на толкова много части е скъпа и особено трудоемка, покрай атомен реактор - дори опасна. Хрушчов обаче е крайно амбициран да има както ядрена подводница или ледоход, така и ядрена кола.
Според разказ, предаден от TechInsider.ru, още когато чува за Ford Nucleon, Никита Сергеевич е категоричен, че СССР трябва да има такъв автомобил. Той, твърди изданието, отсича "С ледохода ни се получи добре, а ако нямаме физици, намерете нови!".
При такова изречение никак не е чудно, че Камнев и екипът му работят до откат по ядрения автомобил.
Именно Хрушчов и по-точно отстраняването му обаче явно са причината работата по "Волга Атом" да спре.
Наследникът му - Леонид Брежнев - няма никакъв интерес точно към този проект и, както отново разказват легендите, го прекратява отведнъж.
Около "Волга-Атом" няма запазена никаква документация, която да опровергава или доказва митовете около колата. Тук обаче СССР не е сам в решението си - идеите за ядрени автомобили са изоставени и в Запада като скъпи, трудоемки и опасни.
А това положение малко или много е запазено и до днес.
