Последната минута. Топката бе пусната успоредно на гол линията. Убегна от обсега на Джиджо Донарума. Вратата беше опразнена. Единственото нещо, което делеше Интер от победата в Дерби дела Мадонина, беше Мауро Икарди.
Аржентинецът се разтегна максимално, но контактът му с топката не бе идеален и стреля в аут. Всички играчи на „нерадзурите“ едновременно се хванаха за главата, но по-скоро трябваше да се запитат: „Защо винаги разчитаме само на него?“ Той е човешко същество, все пак.
Икарди има 24 гола в Серия А този сезон. От общо 67 удара 44 са били в целта, което е успеваемост от 66%. Вкарва на всеки 94 минути и е само зад Чиро Имобиле по този показател, който бележи на всеки 88 и има 26 попадения.
Под ръководството на Лучано Спалети Интер е стабилен в по-голямата част от кампанията, особено когато Милан Шкриниар и Жоао Миранда са заедно на терена. Разбира се, те също имаха проблеми в края на миналата календарна година, но това не изтрива останалите им добри изяви.
Това, което липсва на Интер през сезона, са играчи, които да бележат повече и да носят повече асистенции. Футболисти, които да споделят отговорността с Икарди.
Мауро също имаше един сух период, а ако тогава някой бе „влязъл в неговите обувки“, някои от равенствата срещу Лацио, СПАЛ, Рома и Наполи можеха да се превърнат в победи. Загубата от Сасуоло също можеше да бъде избегната.
Иван Перишич е човек, от когото може да се очаква подобно нещо. Той също имаше трудности в един период от сезона и не е учудващо, че спадът във формата му съвпадна с лошите резултати на Интер. Хърватинът има девет гола досега, по един на всеки 289 минути, и осем асистенции.
Но когато извадим трите му попадения при разгрома над Киево, статистиката му не изглежда вече толкова добра. С централен нападател като Икарди, може би, Перишич би трябвало да има повече асистенции срещу името си. В дербито с Милан пък не успя да намери достатъчно празни пространства за себе си и да заплашва Донарума с удари или центрирания.
Но хърватинът не е единственият проблем.
Антонио Кандрева разделя мненията, тъй като, очевидно, разполага с нужните качества, но рядко ги показва. Крилото стреля към противниковите врати средно по два пъти на мач, но все още не се е разписвал този сезон. Въпреки това, не спира да опитва.
Осемте му асистенции (колкото тези на Перишич) също биха могли да бъдат повече. А феновете обичат да се шегуват, че половината центрирания на Кандрева биват изчиствани още от първия защитник. Въпреки че именно с тях бе известен италианецът в Лацио и бе определян за специалист в тази област. Нищо подобно обаче не видяхме и в дербито.
Роберто Галярдини със своите нула гола и нула асистенции може да се оправдае с факта, че е доста по-дефанзивен футболист. Марсело Брозович има три попадения и подаде за още четири, но играта му лъкатуши между отлична и трагична. Рафиня изигра едва няколко мача досега и може да бъде искрицата креативност за Интер, но му трябва време.
Трябва да се каже ясно – Интер има достатъчно футболисти, които, на хартия, могат да наклонят везните в едната или другата посока във всеки мач. Проблемът е, че не поемат отговорността в подобни дербита като това на Милано, в които понякога Икарди има лош ден.
Ако погледнем Наполи – след като Гонсало Игуаин замина за Ювентус, целият отбор заигра като един и футболистите си поделят отговорността. Едва ли Спалети очаква от всеки един свой полузащитник да вкарва във всеки мач, но се нуждае от поне един, който да е готов да измъкне тима си от трудна ситуация, когато това не е по силите на Икарди.
