Феминизмът в спорта става опасен

Равноправието е хубаво нещо. Всеки заслужава равен шанс и подобаващо заплащане за труда си, независимо от пола и расата си. Това са неща, които няма как да оспориш, освен ако не си сексист или расист, но в последните години модерният ултрафеминизъм се опитва да постигне нещо повече от това. Борбата за равни права се превърна в борба за специални права, което е обективно дразнещо и досадно, но скоро може да се превърне и в наистина опасно.

Така например, Серина Уилямс настояваше съдия да ѝ се извини, задето ѝ е поставил наказание, а женският национален отбор по футбол на Австралия настояваше за равно заплащане с мъжете, очевидно без да се проявява разбиране за това как работи бизнес моделът и без да се имат предвид факти като загубата с 0:7 от момчешки U15 отбор. И знам, че не е нужно да го обяснявам, но ако никой не се интересува от отбора ти, не гледа спорта, който практикуваш и не носиш доходи от рекламодатели – няма как да очакваш да изкарваш същите пари като тези, чийто спорт реално се гледа.

Една от най-популярните спортистки в света (и настояща звезда на WWE) Ронда Раузи каза същото – ако носиш приходи, ще получаваш пари, просто е. Въпреки това дамите получиха увеличение на доходите си, защото… феминизъм. И ако тук някоя дама кипне и каже “Това е чист сексизъм, патриархална свиньо!”, нека попитам – колко пъти в последната година гледахте женски футболен мач? Или мач от WNBA? Или… де да знам, женски хокей? Така си и помислих.

Преди няколко дни обаче феминизмът стигна ново, донякъде очаквано ниво, когато 22-годишната Тони Харис подписа договор като играч в колежански отбор по американски футбол. Но не в отбор по женски американски футбол – Тони Харис тренира с мъжете и иска да бъде първата жена в отбор от NFL.

Желанията й бяха отбелязани и по време на тазгодишния Super Bowl, когато тя се появи като рекламно лице на Тойота. Тойота надуши, че феминизмът продава добре, а университетът, с който е подписала, усети, че ще си направи добър PR и ще си докара още по-добро финансиране с дръзкия си избор – Тони Харис е приятно младо и амбициозно лице, идващо от низините на бедно семейство в Детройт и стремящо се към изцяло нови висини в спорта. Изобщо, всички политкоректни фактори са налице – особено пък като се има предвид, че Харис е и афроамериканка.

Но стремежът й към NFL е опасeн. Тони Харис тежи 62 килограма и е висока 170 сантиметра. Какво ще стане, ако в нея на пълна скорост се вреже двуметров, 150-килограмов защитник от NFL? Когато подобно нещо се случи с двуметровия, 120-килограмов играч Роб Гронковски, например, последният се завъртя цял във въздуха, падна на главата си, започна да говори несвързано и се оказа, че е получил контузия, която го извади от игра за цяла година. Какво ще стане с два пъти по-леката от него Харис, ако получи такъв удар? Или бъде сплескана между двама 150-килограмови защитници, блъскащи каските си в нейната? Какво ще стане, ако първата жена в NFL бъде смазана брутално на терена още в първото си разиграване?

И какви последствия би могъл да има върху женското тяло един по-сериозен удар? А множество такива удари в областта на корема и кръста? Отделно, какво точно ще се случва в съблекалнята? Ще трябва ли всички мъже да се съобразяват с присъствието на дамата, или ще могат да се разхождат голи и да си влизат под душовете заедно, сякаш присъствието ѝ там е нещо напълно нормално? Ами ако Харис се превърне в мишена именно защото някой е решил да я постави на мястото й? Ами ако се стигне и до фатален край?

По логиката на равноправието – защо не би било нормално мъже да се запишат в отборите по женски баскетбол? Или мъже да се състезават с жени в бягането, тениса, хокея, борбата? Или мъже да бият жени в MMA боеве? Всъщност, това вече се случва, само дето Фалън Фокс, мъжът, който бие жени и буквално счупи черепа на последната си опонентка, си направи операция и вече се представя за жена – въпреки мъжката си физика. Алба Паласиос също смени пола си и вече играе с жените в една от ниските дивизии на женския футбол в Испания, където вкара гол още в първия си мач. Не би ли следвало феминизмът да се бори именно срещу подобни своеволия, вместо да търси място в мъжкия спорт?

Страх ме е, че този модерен, свръхкраен феминизъм ще стигне до крайности, които не само ще поставят в опасна ситуация много жени, а и ще навреди на спортовете, към които се е насочил, без да взима предвид, че биологичните разлики между мъжката и женската физика няма да изчезнат, трогнати от нечия социална активност.

Новините

Най-четените