Защо бе, Гонзо? Защо, братко, извади отбора още на третата контрола от подготовката. Сезонът още не е почнал, а ние вече се прочухме. Както обикновено, нe с красиви голове и ярки таланти.
Прекратяването на контролата на Левски с Аполон е пореден епизод от един много особен сериал. У българският спортист, ръководител, журналист (а чрез всички тях и у много фенове) живее едно коренче на съмнение в постоянна конспирация срещу нашите. Гонзо извади отбора от терена, защото съдията свирел пристрастно, а съперникът ритал през краката.
Да опитаме логически да го обясним. Откъде-накъде някакъв си австриец ще има зъб на някакъв си Левски (без неуважение, просто на базите около Линдабрун лятото се подготвят около 120 отбора)? И как така злобните грубияни от кипърския Аполон си харесаха точно звездите от "Герена", за да се прочуят из България с ритници? Звучи невероятно. Гонзо просто не го е подминала параноята, която от години сами насаждаме в скучния си и слаб спортен живот.
По тая схема от незапомнени времена грациите по художествена гимнастика се връщат оклюмани и ограбени от състезания, които не сме гледали по телевизията дори. Треньорките плачат и обясняват как се отказват завинаги от несправедливия спорт. Ощетени момичета правят горчиви физиономии. Защо някой ще се гаври точно с България, хора? Ние не сме заплаха за никого, замислете се. Ако в художествената гимнастика има заговор срещу Русия, например, това бих го разбрал. Сила.
Пак в тази схема пред очите ми са традиционните заглавия след състезания на Данчо Йовчев, когото винаги са пратили незаслужено втори (с една голяма скоба за олимпиадата в Атина, където целият свят видя, че бе ощетен), а той стиска зъби и преглъща среброто. Може би просто винаги има поне един по-добър от него. В спорт, в който голове, метри и секунди няма, как все ние не сме доволни от оценката, поставена доста абстрактно и по неясни критерии от един куп съдии?
Така съдиите винаги "ограбват труда на момчетата/момичетата" в мачове по отборни спортове, които не успяваме да гледаме от далечни страни. Нищо, че резултатът е примерно минус 30 точки (ако е баскетбол). Че помним даже един случай, когато младежкият селекционер по футбол си дойде и на летището с пяна на уста обясняваше как реферът "обърнал свирката" и предопределил крайния резултат. Който беше ... 1:4.
Конспирация срещу българския спорт няма. Дори някъде съдиите да сбъркат срещу нас, трябва да се откажем от мисленето, че го правят нарочно. Не сме достатъчно големи и силни, за да ни броят за опасност (може би освен във волейбола, но там не помним фрапиращи съдийски неточности). Тази констатация дори е малко нихилистична и от нея боли, но е точна. Така че, Гонзо и останалите - стига с тия български работи. Играйте, хора, и бийте отбори като Аполон с голове. Защото така се става силен и уважаван.
