Помните ли времето, когато БАТЕ Борисов се приемаше за екзотичен, но не достатъчно силен съперник за българските футболни грандове? Не беше толкова отдавна, тогава по традиция, у нас имаше въпроси: „Какви са тия? Те виждали ли са истинска топка? Колко ще им вкараме?" и други подобни. Но се оказа, че 8-кратният шампион на Беларус има качества да играе в групите на Шампионската лига, а нашите грандове - не. Всъщност, Левски го направи веднъж и си тръгна с отрицателна голова разлика в хандбални размери. Толкова си можеха, за съжаление сега нещата са още по-зле.
Беларус далеч не е България и може би е една от малкото страни, с която като се сравним и може да ни стане хубаво. Но клубът, собственост на Анатолий Капский е доказателството, че и в тоталитарните страни в началото на XXI век може да се развива модерен футбол - естествено, с големи компромиси, но резултатите са впечатляващи - постоянно присъствие в Шампионската лига, а вече започнаха да се трупат и победи над именити съперници - последната дойде срещу Байерн снощи - 3:1 срещу финалиста от миналия сезон.
Нека успехите на белоруския клуб да ни послужи за сигнал, след който да се спрем за малко и да се огледаме около нас. Какво, според вас се случва в българския футбол? В медиите властва темата за лиценза и дълговете на ЦСКА, първенството изобилства от скандали за уредени мачове - дейност, която стана още по-лесна заради липсата на тв покритие, а телевизиите не снимат защото клубовете нямат реална представа за това колко трябва да струват правата за излъчването на мачовете им. Пълна бъркотия, предшествана от аматьорски изпълнения в Европа в края на лятото, след които на родните грандове им остана утехата, че ще се пъчат само по родните картофени ниви. Това ли точно искаме да се нарича „български футбол"? От това ли имаме нужда?
