Хайде да си снижим критериите

След днешния финал за Купата на България ще разберем и третия български отбор, който ще влезе в предварителните кръгове на Лига Европа наесен.

Вече обаче разбрахме нещо по-важно: кои евентуални съперници очакват Литекс, Берое и Левски/Черно море в тези срещи.

Още първият поглед показва, че за непоставените Черно море (ако победи днес) и Берое има поне 50% вероятност да се паднат с някой от ранга на Розенборг, Цървена звезда, Дебрецен и Уест Хем още в началото.

Тоест прословутото „съсредоточаване върху вътрешното първенство" може да се случи още преди отпускарският сезон да е започнал истински, или по-точно на 9 юли, когато са мачовете реванши от първия предварителен кръг.

За Литекс и евентуалния участник Левски, които ще са поставени, има някои далеч по-приемливи съперници. Но със сигурност не много по-приемливи от Диошдьор ВТК, Иртиш Павлодар и ФК Сараево.

Ако някой не помни тези имена или се затруднява да ги произнесе - това са последните отбори, отстранявали Левски и Литекс от евротурнирите.

Зимбру и Мура пък са последните, отстранявали ЦСКА. Подобни „страшилища" и тази година ще дебнат нашите от втори предварителен кръг.

Тенденцията е очевидна и никой не може да я отрече.

Нивото ни е такова, че трябва искрено да се радваме на всеки отстранен съперник в евротурнирите, независимо колко незначителен ни се струва и с каква крещяща липса на футболни традиции се отличава държавата му.

Трябва също да приемаме възторжено всеки гол на български отбор в Европа и да се отървем от всякакви сравнения с близкото и далечното минало, когато Левски и ЦСКА били стигали до еди-какъв си етап и отстранявали еди-кого си.

Няма какво толкова да подбираме и на кой отбор да се радваме. Несъмнено едни ще мразят Лудогорец и Литекс заради собствениците им, други ще мразят Левски, защото са от ЦСКА (или Черно море, защото са от Спартак?), трети ще мразят Берое, защото е държавен отбор.

Но нима отборите ни в сегашното си състояние могат да будят омраза? Та те са клетници, предизвикващи умиление и снизхождение.

Класиралите се за евротурнирите поне имат условия да развиват известна футболна дейност. Тимовете под тях, така наречената им конкуренция, мислят не как ще ритат топката, а как въобще да оцелеят на футболната карта.

На този фон остава въпросът дали да се надяваме на отслабения Лудогорец, напуснат от Безяк, Абало, Барт и най-вероятно Кайсара, отново да доведе Шампионската лига в България.

Ами на тях първо им трябва скоростна селекция.

И набелязване на нов треньор, ако според очакванията и според създалата се традиция в Разград, Георги Дерменджиев се окаже уволнен в началото на следващия сезон.

#1 Ван Бастен 31.05.2015 в 08:41:33

НЕ, няма да приемаме всеки отстранен съперник като дар и като нещо велико! Ще се срамуваме от формата си, защото ЛЕВСКИ и ЦСКА са синоним на сила! ПО ТРАДИЦИЯ там искат да играят най-добрите и след още един-два сезона ще се случи точно това! Българинът не е мишка и няма да се примири с посредствеността - аз няма да гледам националите и горепосочените отбори, докато не започнат да мачкат! Не искам достойни загуби и опълченска игра, искам ПОБЕДА! Няма да ни превърнете в нищожества , ние си знаем възможностите!!!

Новините

Най-четените