Българският футболен съюз със сигурност е единствената организация в целия Европейски съюз, която още живее във времената на плановата икономика.
В нейните структури масово функционират стопански субекти, които във всяка нормална държава ще бъдат поставени в черния списък на данъчните служби и през месец ще минават тежки проверки.
С невъоръжено око е ясно - българските футболни клубове са особено рискови за фалит, защото не притежават нищо и не правят реални пари, а оперират с обороти в милиони, понякога и десетки милиони лева. Как продължава да съществува този световен парадокс е изключителна енигма.
Факт е, че въпреки това БФС администрира две дивизии с общо 30 професионални отбора, някои от които постоянно са на ръба на фалита. Последните примери са елитният Верея и втородивизионният Пирин (Благоевград), а към тях вече спокойно можем да причислим и столетният Левски, около чието бъдеще витаят черни облаци, сгъстили се съвсем след отказа на Павел Колев да седне на горещия стол.
Съвсем наскоро бившият собственик на "сините" Тодор Батков пресметна, че е излял 45 милиона лева лични пари в клуба.
Твърди се, че сега дълговете на клуба са между 20 и 30 милиона - горе-долу толкова, колкото тласнаха вечният съперник ЦСКА в бездната преди 3 години и половина. Доста футболни отбори в България са в многомилионни борчове и е много любопитен въпросът как тези отбори получават лиценз и участват в първенството при все по-ситната цедка, налагана от УЕФА.
Първата причина е свързана с порочния начин на финансиране, която най-общо можем да формулираме като "след мен и потоп". Мажоритарният собственик осигурява средствата чрез междуфирмени заеми, които отпуска сам на себе си. И съответно си ги дължи. В повечето случаи се избягват данъците по тези транзакции чрез всевъзможни еквилибристики.
Споменатите задължения не тежат в оперативния бюджет, но в един прекрасен ден, когато шефът реши да се оттегли, или е принуден да бяга от гневната тълпа, той ги слага на масата. Получава се така, че всеки български футболен отбор струва толкова, колкото са дълговете му. Прекрасен пример бе „оригиналният" ЦСКА, който по тази схема се люшкаше от ръка на ръка няколко пъти. Но кой ли още не - пловдивските Локомотив и Ботев, бургаските Черноморец и Нефтохимик, Берое, Етър, Пирин, Миньор (Перник)...
Кръгът се затваря от БФС, чиято практика да прикрива истинското състояние на клубовете при лицензирането, е пословична.
Всяка година футболният съюз твори чудеса от административен "героизъм", за да попълни бройката. Стигна се до световен прецедент - през лятото на 2016 г. първенството бе „нулирано", за да бъдат допуснати отбори по служебен път.
Според Търговския закон футболните клубове са дружества, в чийто баланс приходите и разходите би трябвало да са на еднакви нива с някаква тенденция към печалба. Това означава, че всяко търговско дружество трябва да има ясна стълбица на приходите, която да гарантира финансово здраве. Такава философия не съществува в българския футбол. Тук е пълно с клубове, които балансират по ръба, и няколко, в които безразборно се изливат средства. Пазарният фактор - оцелява този, който печели, е неприложим за футболния ни свят.
Бюджетната скала в "А" група варира от 2 до 10-15 милиона лева.
Има един изявен богаташ - Лудогорец, следват ЦСКА, Левски, Ботев и Берое със сравнително широки възможности плюс клубове като Черно море, Локо (Пловдив) или Славия, които се оправят някак си. Всички останали са от ден до пладне.
Сметката показва, че общият бюджет на отборите в "А" група на сезон е между 70-80 милиона лева. Откъде идват тези пари? Има ли схемата на финансиране у нас допирни точки с поставените в пазарна конкуренция футболни клубове на Запад?
Твърди се например, че заплатата на Обертан в Левски е направо космическа - поне 50 хиляди лева на месец. Как изправеният до стената клуб му плаща и с какъв акъл Спас Русев е подписал (а наскоро и преподписал) договора с французина, след като очевидно има проблем да плати на НАП сума от порядъка на 2 милиона лева? Нищо и никак не се връзва.
Единственият гарантиран "бял" приход в родните футболни клубове е от телевизионни права.
Отбор от ранга на Локомотив (Пловдив) например заработва максимум половин милион лева на сезон. При годишен бюджет от 5 милиона, разликата се покрива почти изцяло от джоба на собственика. Общата печалба от продажба на билети, фланелки и реклами не надвишава 100 хиляди лева. От спонсори, предимно букмейкърски фирми, не влизат повече от 50-100 хиляди лева. От трансфери отдавна не се печели - по простата причина, че родните клубове залагат на съмнителни чужденци и не вадят собствена „стока". Излиза, че ако извадим директната субсидия от главния акционер, приходите на българските отбори се равняват на едва 30-40 процента от разходите. Те са просто скъпи играчки в ръцете на шефа.
Как обаче това кореспондира с финансовия феърплей на УЕФА? Ами виждаме как - Левски е заплашен от изхвърляне заради високите заплати на чужденци като Обертан, които нямат абсолютно никаква икономическа обосновка. И ако някой смята, че размаханият пръст от УЕФА е просто предупреждение, жестоко се лъже - след разкритията на Football Leaks за далаверите на Манчестър Сити и Пари СЖ, финансовият феърплей ще се следи по-стриктно от всякога.
Засега под ударите му попада Левски - просто защото клубът има амбиции да играе в Европа.
Но ако евроцентралата се зарови в бумагите на отборите надолу по веригата в „А" група ситуацията направо ще стане плачевна. Принципът на УЕФА за финансовия феърплей е, че клубовете не трябва да харчат повече, отколкото печелят.
Според него професионален футбол у нас просто не трябва да съществува. В "А" група има поне 20 футболисти със заплати от порядъка на 30-40 хиляди лева. И още 50 играчи с доход до 10 хиляди лева. Дори само техните възнаграждения не могат да бъдат гарантирани от целокупния ни футболния "продукт".
Но колкото и важни да са цифрите, в основата на всичко са правилата. Когато през 2012 г. шотландският гранд Рейнджърс (един от 20-те най-големи клуба в историята на европейския футбол), фалира, директно бе пратен в четвърта дивизия.
На Запад футболната бизнес индустрия функционира, защото законите са за всички. През 2008 г. ЦСКА не получи лиценз от УЕФА, но бе допуснат да продължи да играе в "А" група. Заради тогавашният компромис измамници като Томов и „Титан" продължиха да си разиграват коня и няколко години по-късно клубът стигна до фалит, изхвърляне в Трета лига, а впоследствие и до заличаване.
От БФС дежурно се оправдават, че клубовете са частни дружества, в чието финансиране те не могат да се бъркат.
Точно футболният съюз обаче е органът, в чиито задължения влиза борбата с всички остапбендеровци, които управляват отборите, сякаш това не е най-бедната, а най-богатата страна в Европа. На всичкото отгоре държавата ги покровителства и им отпуска апетитни парцели, а чат-пат дори им намира спонсори. Напълно достатъчно е въвеждането на банкова гаранция, да речем от 3 милиона лева, преди началото на всеки сезон. Тогава в елита ще останат 8 клуба, но няма да има фалити и тарикати, които да издържат отборите си със залози в азиатски къщи.
Крайно време е да спре тази повсеместна лудост. В България футбол може да се развива на определена, а не на всяка цена. Тази цена трябва да се плаща, а който не може - да гледа отстрани. Сегашното е пир по време на чума.
