Някои се опитваха да заблуждават себе си и другите, че това е само една картинка. Че емблемата с червената звезда, донесла толкова много спортна гордост на България, е нещо маловажно, което може да се пренебрегне.
Но и те не си вярваха!
Да, може и да изглежда като нещо символично, но емблемата е легитимация и история. А в странния случай на ЦСКА се оказа, че тя е всичко - символ на един славен път, който започва на 5 май 1948-а и който официално продължи на 11 октомври 2018-а след двегодишно лутане в мъглата - най-гъстата и най-задушливата в цялото съществуване на "армейския" клуб.
В административния смог ЦСКА дишаше трудно. Луташе се, спъваше се, падаше... Но пак ставаше и продължаваше. И отново оцеля напук на всички, които не вярваха.
Разбира се, въпросите без отговори остават и на фона на еуфорията на "червена" България. Защото 8-те милиона, платени за емблемата, наистина са адски много.
А щом сега се дадоха толкова пари накуп, защо старото дружество беше фалирано през септември 2016-а?
С подобна сума, извадена на масата, нямаше да се стигне до изкуственото умъртвяване на ПФК ЦСКА АД. И най-важното - щеше да се избегне разколът сред "червената" общност и създаването на втори отбор със същото име.
Вместо това последваха две нулеви години, в които се стигна до абсурда хора, израснали заедно в сектор "Г", да се питат: "Ти от кое ЦСКА си?".
Но тепърва на "Армията" трябва да анализират допуснатите грешки, за да не ги повтарят отново и отново. Точно сега обаче не е време да мислят за тях. Днес е празник за цесекарите, защото с плащането на емблемата бе спазен не само ангажиментът от страна на ръководството към тях, а и към обществото и държавата.
Придобиването на най-важния символ трябва да бъде отпразнувано като ново начало за тима от Борисовата градина. Старт, след който да последва така жадуваното стабилизиране и след който да се мисли за развитието на клуба, а не за закони, алинеи и синдици. Точно това искаха феновете!
А, тия прасета още се гърчат. Смях в залата.
Аз съм от поколението, което не може без дербито Левски - ЦСКА. Да, ЦСКА трябва да го има, защото в България не може без тези два отбора. Сега вече имаме и Лудогорец, но е ясно, че Левски и ЦСКА са най-любимите ни отбори. Много е важен въпроса относно ФИФА и УЕФА. Ще признаят ли този ЦСКА, че е взел историята на онзи ЦСКА от 5 май 1948 година? Наскоро УЕФА публикува документ със списък на европейски отбори, където под № 49 беше ЦСКА от 1948 година - за УЕФА закрит на 9 септември 2016 г., - а по-нататък беше ЦСКА-София, който за тях е преименуван Литекс. В Рига главният съдия показа 2 червени картона на ЦСКА, в София - един червен картон при мача с Копенхаген, а при реванша беше признат гол на Копенхаген от явна засада. Запитах се: защо така съдиите се държаха срещу ЦСКА? Беше от ясно, по-ясно, че целта е ЦСКА да не продължава по-напред. Защото срещу ръжен не се рита. Кой е ръжена? Ръжена е УЕФА. Те са казали, че ЦСКА-София не онзи ЦСКА от 1948 година, но ние - тук в България, които не можем без ЦСКА, им казваме: това е ЦСКА от 1948 година. И щом се противим на УЕФА, УЕФА взема решение под масата, което не е протоколирано: тихо се дават указания на съдиите да прецакват ЦСКА. Целта е ЦСКА да не продължава по-напред в елиминациите. Защото УЕФА си има някакви правила, които ги спазва. Може да са закостеняли, но ги спазва. Така че, ние в България ще си имаме ЦСКА (с тире или без тире), ще си имаме вечно дерби Левски - ЦСКА, но когато ЦСКА получи право да играе в Европа, тогава се намесва секирата УЕФА. Дано да не съм прав.