Стъпил не земята, уверен и усмихнат. На 22 с цял живот пред него за изживяване. Уважаващ семейството си и гордо състезаващ се за родината. Не познавам Панчо Пасков, но си личи, че е готин човек. Освен това е и отличен спортист.
Какво друго доказателството ни трябва, след като сабльорът достигна осминафиналите на олимпийския турнир по фехтовка, побеждавайки №1 в световната ранглиста - могъщия Алексей Якименко от Русия.
Не са много тънките специалисти във фехтовката у нас, но шефката на федерацията Величка Христева ни го обясни възможно най-образно. "Това е все едно Кобрата да победи Кличко", каза тя и я разбрахме отлично.
Да, нашето момче нанесе тежко кроше на едно от световните величия и ни накара да тръпнем пред телевизорите, да стискаме палци и да се вълнуваме от следващия му резултат.
Бяхме видели, че ще участва в програмата, но не хранехме някакви големи надежди. Нито Панчо, нито треньорът му ни бяха тикнали под носа голямата кошница, която толкова обичаме, но която толкова често остава празна.
Не ги чухме да се оплакват от неудобните легла и запушените канали в Рио, а само им видяхме няколко снимки от бразилския мегаполис и щастието, изписано на лицата им да са част от нещо велико, каквото представляват олимпийските игри.
Надеждата ни не продължи дълго. Панчо се блъсна в германска стена на име Матиас Шабов. Дали прегоря заради големия успех срещу Якимов, дали имаше нещо друго или просто му е рано за олимпийска слава - няма значение.
Важен е духът, манталитетът и сърцето, а те ще го тласкат напред и нагоре. Не се съмнявайте в това.
Представям си какво е било щастието в очите на семейството му - баща му Георги, майка му Христина и сестра му Доника, които го гледаха на живо.
Имат право да се гордеят със своето момче. Както и ние.
Защото Пасков ни показа, че може да се справи със самия Голиат на фехтовката и нямаме нито една причина да не вярваме, че това е само началото.
