Някак си спокойно мина и отмина новината, че треньорът на ЦСКА Милен Радуканов е подписал с клуба за още три години. Срок, който за българския футбол се равнява на цяла ера и за съжаление, който твърде често остава само в договорите и треньорите не виждат края на ангажиментите си.
След пълния провал на предшествениците на Радуканов - ще отбележим само последните двама - Павел Дочев и Гьоре Йовановски, точно той беше човекът, който успя да насочи в някаква посока играта на ЦСКА, а най-важната му заслуга е, че тимът играе с желание под негово ръководство. А твърде често в родния шампионат амбицията и желанието да спечелиш са достатъчни, за да вземеш трите точки срещу който и да е съперник, защото обикновено и двете страни разполагат със скромни футболни аргументи.
Радуканов остава в историята и с победата над вечния съперник Левски, при това с изразителното 3:1. Но това трябва да е само началото - и Левски и ЦСКА вече не са онзи дразнител за феновете, какъвто бяха преди години. Сега дербито е просто един от по-трудните мачове, но съпътстван с много повече полиция и бой - извън и на стадиона.
Все пак, Купата на България и победата срещу Левски са важни аргументи, но едва ли точно те са убедили собствениците на ЦСКА да дадат по-дълъг хоризонт на Радуканов. Може би причината се крие в това, че Милен има ясни планове за това как трябва да изглежда ЦСКА, какви са реалните цели на тима с оглед на футболистите, с които разполага и какво може да се направи през новия сезон по отношение на играта и представянето на тима
Но Радуканов е изправен пред първото си сериозно препятствие - както обикновено става, през лятото част от най-добрите играчи на тима ще бъдат продадени, сега начело със Спас Делев. И треньорът ще има трудната задача да направи по-добро представяне с новосглобен състав, без обаче да има гаранциите, че ще успее. И обикновено, собствениците, които продават играчите, след това взимат главата на треньора, който не е успял да се справи без вече продадените футболисти. Изобщо не е честно, но е така, не само у нас.
Ще е страхотно, ако Радуканов изкара три години начело на ЦСКА, без значение какво ще постигне. Защото това ще е признак, че и в нашия футбол може да се мисли малко по-дългосрочно. Нещо, което тотално липсва от родния пейзаж.
