Стивън Джерард - капитанът на хората

В дома на Стивън Джерард има отделна стая, в която пази фланелките на съперниците след стотиците битки с Ливърпул и националния отбор на Англия.

Вероятно не се съмнявате, че колекцията му е впечатляваща, но сред пъстрото футболно море една емблема няма как да бъде открита.

За 17 години на "Анфийлд роуд" Джерард никога не размени екипа си с футболист на Манчестър Юнайтед.

Стиви Джи имаше много приятели в лагера на големия съперник, но казваше, че не може да приеме фланелките им не само заради собствените си убеждения, но и от уважение към феновете.

Това беше Джерард - капитан на отбора и лидер, който оставяше душата и сърцето си на терена всяка седмица, но и капитан на хората.

Привържениците на Ливърпул го боготворяха, а той им се отплащаше с вярност.

"Джерард, още 15 години, моля!", пишеше на транспарант на "Коп"-а, когато клубът реши да направи бенефис на Стивън през 2013-а.

Далеч беше още от отказването, но сметнаха, че трябва да бъде почетен за всичко това, което направи за Ливърпул. А то е впечатляващо.

Стиви не стигна до титлата на Англия, но спечели всичко останало. И най-важното - не изостави клуба в най-тъмните времена на среднячество.

Водеше го гордо и смело. Винаги на първа линия. Винаги готов за битка. Винаги готов за саможертва.

Единствено в средата на миналото десетилетие у него се прокраднаха леки колебания, но в крайна сметка отказа 20 милиона паунда от Челси на Жозе Моуриньо. Остана на "Анфийлд" и никога повече не се усъмни, че е взел правилното решение.

Футболният му път като играч приключи след кратка американска авантюра с екипа на ЛА Галакси и на 24 ноемиври удари часът, в който Стиви Джи каза "край".

Да се споменават постиженията му е безпредметно. Всички, които се интересуват от футбол, знаят безбройните му триумфи. Както и споменатия факт, че Джерард така и не успя да стане шампион на Англия.

Този пропуск обаче в никакъв случай не може да бъде определящ за кариерата му.

Едва ли и него вече го смущава толкова много. Опита каквото можа - с всяка клетка от тялото си, с ясното съзнание, че "Анфийлд" бленува тази титла, натиснал докрай педала на възможностите си...

Не успя. Но това не го сломи. Напротив. Направи го още по-силен и още по-голям победител.

А и историята му не свършва тук и сега. Влиянието му над Ливърпул и английския футбол ще продължи с десетилетия.

Защото дойде денят, в който каза "сбогом" на играта като футболист, но никога няма да дойде този, в който ще престане да бъде идол, лидер и капитан. Не само на Ливърпул и Англия. Капитан на хората!

Новините

Най-четените